Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Обща картина на глобалната енергийна геополитика
Проф. Иван Добрев

Още преди 15 години посочихме, че съвременната геополитика е нефтът. Преди 10 години добавихме, че съвременната геополитика са нефтът и газът. Преди 5 години отбелязахме, че съвременната геополитика всъщност се свежда и до съперничеството между прокарваните или непрокарвани нефто- и газопроводи.

В момента глобалното геополитическо напрежение се измества към въпроса кой ще контролира "новия копринен път", тоест кой ще постигне контрол над големите нефтени и газови ресурси в района на Персийския залив и Централна Азия, които са и най-големите в света.

Войната срещу Афганистан и Ирак беше планирана много преди 11 септември 2001 г. Една от причините беше намерението на САЩ да прокарат нефтопровод през Афганистан, по който да тече нефтът от Централна Азия. Пет месеца преди 11 септември в САЩ вече говореха за използване на сила срещу Ирак и за постигане на контрол над неговия нефт.

Впоследствие към нефта беше добавен и газът, под формата на газопровода TAPI (Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия), който трябваше да е дълъг 1600 км и да транспортира 33 милиарда кубометра годишно от залежа Даулетаба през Афганистан и Пакистан и да завършва в северозападния индийски град Фазилка. Но американците не се разбраха с талибаните за парите и решиха да ги елиминират до края на 2001 г. Атаката на 11 септември ускори "разписанието" и т.н. Така нефтогазовата война от Европа и Средиземноморието постепенно се измести към Централна Азия, Близкия Изток и Северна Африка.

Какво виждаме на картите? Виждаме, че най-големите нефто- и газови ресурси на планетата са в Централна Азия и Персийския залив като най-прекият път към втория голям нефтен и газов пазар в света - Европа, минава през Ирак, Сирия и Турция.

Именно на тази карта се вижда колосалната геополитическа битка на САЩ и техните съюзници - от една страна, които искат да присвоят този ресурс, и Русия, Китай и Иран - от друга страна. Реално битката сега е между САЩ и Русия за контрола над нефта и газа на Евразия, за което вина има самата Москва, която след 2001 г. пусна доброволно САЩ в централноазиатската република, за да им … улесни операцията в Афганистан.

Европа и Русия са естествени партньори по линията снабдител - клиент на газ, докато САЩ искат да принудят ЕС да диверсифицира енергийните си доставки и да излезе от доминацията на Русия, за да попадне под контрола на американските и английски нефто- и газови концерни.

Действат три основни руски тръбопровода, доставящи енергия от Русия за Европа. В планиране са още два.

Китай също се включи в глобалната енергийна геополитика. В близко време той ще бъде най-големият енергиен потребител на планетата и внася сега газ от Туркменистан през Казахстан и Узбекистан по газопровода "Централна Азия-Китай", който може да наклони везните към Азия. Ръстът на Китай ще достигне 150 процента, заради което Пекин подписа големи енергийни контракти за внос от Централноазиатските републики, Иран и даже от Афганистан. Китай планира около пет "Запад-Изток" газопровода на своя територия, от които един вече действа до Шанхай, а други са в строеж и ще бъдат свързани с газовите ресурси на Централна Азия.

Друга важна държава е Иран, който притежава вторите в света най-големи газови резерви - над 93 милиарда барела доказан нефт с общо дневно производство над 4 милиона тона. Изграденият още през 1997 г. газопровод Туркменистан-Иран беше първият, тръгващ от Централна Азия. Иран подписа и газов договор през 2004 г. с Китай за 120 милиарда долара, който е контрактът на века. Той предвижда износ на 10 милиона тона ирански втечнен газ за Китай за период от 25 години. Иран планира да продава газ и на Европа по Персийския газопровод, който е съперник на "Набукко". Иран е основен партньор в предвиждания тръбопровод Иран-Пакистан, известен като "Тръбата на мира". По него Иран ще продава газ от своя мега-залеж "Южен Парс" на Пакистан и Индия.

Стигаме до въпроса: защо Сирия? Отговорът е, защото и Сирия откри големи залежи от газ на своята територия и защото е интегрална част от предвиждания 1200-километров арабски газопровод.

Заради това смени на правителствата не само в Сирия, но и в Ирак, Либия, Ливан, Сомалия, Судан и Иран бяха планирани в САЩ и Англия още преди 20 години.

Турция, Израел и други съюзници на САЩ искат да си осигурят газ през Сирия от Катар и Саудитска Арабия, но не искат режимът на Асад в Дамаск да им пречи. Още повече, че през 2011 г. Сирия и Иран подписаха договор за изграждането на газопровод от "Южен Парс" през Ирак и Сирия с евентуално разклонение до Ливан. Едновременно се постигна договореност за транспортиране на нефт от залежите в Северен Ирак до сирийското пристанище Баняс. По този начин Турция и Израел ще бъдат отрязани от тези алтернативни тръбопроводи.

Онова, което се случва сега, е колосална енергийна битка от Европа до Тихия океан. Това е половината планета, на която се води война за контрол на енергоресурсите на Евразия.

...

 
       READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ 
 

 More from Strogo Sekretno
 

 Issue 211, Dec. 2012
Неоосманизмът на Анкара - в задънена улица
Напълно закономерно формулираната в началото на ХХІ век външна политика на Анкара под названието "нула проблеми със съсе...
    Двойниците на президента
След лавината от публикации в Русия и по света за здравето на Владимир Путин се появиха и някои спекулации дали той има ...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com