Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Логиката на хаоса
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
На хоризонта голяма война
Газа е репетиция преди Иран
12.2012

Толкова много войни за започване и толкова малко време. Но лидерът на най-милитаризираната държава на планетата, какъвто е случаят с премиера на Израел Нетаняху, все пак трябваше да намери време за някаква война.

Срещу Иран, въпреки сърбежите, поне засега не може, тъй като Иран не е слаб. Тогава какво да прави? Просто, да започне операцията "Облачен стълб", а след нея "Отбранителен стълб" срещу мястото, в което изрелската армия може да върши безнаказано престъпления, тоест срещу нелегално блокирания и колективно осъдените от Тел Авив на смърт жители на затвора под открито небе, наречен Газа. Разбира се, няма да срещнете това обяснение в нашите или западни медии.

Да започне войната за Израел не е трудно. В началото Тел Авив трябваше да убие няколко цивилни палестинци и да изпрати няколко танка. Палестинците от Газа трябваше да отговорят. Това пък трябваше да е претекстът на 14 ноември израелските ВВС с точен бомбен удар да унищожат лидера на военното крило на Хамас Ахмед ал Джабари, който май беше бизнеспартньор на Тел Авив. Вечерта на 15 ноември беше ясно, че Израел е готов за поредно нахлуване в Газа. Нетаняху трябваше да бърза, защото през януари в Израел има избори, за които му е нужна някаква военна победа. И защото на 29 ноември в Общото събрание на ООН Палестина трябваше да получи статут на наблюдател със съкрушително морално мнозинство. Това, според Тел Авив, нарушава договореностите от Осло и прави бъдещите преговори с палестинците много по-трудни. По-добре е да бъдат избити в Газа.

Няколко седмици преди това те направиха репетиция в Судан. За какво ставаше дума? Според някои експерти, на 24 октомври Израел направи последна репетиция преди да атакува Газа. Атаката бе осъществена сутринта на този ден, когато 8 израелски изтребители F-15, четири от които носещи еднотонни бомби, ескортирани от четири други изтребители, удариха големия оръжеен обект Ярмук в столицата на Судан - Хартум. Според западни източници, маршрутът от 2400 мили в двете посоки израелските самолети са изминали за 5 часа, като са летели на юг, покрай Червено море, и са навлезли във въздушното пространство на Судан от изток, за да избегнат противовъздушната отбрана на Египет.

Според официални лица в Судан и Египет тази атака е могла да бъде оркестрирана от САЩ, които по същото време провеждаха най-големите военни съвместни учения с Израел.

Според израелски източници, атакуваната военна фабрика в Ярмук произвежда ирански ракети Шахаб, които се доставят на Хамас в ивицата Газа.

По-малко от 24 часа след като президентът на Судан Омар Башир предупреди за решителни мерки срещу израелски цели, които "сега са легитимни" на 28 октомври от Газа е била изстреляна ракета от типа "Град" срещу израелския ядрен реактор в Димона. Ракетата е експлоадирала в пустинята Негев, югозападно от Димона. Ядреният реактор е на 42 км от южната част на Газа. В обсега на ракетите от Газа са и военновъздушните бази и американският Х-радар в Негев.

Според уточнената впоследствие версия, която не беше нито потвърдена, нито отречена от Тел Авив, осем самолета от израелските ВВС, от които два са носели еднотонни бомби, а останалите са осъществявали прикритие, са нанесли удара. Самолетът Gulfstream G550 е заглушил суданските радари. Непосредствено преди суданските граници самолетите са дозаредили във въздуха. Дали атаката наистина би могла да е репетиция и за бъдещия удар срещу Иран?

Неведнъж сме се спирали на реалността на тази версия, която сама по себе си е важна не само от военна, но и от геополитическа гледна точка.

Според достоверни данни, ВВС на Израел наброяват около 450 многоцелеви и всякакви други самолети, които могат да бъдат използвани за нанасяне на масиран удар. Това преди всичко са различни модификации на F-15 и F-16. В публикуваните от Израел данни, които, разбира се, могат да се различават от истината, тази страна притежава осем самолета-цистерни и седем разузнавателни самолета, можещи да създават смущения. И списъкът на израелските ВВС, способни за въздушно пиратство се изчерпва.

Ако се вземе предвид предвиденото съотношение 6:2 между съпровождащите и ударните самолети, и ако се вдигне във въздуха всичко, което може да лети (списъчният състав винаги се отличава от реалните криле), в атаката срещу Иран могат да участват максимум 150 ударни самолета (но със сигурност ще бъдат по-малко). Останалите ще бъдат за охрана. Ако седем самолета от електронното разузнаване могат да закрият някакъв сектор на противовъздушната отбрана на Иран и ако иранците зяпат в небесата, без да правят нищо, тогава Израел могат да докарат и изсипят с висока точност максимум 150 тона бомби. На пръв поглед цифрата е впечатляваща. Но не особено.

Забравихме за един компонент - дозареждането. Осем самолета-цистерни трябва да дозаредят 450 самолета още по пътя към Иран. Такава опашка пред "бензиностанциите" не е имало в историята на въздушните операции. И едва ли ще има на такова разстояние и кратко време.

Да не забравяме все пак и системата на ПВО на Иран, заради което израелските самолети ще летят на вълни.

Първата вълна ще трябва да потуши системата на ПВО на Иран по маршрута на атаката, втората вълна - системата на ПВО около обектите, които ще са цел на атаката, третата вълна - да изчисти терена след първите две, и чак четвъртата ще атакува определените цели.

Това означава, че реално не повече от 50 самолета ще могат да атакуват иранските ядрени обекти. Но тези обекти не са на едно място, а са разпръснати в Иран, който все пак е огромна по територия страна.

Това означава, че въпреки огромното желание да бъдат унищожени всички ирански ядрени обекти, Израел не може да направи това. Нещо повече. Няма да може да унищожи даже основните, защото те са на разположение в три различни места - Исфахан, Арак и Фордо. Това са първостепенните цели. Да унищожи Израел ще може само една евентуално. За другите две няма да му стигнат самолетите. Което означава, че Израел сам няма шанс да постига целите си.

Евентуално може да направи това заедно със САЩ. Но и там нещата не са толкова сигурни.

Най-вероятно цел № 1 ще бъде обогатителното предприятие Фордо. Но според различни данни този завод е на 45-50 метра под скален грунт. С няколкотонните бомби, колкото и да са точни, да бъде потушен този обект е невъзможно. Тук може да се разчита евентуално само на най-новите американски противобункерни бомби, пробиващи армиран бетон с дебелина 60 метра.

Ясно е, че Израел не може да свърши "работата" сам. Въпросът е по-широк и е "дали Израел въобще може да атакува Иран".

Както споменахме, Израел има над 450 изтребители, но повечето от тях са конфигурирани за постигане на превъзходство над въздушен противник или за елиминиране на противовъздушна отбрана на земята. Но тези самолети имат ограничени възможности като бомбардировачи.

Израел няма формация от бомбардировачи, но има около 125 F-15i и F-16i, които са усъвършенствани от самия Израел и приспособени към терена и климатичните условия в Близкия Изток. Тези самолети могат да изпълняват далечни мисии и да бомбардират, но имат своите граници.

Военните експерти са единодушни, че за унищожение на укрепените и добре защитени ирански ядрени обекти Израел ще се нуждае от американските супербомби GBU-28, лазерно-насочвани, високоточни, наричани унищожители на бункери. Точните им характеристики са засекретени, но се предполага, че те могат да пробият до 6 метра железобетонно подземно укрепление. Дали това е достатъчно за елиминиране на иранските ядрени обекти в Натанз, Фордо, Арак или Бушер, не е известно.

Ако се приеме, че САЩ са доставили на Израел достатъчно количество GBU за всичките им налични подходящи самолети, се появява въпросът - дали Израел може да направи такава атака.

На първо място, тези бомби са толкова тежки, че само 25 израелски F-15 могат да носят по една бомба. Но за нанасяне на точен удар с GBU самолетите трябва да са маневрени. С такава тежест обаче стават лесна цел на отбраната на Иран.

Първият проблем създава втори, че Израел ще се нуждае от отделна флота от изтребители F-16, които няма да носят GBU, но ще осигуряват първата атака, за да потушат ПВО на Иран, което още повече усложнява мисията.

Ако се приеме че всички израелски изтребители, които могат да носят GBU-28 са в наличност, тези 25 бомби няма да са достатъчни по никакъв начин да нанесат критични щети на обектите. Освен това те се нуждаят от перфектно разузнаване за тяхното насочване и взривяване. Но преди да бъдат хвърлени, всички тези самолети най-напред трябва да долетят до Иран и да влязат в неговото въздушно пространство.

Това означава нов проблем - дозареждане на самолетите във въздуха. Както споменахме Израел вероятно има 7-12 модифицирани цистерни Boeing 707 и С-130. Дозареждането във въздуха се нуждае от известно време - подхождане, изчакване и т.н. Дозареждането на всички 50 самолета, които са необходими за минимална атака, ще бъде много сложна операция. Освен това ще бъдат открити от радарите на Египет и Ливан, които веднага ще съобщят на Иран.

Целите в Иран се намират на над 1500 км от Израел и самолетите трябва да летят известно време над тях. Това ще доведе до въздушни битки с авиацията на Иран, заради което израелските самолети ще трябва веднага да се освободят от допълнителните резервоари и вероятно ще трябва веднага да се върнат в Израел.

Какви са маршрутите?

Има три евентуални маршрута за атака към Иран.

Единият от тях - южният, нарушава въздушното пространство на Саудитска Арабия и няма никаква сигурност, че самолетите на саудите няма да излетят за прехващане на летящите над тях 50-80 израелски изтребители.

Северният маршрут е над Сирия покрай турската граница. Сирия в сегашната си кондиция едва ли е в състояние да се противопостави. Но все пак притежава доста противосамолетни ракети. Отговор на Турция обаче за нарушение на нейното въздушно пространство е много вероятен, имайки предвид изострените отношения с Израел.

Третата, и най-вероятна версия, е полет покрай южната граница на Сирия, избягвайки Йордания и над Ирак. Ако израелските самолети могат да извършат успешно дозареждане, да стигнат до Иран, да потушат неговата противовъздушна отбрана и да извършат бомбардировките, остава да се върнат обратно до Израел, отново летейки над Ирак, като по това време вече всички противовъздушни ракетни системи и радари в района вече ще бъдат в пълна бойна готовност. Отгоре на всичко някои от израелските самолети, след мисията им над Иран, ще се нуждаят от ново дозареждане във въздуха по пътя обратно, което ще означава полет на уязвимите цистерни над Ирак и Йордания. По пътя обратно израелските самолети вече ще ги очакват стотици ракети от всички видове изстрелвани и от Хезбола в отговор на атаката.

Изгражданата от САЩ противоракетна система "Железен купол" вероятно ще прехване доста от изстреляните срещу Израел ракети, но много от тях ще пробият защитата и ще нанесат щети. Става дума за хиляди ракети.

Това показва, както анализираме от доста време, че заплахите на Израел да атакува Иран не са сериозен план. Това е по-скоро дългосрочна дезинформационна операция, чиято цел е да бъдат убедени САЩ да свършат "работата" вместо тях и да се създаде инцидент, който да дръпне спусъка на новата голяма война, която неизбежно ще бъде ядрена.

Това е най-опасният и безумен вариант, съчинен още по времето на Буш-младши през 2005 г. Тогава Пентагонът разработи план за атака срещу Иран с ядрени и конвенционални оръжия. Това беше потвърдено със съответните документи и с официални изявления, че САЩ и Израел ще използват ядрени оръжия срещу Иран. Плановете бяха формулирани през 2004 г. През 2003 г. Конгресът даде на Пентагона зелена светлина да използва ядрено оръжие в конвенционална война в Близкия Изток и Централна Азия. През 2005 г. вицепрезидентът Дик Чейни нареди на Стратегическото командване USSTRATCOM да разработи план, който включва масиран въздушен удар по Иран с използването на конвенционални и ядрени оръжия. През 2005 г. бяха определени над 450 стратегически цели в Иран.

Планът предвиждаше втора атака от типа на 11 септември 2001 г., която да стане претекст за войната на САЩ и Израел срещу Иран. От тези планове стана ясно, че атаката срещу Иран няма да се ограничи само до иранските ядрени обекти, но ще бъде тотална въздушна атака срещу военната и цивилна инфраструктура, транспортната система, заводите и публичните сгради. Ще бъдат използвани най-новите оръжейни системи, в това число и електромагнитни оръжия и технологии за преформаатиране и въздействие върху околната среда. Вероятно използването на тактическо ядрено оръжие ще бъде камуфлирано като противобункерни бомби. Ще припомним, че САЩ имат 90 термоядрени бомби В61 на база в турския Инджирлик. През последните години САЩ изградиха над 40 военни бази в страните около Иран. САЩ в момента имат над 20 000 атомни бомби готови за употреба, а Израел най-малко 200. Иран няма нито една.

Всичко това означава, че Израел сам не може да нанесе тотален удар по иранската ядрена програма. Би могъл от злоба да унищожи АЕЦ Бушер, но тогава целият Близък Изток ще бъде заразен, в това число и Израел.

Ако сте забелязали въобще не разглеждаме евентуалния отговор на Иран, на който сме се спирали в предишни анализи. Иран разполага с огромна военна мощ, която продължава да расте в технологично отношение.

В момента много трудно е да се допусне и ядрения вариант, заради една основна причина - защото той веднага минава във висшата геополитика. Нито Русия, нито Китай няма да си затворят очите. Пакистан също. А и той е ядрен.

Остават крилатите ракети от израелските подводници, но и те са с ядрена бойна глава, така че отново влизаме в ядрения вариант.

Това означава, че в момента Израел не разполага с инструменти за ликвидиране на ядрените обекти на Иран, освен ядрено оръжие. Но и то е съмнително, защото ядреното оръжие е прерогатив на висшата световна политика между трите големи - САЩ, Русия и Китай. Нетаняху не е на това равнище и няма да бъде.

Така се връщаме към темата с атаката срещу Судан. Най-вероятно тя беше генерална репетиция но не преди атака срещу Иран а срещу Газа. И защо, ако ще нападат в близко време, ще предупреждават Иран. Освен това пустинната територия на Судан няма нищо общо със сложния релеф на Иран.

Значи, атаката е била част от съвместните учения на Израел и САЩ по реални цели, тоест пореден международен бандитизъм и тероризъм, който предхождаше войната срещу Газа.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 211, December 2012
21.12.2012 - за всеки случай "довиждане"
На 21.12.2012 г. би трябвало да настъпи "страшният съд" или "краят на света". На тази дата свършва така нареченият "кале...
    Защо Путин не е Сталин
Дали Русия навлезе в нова фаза на борбата за власт и, ако е така, кои са воюващите групировки? Дали Путин е готов да тръ...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com