Конспирация ли е Теорията на конспирацията

Ако не беше Анди Бехтолшейм и неговият чек за 100 000 долара, светът никога нямаше да чуе за Google. Когато през 1998 г. Сергей Брин и Лари Пейдж му представиха своята идея за нова интернетна търсачка, създателят на Sun Microsystem помогна със своите пари на двамата амбициозни студенти. Днес обаче Бехтолшейм не иска да има нищо общо с Google. Преди две години продаде с печалба своите акции, тъй като според него Google не го очаква нищо добро - интересуват се повече от парите, отколкото от новите продукти.

Лари Пейдж, който от няколко месеца е управител на фирма, е съгласен с тази оценка, въпреки че само допреди няколко години Google беше синоним на приказния успех, постигнат в сътрудничество с интернавтите, а не за тяхна сметка.

Целият свят се захласваше по виртуалния Google Earth, фирмата подготвяше и интернетна карта на хоризонта. Когато през 2006 г. Google за 1,6 милиарда долара купи YouTube аналитиците бяха учудени, но днес без YouTube е трудно да си въобразим медиите, интернет, рекламата и ежедневието на много хора. Google виждаше по-далеч от конкуренцията. Беше винаги две крачки пред останалите. Заради това печалбите му са огромни.

Днес Google е в прекрасна кондиция, но като цивилизационен феномен през последните години не възхищава. През последните месеци като че ли гигантът от Mountain View е пораснал толкова, че престана да забелязва онези, благодарение на които съществува.

Кралството на Google са преди всичко първите десетина страни в неговата търсачка. Фирмите от цял свят дават мило и драго да бъдат на първите места в резултатите на търсачката Google. Колкото по-близо са до първото място, толкова по-големи са шансовете, че интернавтите ще посещават техните страници.

Но през май се появиха обвинения, че Google не обновява някои страници и че манипулира своята търсачка. Появи се коалицията FairSearch.org, в която действат Nokia и Oracle. Това е група дисиденти, които считат, че гигантът Google редуцира в търсачката продуктите на своите конкуренти за сметка на онези, които сам предлага.

Издателите на вестници и информационни страници от години считат, че Google използва техни материали. Френското правителство, както преди това немското и белгийското, иска концернът да плаща за показването на материалите от френските вестници в своя сервиз Google News. Google му отговори, че ще изхвърли френските страници от търсачките, а издателите, с техните претенции, сравни с алчни старци.

Париж отговори чрез своя министър на културата, че в разговорите с "демократично избрано правителство не се използват заплахи".

Проблемът е в това, че на повечето интернавти фрагментите в Google са достатъчни и не посещават оригинала. Заради това преди няколко седмици 154 бразилски вестникарски заглавия решиха да прекратят продължаващото от две години сътрудничество с Google News, който няма намерение да им плаща за използване на техните материали.

В САЩ Google контролира 83 процента от пазара на интернетните търсачки, а в Европа този процент надминава 90 процента. Разбира се, няма никаква принуда да се използва именно Google, но поне засега той няма алтернатива или сериозна конкуренция. Той е най-добър и си дава сметка за това. Използва своята силна позиция, за да поставя на клиентите все по-твърди условия. Но дали не правят грешка.

Това се видя при опита да бъдат убедени използващите Facebook да се пренесат на Google. Половин година след неговия старт тази услуга се използва от около 100 000 интернавти, което в сравнение с милиарда на Facebook, е доста малко. Оказа се, че когато Google има алтернатива нещата наистина могат да са в полза на интернавтите.

Така или иначе, Google за една секунда дава достъп до безкрайни обеми информация в мрежата, но все повече интелектуалци твърдят, че това е "плоска" визия на света, и все повече обикновени интернавти са разтревожени от растящия апетит на концерна към информация за своите клиенти.

Преди две години срещу Google беше насочена огромна критика за навлизане в личния живот на хиляди хора, чийто снимки бяха публикувани без тяхното знание в услуга на Street View. През тази година Google отново беше в центъра на критиките заради така наречената "нова политика". Променените принципи за използване на предлаганите от Google услуги позволиха да бъдат продадени на рекламодателите личните данни на милиони използващи търсачката хора. Преди това всяка от почти 70-те безплатни услуги на концерна действаше независимо и имаше отделен правилник за защита на личните данни. Използвайки например Google + можехме да сме сигурни, че Google няма да асоциира съдържащите се там информации с това, което например пишем в Gmail или, което ще търсим в Google Maps или ще пуснем в YouTube.

Но заедно с новата политика изчезва и комфортът от анонимност. На Mountain View прекрасно знаят какво притежателят на пощенска кутия в Gmail търси в мрежата и каква музика слуша на YouTube. Оттук е само една крачка до свързването на тези информации, например с местоживеенето или с кръга на приятелите на Googal +. Разпръснатото досега събиране на данните за клиентите преминава в доста четлива мозайка от данни, които позволяват на Googal да печели милиарди от по-доброто достигане с рекламите до интернавтите.

Но тук могат да сбъркат. Славното мото на концерна Don't be evil не отговаря на решението на Google за сътрудничество с американското разузнаване. Освен това преди две години Google пренесе своите китайски сървъри в Хонг Конг. Но от няколко месеца търсачката отново е приятелски настроена спрямо Пекин, тъй като Китай ще бъде един от най-големите рекламни и информационни пазари за Googal.

Последното революционно постижение на концерна е системата Android за клетъчните телефони и услугата Street View, която е развитие на досегашните Maps и Earth. Но това за такъв информационен гигант не е твърде много, което се изрази и в реакцията на инвеститорите на финансовите резултати на Google. През третото тримесечие на 2012 г. печалбите на концерна паднаха с 20 процента, до 2,18 милиарда долара. Върху баланса натежа покупката на Motorola, която беше купена за 12,6 милиарда долара.

В коментарите за покупката на Motorola се повтаряше един основен мотив - дали Google купи този телекомуникационен гигант заради неговите многобройни патенти, с които ще продължи да доминира в света, предимно с помощта на мобилното оборудване. А оттук е близко и до въпроса - дали бизнесмоделът на Google, градящ се върху безплатния достъп до услугите и печелене от реклами ще издържи през следващите десетина години? Истина е, че рекламите в Интернет растат бързо, но това не означава, че така ще бъде винаги. Засега даже логаритмите на търсачката на Google не могат да дадат отговор на въпроса за бъдещето на този супер шпионин на нашето време.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ