Проблеми на глобалната сигурност и разоръжаване

Един от най-важните въпроси на международните отношения е ядреното разоръжаване и контролът над наличните запаси от това оръжие. Какви са перспективите?

На първо място, нито една ядрена държава няма намерение да се откаже напълно от ядрените оръжия. Съкращаването е възможно, но не и пълното ликвидиране на ядрените заряди.

Спорни продължават да са и темповете за обемите на съкращенията на стратегическите ядрени оръжия, което пролича в неотдавна подписания договор между САЩ и Русия (СНВ-3).

На второ място, всички основни международни договори се отнасят за стратегическите ядрени въоръжения. Но тактическите, както и преди, почти не се регулират. Единственият механизъм при тях са доброволните инициативи и ядрените държави. заради това все повече експерти твърдят, че е крайно време да се създаде система и за контрол над тактическите ядрени оръжия.

Но веднага се появяват редица въпроси.

На първо място, на контрола над тактическите ядрени оръжия пречи фактът, че досега такива неща не са практикувани и за отработка на процедурите ще отиде много време.

На второ място, създаването на механизъм за контрол над тактическите оръжия ще се сблъска с много проблеми. Преди всичко пречат особеностите на използване на тези боеприпаси. В своето мнозинство повечето ядрени заряди могат да се използват от оръдия или от тактически ракети предназначени и за неядрени боеприпаси. С други думи, гаубицата "Мста" или ракетният комплекс "Искандер" могат да стрелят както с ядрени, така и с конвенционални боеприпаси. Заради това за контрола над тактическите ядрени оръжия трябва да се следят всички части на въоръжените сили. Нито една ядрена държава няма да се съгласи с такива условия.

Даже при достъп до армейските бази е трудно да се отличат конвенционалните от тактическите оръжия. Освен това разграничаването на тези оръжия не се нуждае от много време. На практика, скоростта на въвеждане на бойно дежурство на тактическа ядрена ракета с авиационно базиране зависи само от умението на складовия и технически персонал, а след окачването й под крилата на бомбардировача е трудно да се разбере каква бойна глава носи. Това означава, че за надежден контрол над тактическото ядрено оръжие отново ще трябва да се обърнат към тоталния контрол над базите и складовете. След това всяка крупнокалибрена артилерийска или ракетна система ще се разглежда като обект на внимание и ще започнат надлъгвания или скандали.

Но именно в тази област се наблюдава най-голямото напрежение в руско-американските ядрени отношения. Причината е, че американците считат руското тактическо ядрено оръжие за една от най-важните части на руския военен потенциал и настояват за започване на пълноценни преговори по този проблем.

Русия, от своя страна, няма намерение да отива на отстъпки в тази област. В резултат всички преговори за пълно ядрено разоръжаване спират до тактическото въоръжение и не могат да се придвижат по-нататък.

За това пречат и редица други фактори. Първата пречка по пътя на съкращаването на ядрените арсенали е американската система за ПРО. САЩ не искат да дадат гаранции за нейната ненасоченост срещу Русия.

При сегашното съотношение на силите проблемът с тактическото ядрено разоръжаване е в много сложно положение. Получава се своеобразен обмен на любезности - САЩ искат да съкратят руските тактически ядрени оръжия. Русия от своя страна иска да получи гаранции срещу американската ПРО. Заради тези два противоположни момента всички опити за сътрудничество в ядреното разоръжаване са обречени на провал. Нито една страна няма да се съгласи на отстъпки, без да получи гаранции за ответни действия.

Освен това Великобритания, Франция, Китай, Пакистан и Индия не бързат да инициират преговори за тяхното включване в ядреното разоръжаване. Ако те не искат да поемат задължения, свързани със стратегическите оръжия, какво да говорим за тактическите. Но Англия например вече се отказа от своите тактически оръжия и целият й ядрен потенциал са стратегическите заряди. Това означава, че бъдещите договорености за тактическите оръжия в момента зависи само от САЩ и Русия, но те не проявяват особен интерес в тази област.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ