Геополитика на православието

Доброволното оттегляне от папския престол на Бенедикт XVI не беше изненада. Изненадата по-скоро беше, че той избърза, за да не бъде "оттеглен", както ставаше нерядко с негови близки и далечни предшественици.

Но Бенедикт XVI излезе по-умен и на 11 февруари съобщи, че на 28 февруари ще се оттегли и че това 85-годишният глава на римо-католическата църква "прави заради болест и че няма повече сили да удържа на плещите си такава отговорност".

Това вероятно е истина. Но истина е също така, че действаха и други по-важни причини, които са в основата на оттеглянето на Бенедикт.

За тях писахме неведнъж през последните години, тоест от момента, в който кардинал Йозеф Ратцингер стана най-възрастният в момента на неговото избиране (през 2005 г.,) наследил Йоан Павел II, папа. И веднага започнаха атаките вътре и вън от Ватикана.

Най-напред беше разкрито, че като младеж Ратцингер е бил член на хитлеристката организация Хитлерюгенд и че в течение на една година се е сражавал на страната на австрийските националсоциалисти, като през 1945 г. е дезертирал.

Една година след като се качи на престола папата цитира думите на византийския император Мануил II, че пророкът Мохамед е донесъл на света "зло, с неговата заповед да се разпространява вярата с меч", което провокира масови демонстрации в мюсюлманския свят.

Облаците над Бенедикт XVI се сгъстяваха. Някои експерти сравняваха ситуацията с епохата на Реформацията, когато европейските хуманисти се нахвърлиха с критика срещу "алчните и развратени попове, нежелаещи да живеят законите на светото писание. Тези разобличения започнаха още през 2001 г. и оттогава исковете срещу свещениците-педофили растат като лавина. При Йоан Павел И тези обвинения оставаха обаче "незабелязани", за да не бъде подкопан авторитета на католицизма срещу православието.

Но при Бенедикт XVI, буквално от първите му дни тезата за сексуалната разюзданост на свещениците спрямо малолетни вярващи стана за него истинско проклятие.

Повишеното внимание към свещениците-педофили се обяснява и със задкулисната борба във Ватикана между така наречените "либерали" и консерваторите. Бенедикт XVI още като кардинал беше считан за ортодоксално крило в католическата църква, реабилитиращо морала и вярата. От 1981 г. той оглавяваше Конгрегацията на доктрината на вярата (бившата Света инквизиция), където получи прозвището "Ротвайлер на господа". За разлика от либералния църковен реформатор Йоан Павел II, Ратцингер беше срещу абортите, съмняваше се дали презервативите помагат срещу СПИН.

През отминалите години Бенедикт извърши кадрова реформа в църквата и на ключовите длъжности постави свои привърженици като превърна Ватикана в "бастион на традиционализма". Но за либералите в Северна Европа и Латинска Америка той беше "ретрограден".

Три години след качването на светия престол Бенедикт XVI вече беше обект на масивна критика. Обвиняваха го, че е провалил наследството на Йоан Павел II, че е отслабил католическата църква, с което укрепва православието и исляма, че е затварял католицизма вместо да го отваря, че е папа-прокурор и архиконсервативен.

Истина е, че Ратцингер беше много далеч от Войтила. Критиците му твърдят, че "Войтила беше папа на всички времена, а Ратцингер е въпреки времето." Даже в Германия го наричаха "божият чук, бронираният кардинал".

Влиянието на църквата падаше. Бенедикт XVI беше критикуван за липса на диалог с младите хора. След Йоан Павел II се говореше за поколението JP-2. При Бенедикт XVI (наричан В-16) твърдяха, че ще има връщане към времената на Павел VI или на Пий IX.

Ватикана отново беше обхванат от "климат на страх и омерта". Отново се говореше за стрелбата по Йоан Павел II, кой всъщност манипулираше Али Агджа, кой отвлече непълнолетната Емануела Орланди, преди 30 години, дали наистина 23-годишният Седрик Торнай, член на Швейцарската гвардия през 1998 г. уби своя командир и неговата жена преди да се самоубие и т.н.

Появиха се и слухове за евентуален опит за убийство на Бенедикт XVI, на който L'Osservatore Romano, полуофициалният вестник на Ватикана, отговори, че папата е "човек, който не се страхува от вълци". Ако е така, кои бяха вълците и дали бяха верни слуховете, че здравето на папата се влошаваше твърде бързо даже за неговата напреднала възраст. И дали нямаше да сподели съдбата на своите предшественици Йоан Павел I, който през нощта на 28-29 септември 1978 г., беше отровен само месец след възкачването на светия престол, и на Йоан Павел II, по който Агджа стреля на "Свети Петър" като вината по-късно беше хвърлена върху България и СССР.

Споменаваха се отново неофашистката ложа Р2, Малтийските рицари, Opus Dei, Gladio и Stay behind.

Един от най-важните процеси в живота и дейността на Ватикана през последните години беше излизането на преден план на Opus Dei, заменил Ордена на йезуитите, който в течение на четири века играеше ключова роля в контрола над елита. Това стана възможно благодарение на уникалните особености на Opus Dei, който е засекретен до такава степен, че в Испания, откъдето е родом, е наричан "бялата мафия".

Първите по-сериозни изтичания за Opus Dei се появиха по времето, когато за нов папа беше избран кардинал Карол Войтила, чийто понтификат продължи 26 години и 5 месеца (от 1978 г. до 2005 г.). Основните направления на дейността на Войтила се определяха от промените, които станаха в западния свят през втората половина на XX век. В социално-икономически и вътрешнополитически план, те се характеризираха с преминаване към неолиберален курс на развитие, означаващ постепенен демонтаж на държавата на "всеобщото благоденствие", а в международните отношения - с изострянето на Студената война, дължащо се на новия курс на САЩ спрямо СССР, определян като "империята на злото". В тези условия, стремейки се да укрепи авторитета на Ватикана като религиозна и политическа сила, Йоан Павел II правеше всичко възможно за засилване на своето влияние върху световната политика като взе курс към съюзяване със САЩ и атлантизма чрез каналите, минаващи през ЦРУ.

Разглеждайки като свой основен противник материалистичния атеизъм и комунизма и поставяйки си за задача да върне религията в западното общество, негови близки съюзници в това дело станаха кардинал Ратцингер (папа Бенедикт XVI), който тогава оглави Конгрегацията по делата на доктрината на вярата, и кардинал Казароли, който бeшe глава на Държавния секретариат на Ватикана, тоест външен министър. Главна опора на Йоан Павел II от самото начало бяха новите католически движения с традиционна насоченост. Ставаше дума за Opus Dei, Легионерите на Христос, движението на фоколярите "Общение и освобождение", Ковчег, Общността на свети Егидий, Дъщерите на милосърдието, различните френски движения за харизматично обновление, вдъхновявани от американското протестанство и др. Постепенно мозък и сърце на католицизма и лице на новата политика и дейност на Ватикана стана Opus Dei, заменяйки Ордена на йезуитите.

Особеност на Opus Dei, който даваше висока ефективност на неговата работа, се свеждаше до факта, че орденът беше създаден по модела на сектата, в която централизираната йерархия и желязната структура на управление бяха съчетани с мрежеви тип на организацията. В резултат, членовете на Opus Dei се оказваха в затворен свят, абсолютно уверени, че именно в него ще постигнат пълна свобода на самореализация.

В края на 60-те и началото на 70-те години позициите на Opus Dei укрепнаха до такава степен, че си постави задача да осъществи дълбоко проникване в църквата, като главен канал стана Римският център за срещи на служителите на култа (CRIS), превръщайки се в елитна организация, в която ставаше обработка на перспективните представители на духовенството, сред които беше и краковският кардинал Войтила.

Opus Dei изигра и важна роля в избирането на Войтила за папа като ключова фигура беше близкият с Opus Dei архиепископ на Виена кардинал Кьониг, свързан с Великата национална ложа на Австрия.

След това Opus Dei си постави задача да получи статут на персонална прелатура на папата, която щеше да му даде възможност да оказва решаващо влияние върху политиката на Ватикана.

Следващият етап беше беатифицирането на Хосe-Мария Ескрива, след което Opus Dei окончателно излезе от нелегалност. Тогава стана ясно, че има влиятелни покровители, сред които бяха кардинал Ратцингер, държавният секретар Анжело Содано - вторият човек в курията, Пол Пупар и др. През 1998 г. орденът високо оцени подкрепата на Ратцингер и му даде Доктор хонорис кауза на университета в Навара, който е един от основните учебни центрове на Opus Dei.

Така Opus Dei се превърна в привилегирован елитен отряд особено при Бенедикт XVI. Той стана църква в църквата.

Но предстоеше най-големият скандал при Бенедикт XVI. И отново, както при Йоан Павел II, той беше свързан с парите на Ватикана.

46-годишният иконом на папата Паоло Габриеле беше арестуван на 23 май 2012 г. по подозрение, че е предавал конфиденциална информация на журналистите. Икономът беше сред най-близките хора на Бенедикт XVI. Въпросните документи разкриваха данни за корупция на високопоставени кардинали, както и битки във върхушката на Ватикана.

Скандалите отново стигнаха и до банката на Ватикана - IOR, чийто управител Еторе Готи Тадески беше уволнен.

Заради изтичанията скандалът получи в медиите названието "Ватилийкс" по подобие на "Уикилийкс". И отново главен обект на критиката беше най-закритата структура на Светия престол - Институтът по делата на религията (IOR), тоест Банката на Ватикана, която десетки пъти беше обвинявана в пране на пари и други незаконни операции.

Пред нейния нов директор Готти Тедески, член на влиятелния Opus Dei, известен като специалист по "финансовата етика", беше поставена сложна задача - да изведе финансите на Ватикана до "известно равнище на прозрачност", което ще й позволи още повече да увеличи нейната инвестиционна активност при спазване на особения статут на Светия престол. Но дейността на Тедески също завърши със скандал.

През септември 2010 г. италианските власти заподозряха IOR в незаконни парични преводи към немската J. P. Morgan Frankfurt и италианските Banka del Fucino, Uni Credit и Intesa San Paolo. Спрямо IOR за първи път бяха предприети толкова строги мерки, като арест на част от нейните пари - 23 милиона евро, а спрямо Тадески започна дело, в резултат на което той, заедно с генералния директор на банката Паоло Чипарини, се оказа следствен.

На 30 декември 2011 г. Бенедикт подписа закон за борба с прането на пари, получени по престъпен път и подготви специални правила, регламентиращи паричните преводи.

От април 2011 г. в IOR започна да функционира специално управление за финансова информация, занимаваща се с мониторинга на парично-кредитната и търговска дейност на Ватикана и с взаимодействието с международните организации, занимаващи се с прозрачността на потоците. Накрая беше изпратено обръщение към MONEYVAL - експертната група на Съвета на Европа, за оценка на мерките за борба с прането на пари и финансирането на тероризма за признаване на IOR за финансова организация, отговаряща на международните норми.

MONEYVAL започна проверка на работата на IOR като имаше намерение в началото на юли 2012 г. да публикува резултатите и да определи дали те отговарят на международните стандарти или не. След това арестуваните пари бяха върнати, а делото срещу Тедески прекратено.

Но междувременно италианските медии пристъпиха към операцията "Ватилийкс". Още от януари 2012 г. в пресата започнаха да проникват секретни документи Ватикана, касаещи отделни въпроси от неговия живот. През февруари 2012 г. този процес стана редовен, а през март мащабът на изтичанията беше толкова голям, че папата нареди да започне разследване, което беше поръчано на Корпуса на ватиканската жандармерия и на кардиналите.

Накрая през май 2012 г. излезе книгата на Джанлуиджи Нуцци "Негово светейшество" със секретната преписка на Бенедикт XVI с неговия помощник кардинал Бертоне и личния секретар Георг Генсвайн. В книгата имаше копия на документите, свързани с дейността на Фонда на Йозеф Ратцингер, които не бяха предназначени за архива на Светия престол и можеха да бъдат взети само от работната маса на папата или неговия секретар.

В книгата имаше и други материали, посветени на Банката на Ватикана, показващи царящата във Ватикана корупция и неграмотно водене на делата. В преведената набързо и на немски език книга беше добавена нова глава, посветена на доста напрегнатите отношения на папата с немските католици и показващи вътрешната кухня на Ватикана. Фактически бяха противопоставени крайно либералната немска църква и консервативното ръководство на Ватикана, като два свята, които не могат да бъдат обединени.

На 21 май 2012 г. беше арестуван и даден на съда на Светия престол папският камердинер Габриеле, който беше най-близкият човек до папата и на който той имаше абсолютно доверие. Габриеле призна, че наистина е крал документи, но се е ръководел от любов към папата да изведе на "чиста вода" онези, които пречат на борбата с корупцията. Но процесът над Габриеле остави противоречиво впечатление, тъй като мина много бързо - за една седмица, като опитите на Габриеле да разкаже за своите източници на информация бяха пресечени. Той беше осъден на три години лишаване от свобода, които веднага бяха намалени на година и половина.

Докато вървеше следствието се случи още едно странно събитие -безследно изчезна хакерът, нает на служба във Ватикана. Този папски инженер държеше всички кодове за влизане в компютърната система на Ватикана (тя е аналог на системите на спецслужбите на САЩ) и пазеше много тайни, в това число и скандално публикуваните документи. На него бяха известни всички контакти, кодовете на Банката на Ватикана и тайните на така наречените "врани" - хората, разпространяващи ватиканските писма.

Вторият наказан беше Готти Тедески. Още на следващия ден след ареста на камердинера, той, по настояване на държавния секретар Бертоне, беше уволнен от IOR. Главната причина несъмнено беше добрата осведоменост за сметките на политиците, сенчестите посредници и високопоставените чиновници и на лица, осигуряващи чадъра на мафията.

Толкова бърза разправа с две важни фигури на Ватикана показваше желание да бъдат скрити съучастниците им във високата католическа йерархия. Според версията на съда хилядите тайни документи са били взети от камердинера само по негова инициатива. Накрая самите действия на Габриеле бяха определени като банална кражба и нарушаване на тайната на кореспонденцията на Ватикана.

Действията на "Ватилийкс" обаче показаха опит за прикриване на разпадането на традиционната система на държавното управление на Ватикана и стремеж управлението на Светия престол да премине под контрола на световните финансови кланове. Сегашната борба между различните групировки в Римската курия е борба на две различни концепции за Ватикана - дали ще остане суверенна държава, или ще премине в системата на така наречената "global governance", тоест глобално управление като квазидържавно образование, призвано да узакони религиозно така наречения "нов световен ред".

Италианският публицист Виторио Месори, специалист по Ватикана написа по този повод: "Римската курия винаги е била гнездо на змии. Но в своето време поне беше и най-ефективната държавна структура в света. Тя ръководеше империя, над която слънцето наистина никога не залязваше и имаше дипломация, която нямаше аналог. Какво от това е останало днес?"

Но и днес става дума и за най-богатата структура в съвременния свят. Битката за Ватикана и парите на католическия свят продължава. Тя е много по-дълбока, отколкото може да се предполага на пръв втори и трети поглед.

Кой ще е новият папа?

Сред сегашните кардинали е трудно да се намери изтъкнат интелектуалец или духовен лидер. А такъв ще трябва да търсят кардиналите, когато се съберат на своя конклав. Истина е, че при Бенедикт сред кардиналите набра сила "италианската вълна". Италианците сега са над половината от европейските кардинали, имащи право да избират папата. И със сигурност искат да видят на трона свой сънародник.

Още един важен елемент от кардиналската статистика е фактът, че електорите, които дължат своите кардиналски шапки на Бенедикт са 63 и надминават кардиналите, издигнати по време на Йоан Павел II - 61.

Най-малката държава на света с повърхност 0,5 кв. км отново е пред избор, който ще има влияние върху живота на най-малко 1,2 милиарда католици. Отново ще става дума за пари, които бяха основната причина за преврата срещу Бенедикт XVI.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ