Губернаторът на иранския град Западен Гилан в края на декември съобщи, че започва строителството на газопровода Иран-Ирак-Сирия. В края на януари се появиха повече информации за строящия се вече газопровод, носещ името "Дружба", позовавайки се на Министерството на нефта на Иран.

На първо място, газопроводът ще бъде регионален и ще снабдява с газ от огромния ирански залеж Южен Парс Ирак, Сирия, Ливан и Йордания, но ще има и достатъчно резерви, за да бъде продължен до европейските потребители.

Вероятно това е и отговорът на въпроса как ще бъде реализиран този проект. Първият етап ще бъде интегриран със съществуващите и строящи се газотранспортни системи в региона, с египетския AGP, който също е насочен към Ливан и Йордания.

Вторият етап ще бъде насочен към Европа като маршрутът не се съобщава. Вероятно тази част от проекта ще бъде предмет на преговори с Турция и ще стане сериозен аргумент, в това число и за конфликта в Сирия.

В условията на войната в Сирия, Иран започва строителството на газопровода, чийто договор беше подписан през лятото на 2012 г. Това не е авантюра. Такива проекти се реализират със сериозни гаранции, в това число и за тяхната безопасност. Строителството на газопровода ще заема 1-2 години, не повече. До Сирия строителството ще стигне към средата на 2013 г. Иран определя този срок като време, през което ситуацията в Сирия вече ще бъде успокоена. Симптоматично е, че окончателното решение за започване на строителството беше взето след слуховете за тайни преговори между Иран и САЩ през ноември 2012 г.

Засега не е ясно какво и дали ще има участие на Русия в този проект. "Стройтрансгаз" построи досега няколкостотин километра газопроводи на територията на Сирия. Тези тръби ще бъдат включени в мрежата на Дружба. Но дали Русия ще участва в неговото строителство или в управлението не е ясно.

Неслучайно началото на строителството на новата газова тръба съвпадна със съобщението от Техеран, че Иран въвежда ответно ембарго срещу страните от ЕС, поддържащи ембаргото срещу Иран. За Европа това ще бъде тежък удар.

Междувременно Иран съобщи за въвеждането в действие на преработващи мощности, които могат да приемат до 2 милиона барела на денонощие. Това означава, че отпадналите от износа към Европа обеми ще бъдат пренасочени за преработка и към вътрешния пазар, което ще намали цените на нефта вътре в страната.

Иран е постигнал и договорености за увеличаване на износа на нефт към Китай, което му дава възможности да въведе ембарго за Европа, без да намалява добива.

Едновременно, иранският министър на нефта Ростам Хашеми съобщи за откриването на нови огромни нефтени и газови резерви до североизточната и западна граница с Туркменистан и Ирак. Съобщава се за два милиарда барела нефт, открити в страната само през миналата година, с които доказаните резерви от нефт и газ на Иран се оценяват вече на около 40 трилиона долара. Резервите включват 1000 милиарда барела нефт, 94 милиарда барела кондензат и 207 милиарда барела еквивалент на природния газ. Иран е третият в света по нефтени ресурси и е на второ място след Русия по резерви от газ, оценявани на 37 трилиона кубометра.

От своя страна Пакистан е поискал максимално да се ускори строителството на още един газопровод от Иран -IR, тръгващ от същия залеж Южен Парс. Иранският участък е завършен. Остават около 700 км на територията на Пакистан. Проектът IR конкурира проекта TAPI. Това означава, че около най-големия в света газов залеж - Южен Парс (който Катар нарича Северен) продължава противоробството, което беше основна причина за военните действия в Сирия. По всички признаци войната в Сирия ще завърши с победа на коалицията Сирия-Иран и разгром на газововото джудже Катар.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ