Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Русия и САЩ се готвят за нова голяма война
Какво е съотношението на ядрените сили
06.2013

На военния парад на 9-ти май в Москва по случай 68-та годишнина от победата над фашизма, Русия показа най-новите си оръжия. Сред тях бяха новият "Летящ танк" Т-90А, който е най-добре въоръжената тежка машина и в момента е най-продаваният танк в света, бронетранспортьорите БТР-82А последна версия с модерно нощно виждане и навигационна връзка с ГЛОНАСС, купуван от около 30 държави в света, новите зенитни комплекси С-400 Триумф, използващи три вида различни ракети, които унищожават всякакви цели до 400 км, мобилните зенитни установки Бук-М2 за унищожение на цели със средна далечина, оръжейната система Панцир-С1, която използва фазирана радарна решетка, която може да защитава цивилни и военни обекти от всички съществуващи средства за въздушна атака, хеликоптерите Ми-8 и Ми-26, които могат да изпълняват бойни задачи на високи скорости и ниски височини, бойните хеликоптери Ка-52, фаворити за световно лидерство заради огромната си маневреност и огнева мощ, гигантските каргосамолети Ан-124 Руслан и Ил-76, изтребителите Миг-29, Сухой-34, стратегическите бомбардировачи Ту-160, междуконтиненталните мобилни ракети Топол-М, тактическите ракетни установки Искандер-М и т.н.

На 9 май Русия показа най-новите поколения въоръжение, резултат на осъществяваната от няколко години превъоръжаване на армията.

Експертите са единодушни - Русия се готви за война.

Ядрените стратегически сили на Русия са основният компонент за възпиране на САЩ. На този фон се появява и въпросът за съотношението на ядрените сили на Русия и САЩ и дали е вярна тезата, че Русия изостава в тази област.

На 8 април се навършиха три години от подписването от Русия и САЩ на Договора за съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения (СНВ-3) или по-просто, на стратегическите междуконтинентални балистични ракети.

Сега на въоръжение Русия има 494 ракетни носители на ядрени бойни заряди, в които влизат междуконтиненталните балистични ракети, тежките бомбардировачи и балистичните ракети на подводниците. САЩ има 812 такива носители. Общо Русия има 881, а САЩ - 1040.

Това е официалната статистика от 2012 г. Прави впечатление, че при количеството ядрени бойни заряди може да има някакъв паритет, но Русия отстъпва почти два пъти при броя на разгънатите носители, въпреки че ако се вземат и резервите, и тук се приближават към някакъв паритет.

Още по време на преговорите и подписването на СНВ-3 руските експерти изразиха становището, че американците използват лукава аритметика и че не извършват реално ликвидиране и необратимо съкращение на междуконтиненталните балистични ракети и на ракетите на своите подводници. За какво става дума.

Оказа се, че основните ликвидационни раздели на договора регламентират унищожението само на първите степени на американските стратегически ракети. Съдбата на вторите и третите степени в договора не се регламентира и те се използват от американците за поддържане на бойната готовност на техните стратегически ядрени сили и за опитно-конструкторски работи. Същевременно обаче руските ракети са обречени на пълно ликвидиране, тоест на всички техни степени.

Освен това на американските бойни подводници "Трайдънт-2" беше извършено намаляване на количеството бойни блокове - от 4 на 1, което беше потвърдено и от руските инспектори. Но унищожение на платформите за тяхното изстрелване и замяната им с нови, не е предвидено от СНВ-3. Заради това при появата на форсмажорни обстоятелства количеството на бойните заряди на подводниците може да бъде увеличено бързо.

В протокола към договора има и класификация на споменатите по-горе ракети, което дава на американците благоприятни условия за постигане на военнотехническо превъзходство. Така например към класификацията "А" се отнасят "сглобените междуконтинентални и морски ракети в пускови контейнери". Класификацията "В" обхваща сглобените междуконтинентални и балистични ракети без пускови контейнери, а класификацията "С" обхваща споменатите ракети, които се обслужват, съхраняват и транспортират разглобени на степени.

Но заявените в договора американски твърдогоривни междуконтинентални ракети "Минитмън-3", "Пийскипър", и водните ракети "Трайдънт-2", са отнесени към класификация "С".

Що се отнася до руските ракети, в договора е фиксирано, че съществуващи типове междуконтинентални ракети са РС-12М, РС-12МС, РС-18, РС-20 и РС-24, а съществуващи морски ракети са РСМ-50, РСМ-52, РСМ-54, РСМ-6. Освен това тези ракети, заради своите конструкционни особености, са отнесени към класификация "А". Иначе не може да бъде. А това е огромна разлика.

На пръв поглед, САЩ имат съществено превъзходство при стратегическите ядрени оръжия и се опитват да го запазят чрез по-нататъшното му съкращаване с Русия. Но може да се окаже, че ситуацията е точно обратната. Ако се оцени състоянието на стратегическите ядрени сили на САЩ за последните 20 години може да се направи извод за тяхната пълна и дълбока деградация, която от 2005 г. прие необратим и неуправляем характер. Под неуправляемост на този процес се разбира, че той вече не се контролира от военнополитическото ръководство на САЩ и не може да бъде спрян. Заради това политиката на последните американски администрации, които много често прибягват към заплахи за използване на ядрено оръжие (най-вероятно вече го използваха в Ню Йорк, Афганистан, Либия и Сирия) спрямо Иран или КНДР е изключително опасна като ядрен блъф и към Русия и Китай, и ни предстои да минем по острието на ядрения бръснач.

Разбира се, САЩ отричат деградирането на своите стратегически ядрени сили. "Не се тревожете, ние можем да разстреляме с ядрени ракети цяла Русия, въпреки икономическата криза" - казва Джери Луис, глава на Програмата за неразпространение на ядреното оръжие в Източна Азия. Според него единствената болезнена крачка в близко бъдеще ще е отказът на САЩ от междуконтиненталните балистични ракети, като последствията от другите финансови съкращения ще започнат да се чувстват чак след много години. Така например днешната флотилия от подводници ще започне да остарява от 2027 г., примерно по една подводница годишно. Самолетите ще бъдат експлоатирани до 2020 г., като ВВС на САЩ ще държат в строя В-52 чак до 2035 г. Но създаването на ново въоръжение вместо сегашното, се нуждае от много време, а старата техника има разходи за ремонт и експлоатация.

Какви са конкретните цифри? САЩ имат 10 подводници, всяка въоръжена с 24 ракети, всяка ракета може да носи до 12 бойни глави, плюс 18 бомбардировача В-2, всеки носещ до 16 бомби, и няколко В-52 с 8 бомби или 20 ракети с ядрени бойни глави.

Значи, това е достатъчно за запазване на ядрения паритет с Русия, тоест САЩ мислят не за глобално превъзходство, а за запазване на паритета. Или на неговата привидност? Но и тази статистика е лукава. Ракетите на американските подводници Trident-2 могат да носят 12 бойни глави само на теория. На първо място, при такова натоварване рязко пада далечината на полета, а на второ място, тези бойни глави не могат да бъдат разпръснати към различни цели заради специфичната за Trident-2 платформа за разпръскване на главите. Да ударят тези 12 бойни глави (всяка по 100 килотона, бойните глави от 425 килотона отдавна излязоха от строя), само в една цел няма никакъв смисъл. Именно заради това сега ракетите Trident-2 са разоръжени и носят само по три бойни глави.

И ситуацията с бомбардировачите е далеч от идеала. На първо място, тяхната реална бойна устойчивост предизвиква съмнения. И старият В-52 и невидимият В-2 са дозвукови машини. Представяте ли си колко време ще летят от САЩ до Русия. За това време те ще бъдат прехванати поне 10 пъти.

Но основното е, че за тях фактически няма годни крилати ракети с голяма далечина. Ракетите AGM-129 АСМ с далечина до 3000 км от 2007 г. са свалени от въоръжение. На 24 април 2012 г. завърши унищожението на последната AGM-129. По-евтините ракети с близък радиус AGM-131 SRAM-II така и не бяха доработени. Единствената крилата ракета, която могат да носят бомбардировачите В-2 и В-52, и която реално е в наличност е AGM-158 JASSM на Локхийд. Но тя няма въобще ядрено въоръжение и далечината на полета е до 350 км (вариант с 980 км едва сега влиза в производство).

По принцип бомбардировачите на САЩ сега могат да хвърлят само атомни бомби. Но за да ги хвърлят над целта трябва да долетят до тази цел. Това обаче не е сценарият, който е реален за противовъздушната отбрана на Русия. Още по-лошо - през последните 20 години американският парк от стратегически бомбардировачи беше съкратен с над 80 процента, което говори за пълно разпадане на този компонент на стратегическите ядрени сили на САЩ.

Замяна на старите В-52 не се предвижда, а в момента се водят само обсъждания за изискванията към новия перспективен бомбардировач.

В спора се включват и междуконтиненталните балистични ракети. Каква е реалната функция на тези сили? Главният аргумент тук е че президентът на САЩ може да даде заповед за пускове на наземните ракети по-бързо, отколкото за пуска на ракетите от подводниците. Но така ще се спечелят само няколко минути. Аргументът, че междуконтиненталните ракети са застраховка в случай, че Русия разработи принципно ново противоподводъчно оръжие също е неубедителен.

Това означава, че американската ядрена "горила" в близко време ще остане без бомби и без пари за нови бомби.

Последният ядрен заряд беше изготвен в САЩ в далечната 1991 г. Това е всичко. Още по-забавно е, че последният изпитателен атомен взрив беше направен през 1992 г. При това средната възраст на една американска ядрена бойна глава е над 30 години, тоест много от тях бяха произведени още по времето на Роналд Рейгън. Няма никаква увереност, че тези бойни глави въобще ще се взривят при нужда. Ако си мислите, че тези системи са толкова стабилни, че 30 години за тях са нищо, грешите. Термоядреното устройство е много сложно нещо и бързо деградира. Става разпадане на ядрените материали, в резултат на което съдържанието на активния материал намалява. Отделяната радиация води към деградиране и на останалите компоненти на системата - от взривителите до електросистемата.

Върви и друга деградация. Американските учени, специализирани в ядреното оръжие, остаряват и се пенсионират с висока скорост. През 2008 г. половината ядрени специалисти в националните ядрени лаборатории на САЩ бяха над 50 години, а онези, които са под 50 години, не разполагат с необходимото ноу-хау. Откъде ще го вземат щом като ядрените заряди вече не се строят над 20 години, а нови не се проектират.

Според оценки на бившия секретар на отбраната на САЩ Робърт Гейтс, след няколко години три четвърти от ядрените специалисти на САЩ ще излязат в пенсия. Но още сега безобразията в националните лаборатории на САЩ достигнаха такова равнище, че правителството беше принудено да изведе от лабораторията в Лос Аламос всички ядрени материали. Там ги крадяха и продаваха неизвестно на кого.

Компонентите на ядрените бойни заряди на САЩ остаряват по-бързо и от учените. САЩ вече нямат технологичните възможности и способности да произвеждат някои от ключовите елементи на бойните заряди. Говори се, че чиповете за стратегическите ракети се произвеждат в … Китай. Стигна се до ситуацията, че по-старите заряди са източник на "запасни части" за поддържането на другите в прилично състояние.

Според някои експерти стратегическите ядрени сили на САЩ вече въобще не съществуват. Всичко е свършило. Преди всичко ракетите. Тях ги няма, технологиите са загубени, поръчките боксуват вече осма година. Американците отговарят, че въпреки това имат много ракети Tomahawk, които могат да изпълняват стратегически задачи и други ракети с морско базиране и противоракети, които реално са моноблокови стратегически ракети. Засега ядрени бойни глави на тях няма, но потенциално SM-3 могат да носят такива глави. Но експертите добре знаят, че от SM-3 не може да се направи нещо подобно. Дължината на ракетата е 6 метра, а калибърът е по-малък от торпедо, тоест ядрен заряд просто не се побира в тези габарити.

Американците не разполагат с шедьовъра на техническата мисъл при най-новите руски термоядрени бойни глави на балистичните ракети, побиращи се в масата от 100 кг заедно с топлозащитата и балистичните обтекатели при еквивалент от 150 килотона. САЩ не само че нямат такива компактни бойни глави, но въобще не мислят за тяхното производство.

От друга страна, към края на 2012 г. в Русия приключи превъоръжаването с "Топол-М" с шахтено базиране. Продължава и превъоръжаването на руските ракетни войски със стратегическо назначение с новите комплекси PC-24 Ярс с разделящи се бойни глави. Те ще заменят подвижните ракетни комплекси "Топол-М".

Многоблоковата ракета "Ярс" в началото на 2010 г. беше въведена на пробно бойно дежурство в Тейковската дивизия. Оръжието, според руските експерти, се оказа ефективно и надеждно. Заради това в руския генерален щаб са стигнали до извода, че с течение на времето новият комплекс трябва да замени на стартовите позиции досегашните наземни комплекси "Топол-М". Но поне още 10 години двата ракетни комплекса ще бъдат основата на ударната групировка на руските стратегически ядрени сили.

В бъдеще обаче поръчки за допълнителни комплекси "Топол" няма да има и финансовите потоци ще бъдат насочени към покупката на по-перспективните комплекси "Ярс". Няма да е нужно модернизиране на инфраструктурата или допълнително обучение на екипажите, тъй като многоблоковият комплекс "Ярс" е по-млад брат на "Топол-М".

Специалистите сочат поне две преимущества на "Ярс". Преди всичко разделящата се глава на ракетата гарантира 100-процентно поражение на целта на далечина от около 12 000 км.

Извънредно сложно е да бъдат унищожени неговите от четири до шест бойни блока с индивидуално насочване и мощност 150-300 килотона, летящи на различни височини и променящи курса на полета.

"Ярс" има и по-голяма жизненост. Тя се осигурява от незабелязаното излизане в района на пуска и разсредоточаването на машините на голяма територия.

За движението на мобилните ракети знае ограничен кръг от хора. Даже командирът на дежурните сили разбира за него непосредствено преди застъпването на бойно дежурство. Да се открие пусковата установка със средствата на спътниковия шпионаж е много сложно. В реални условия всеки диверсионен опит за завладяване на ракетата е обречен на провал. Ако все пак комплексът се окаже в ръцете на противника, той няма да може да се възползва от него. Многобройните равнища на защита не позволяват да се извърши пуск на ракетата. Тя може да бъде унищожена, но да се пусне без съответната команда няма да може, даже ако са проведени всички предпускови операции.

"Булава", новата морска ракета за руските атомни подводници от клас 955 Борей, полетя. Очаква се с нея да бъдат въоръжени осем атомни подводници от най-новия проект 955.

Атомните подводници от проекта 955 Борей са бъдещето на руския подводен флот и основа на морските ядрени сили. Главният кораб от серията - "Юрий Долгоруки" е в период на изпитания. Още два кораба - "Александър Невски" и "Владимир Мономах", са в строеж. Според плановете, в Северодвинск трябва да бъдат построени не по-малко от осем такива подводници, по една годишно.

Ще припомним, че "Булава" е междуконтинентална балистична ракета с морско базиране Р-30 ЗМЗО (РСМ 56). Тя е най-новата руска тристепенна ракета за атомни подводници. Може да носи до 10 хиперзвукови маневриращи ядрени блокове с индивидуално насочване, които променят траекторията на полета по височината и курса.

Двигателите на първата и втора степен са твърдогоривни, а третата е течногоривна за осигуряване на скоростта на маневриране на последния етап на ядрените блокове. Стартът на ракетите е наклонен, което означава, че подводницата я изстрелва в движение под вода.

"Юрий Долгоруки" ще носи 12 ракети "Булава", а "Невски" и "Мономах" - по 16. В перспектива предвидените осем подводници от проекта 955 ще образуват групировката на морските стратегически ядрени сили на Русия в Северния и Тихоокеанския флот, като общо ще могат да носят 744 ядрени бойни глави, тоест почти половината от допустимия предел на бойните заряди на разгънати носители, разрешени на Русия от новия договор за СНВ-3. Заради това и значението на "Булава" и новите подводници от проект 955 е голямо. Това оръжие трябва да гарантира сигурността на Русия през близките 30-40 години.

Другата стратегическа руска ракета с морско базиране "Лайнер", може да носи от 9 до 12 бойни глави с малка мощност, което два пъти надвишава въоръжението на новата морска ракета "Булава". Освен това "Лайнер" може да бъде въоръжена със смесен комплект от бойни блокове с различен клас мощност. "Лайнер" превъзхожда всички съвременни твърдогоривни стратегически ракети по енергомасовото си съвършенство, тоест съотношението на масата на бойното натоварване на ракетата спрямо нейната стартова маса приведени към една далечина на полета. Такива течногоривни или твърдогоривни ракети нямат САЩ, Англия, Китай или Франция.

На второ място, "Лайнер" по своето бойно въоръжение (4 блока от среден клас мощност) не отстъпва на четириблоковите (позволени от договора СНВ-3) американски "Трайдънт-2".

Но и досега не е ясно какво представлява новата ракета "Лайнер". Може да се предполага, че става дума за модернизираната версия на "Синева", която отдавна е на въоръжение в руските атомни подводници. Още по-вероятно става дума за дълбока модернизация, тъй като за принципно нова ракета са нужни принципно нови изпитания, които при "Лайнер" липсват. Това се потвърждава и от обстоятелството, че "Лайнер" се произвежда в Красноярския машиностроителен завод, същият, който произвежда и "Синева".

Конструкторското бюро "Макеев" започна и създаването на нова тежка ракета с наземно базиране, която трябва да наследи прочутите ракети РС-20 Воевода (Сатана), които постепенно излизат от въоръжение.

Според някои източници, новата течногоривна балистична ракета ще превъзхожда РС-20 "Воевода" и ще носи до 15 средни или 10 тежки ядрени бойни глави на разстояние над 10 000 км.

При това новите ракети ще са разположени в шахтите , в които доживяха своята 30-годишнина "Сатана". Новата ракета, както и РС-20, ще стартира с минометен пуск. Със специален барутен акумулатор ракетата се изстрелва на 20-30 метра над шахтата и чак след това се включва двигателят на първата степен.

Основният акцент при разработката на новата ракета са нейните възможности да преодолява перспективните системи на противоракетната отбрана, в това число и лазерните системи за прехващане. Заради това на нея ще бъде реализиран цял нов спектър от най-нови технически средства за преодоляване на ПРО.

Очаква се, че производството на новата ракета ще бъде в Красноярския машиностроителен завод, където сега се монтират и другите течногоривни ракети "Синева" и "Лайнер".

Ще припомним, че РС-20 Воевода е считана за най-тежката и ефективна ракета сред междуконтиненталните балистични ракети в света. Нейното тегло е 200 тона. Далечината на полета 11 000 км, ракетата носи 10 ядрени бойни блока с мощност 550 килотона всеки. Тяхната мощност може да изтрие от лицето на земята град като Ню Йорк или цяла държава. Ракетата не се влияе и от електромагнитния импулс.

Но "Сатана" остарява. Първите образци навлязоха на въоръжение през 1970 г. Последните - в началото на 90-те години. Общо сега на въоръжение в руските стратегически сили са 58 бройки. На тях има 580 ядрени бойни глави, от общо разрешените от новия руско-американски договор СНВ-3 1500 глави.

За различните модификации и типове на "Сатана" бяха създадени различни бойни глави. Най-мощната е 25 мегатона.

Главният модул, в който са разположени бойните глави, има мощна бронирана защита. Освен това той носи рояк отвличащи лъжливи цели, създаващи на радарните системи впечатлението за свръхмасиран удар. Според специалистите от НАТО в такива условия е невъзможно да се идентифицират истинските бойни глави.

Наследницата на "Сатана" вероятно се нарича "Авангард" и ще се отличава от всички предишни междуконтинентални балистични ракети с това, че няма обща платформа за разпръскване на бойните глави. Това означава, че отделните моноблокови ракети са събрани заедно на една обща стартова степен. Това "нещо" стартира като цяло, но почти веднага след старта, още над територията на Русия, се разделят на множество ракети, които тръгват по своя траектория, отгоре на всичко летят в различни посоки, траекториите им не са балистични и активно се променят.

Заради това САЩ се опитват да забранят тези системи. Тяхното наличие прави безсмислени всякакви договори, ограничаващи броя на ракетите-носители.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 217, June 2013
Прекъснатият сън за Dreamliner
Принудителното приземяване на всички най-нови Boeing В787 - така нареченият Dreamliner, е за американската фирма не само...
    Разкарахте ги. Сега - в затвора!
Резултатите от най-мръсните и манипулирани избори в историята на България са известни. Ако има нещо положително в тях е,...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com