Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Маймуна или дух, "Умирай трудно 66"
06.2013

Отдавна съм установил, че хубавите новини винаги идват с лошите. Така е и с моите 66 години. Хубавото е, че все пак ги доживях. Лошото е, че до финала остава по-малко, отколкото до началото, тоест ставам един от участниците във филма "Умирай трудно".

66 не е лошо съчетание. Две шестици. Отличник. Имайки предвид, че Ванга някога ми даваше 77 това означава, че може и да има още време. Не бързам.

На бюрото ми лежат заявки за интервюта от различни агенции и вестници, предимно от хора, с които съм работил през последните четири десетилетия по света, с подобни въпроси: откога, докога, защо и накъде. Трудно намирам време да им отговоря. Още нямам чувството, че е дошъл часът да правя описи на детството, на житейските приключения, на кулоарите на политиката и журналистиката.

Преди години се замислих какво щях да правя сега, ако през 1990 г. не се беше случило това историческо извращение наречено "постсоциализъм". Вероятно щях да съм пенсионер с няколко държавни отличия и щях да пиша мемоари. Но животът, както се казва, е всичко онова, което не може да се предвиди. И вместо да седя под снимките с отличията, сега обяснявам от позицията на здравия разум защо актуалният бардак на тази планета не можа да съществува. Неслучайно казват, че не са важни какви уши имаш, а какво е между ушите.

Така постепенно заех позицията на живия класик, когото никой не смее да ругае, но всички тайно хранят надеждата, че ще отпътува завинаги по-бързо.

Не знам дали и при другите е така, но на тази напреднала все пак възраст започваме да се отърсваме от суетата и стигаме до извода, че човек не е само умираща маймуна, но и носител на вечния дух. На 66 години вече сме в "зоната". Тук статистиката е най-точна: хората умират между 60 и 90 години и засега финалът на никой не се е разминал. Имало е един, но и при него нещата са спорни.

Така или иначе, всички сме затворници в телата на остаряващи маймуни. Това е превозното средство във времето, измислено за нас от природата. Но по-добре е да се идентифицираме не с умиращите маймуни, а с безсмъртния дух.

От илюзията, че тази проста истина стига до всички съм се отказал отдавна. Да се говори на недокоснатите от духа празни мозъци с езика на критичната аналитичност, от която израства автентичната култура, която възпитава целия свят, е като да се хвърлят перли пред прасета. Заради това вместо да припечелвам с някаква приспособенческа идеология се въдворих в морала на началните учители, а не на университетския преподавател. Дойде отново времето на простите и почтени думи, тоест на постинтелигентския необолшевизъм, така че всеки да разбира за какво става дума. Ако някой не иска, проблемът е негов. Важното е ние да си свършим работата.

Когато бях на 20-30 години си мислех, че ако умра млад (тогава беше модно), може да стана и безсмъртен. С течение на времето обаче станах твърде стар, за да умирам млад. И поне засега не съм постигнал нищо, което да ми гарантира безсмъртие. Заради това от няколко години се занимавам с точно обратния полюс - с дълголетието. Тук открих няколко обнадеждаващи тенденции.

Преди всичко трябва да си даваме сметка, че животът след 70 години, така е написано и в Библията, е противоположен на природата. Дълголетието не ни е обещано, нито предназначено. Човек е програмиран за постепенно деградиране. Природата губи интереса си към нас от момента, в който родим децата. Тя прекрасно знае, че от деня, в който децата навършат 12 години вече почти нямат какво да научат от родителите.

И тук ви поднасям голямата изненада. Според последните демографски тенденции децата, родени през 2012 г., имат всички шансове да доживеят до 100 години, а 95 000 от хората, които сега са на 65 години, да достигнат до тази граница. Значи, шанс има и трябва да се използва.

Заради това постепенно се отказах от разни дребни амбиции, като например да получа Нобелова награда за икономика, литература, публицистика, или за каквото и да било. Всъщност идеята да се даде на шведите правото да раздават нобелови награди е като да закарат ескимосите да отглеждат акули в аквариумите на Лос Анжелис. Пълно безсмислие. Това го разбрах още през 60-те години, когато като студент, работех на конвейера на "Волво" в Гьотеборг и се досетих, че капитализмът, даже социалдемократическият, си е чиста експлоатация. И другите награди - държавни, Пулицер, паметни таблици - ги давайте на други. Нямам желание да бъда признаван от който и да било. Предпочитам аз да определям критериите. И когато достигна 100 години, ще седя някъде на припек или ще дремя над томче на Хораций (все се каня да го прочета). И моля другите столетници да не се приближават до мен.

По генетична линия нещата при мен са смесени. Имало е столетници и отпътували рано. За съжаление сред последните беше баща ми, заради доживотния затвор, предписан му от фашизма. И майка ми не беше глезена. Всъщност семейният ни музей вече е готов и се надявам да се намери в него и място за мен, въпреки че не пожелах да ставам по-публична личност, отколкото съм сега. Публична личност са хората, които публично живеят в този публичен дом.

Споменах за баща ми и затвора неслучайно. Защото тогава "вътре" добре са знаели кой какъв е "отвън". Може би заради това бяха и сложните отношения между баща ми и Живков, заради което баща ми пострада. Но това не пречеше на Живков от домашния арест да ме вика да му пиша интервютата, в това число и онова, в което определих Горбачов като "предател и политизтърсак".

Всъщност жизнените пътеки са наистина неведоми. В края на 80-те години имахме шанса, с още няколко души от Европа, да предотвратим перестройката на Горбачов. Не успяхме. Предателството беше колосално. Не само в партиите, но и в така наречените служби. Разбира се, онова, което игнорантите не разбират е, че службите работеха за нас, като по принцип, с малки изключения, всички работехме за България.

Като кореспондент на най-големия вестник преди 10 ноември имах възможност да наблюдавам 15-20 години по света най-великите политици на времето. За сегашните мнението е известно - пълни боклуци.

А що се отнася до службите, винаги си спомням думите на бай Петко Петков, стар интербригадист, който някога ми каза: "Момче, ако си наблюдателен, след години само с един поглед ще разбираш кой за кое разузнаване работи". Стигнах по-далеч - с половин поглед разбирам кой е кретен. Досещате се, че става дума за сегашните демократични недоразумения, за които е необходима виагра за умствена импотентност.

Заради това много ми харесва тенденцията да се живее до 100 години в пълна работоспособност и че хората не са умиращи маймуни, а са продукт на вечния дух.

С една дума, започвам "Умирай трудно 100".


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 217, June 2013
Дойче Банк e на "червено" с 55,6 трилиона евро
Повечето финансови експерти са убедени, че американската JP Morgan е с най-голямо дериватно задължение (през четвъртото...
    "Всичко е добре, ще бъде още по-лошо"
Една от най-точните и обобщаващи икономически и социални класации е рейтингът на страните според покупателната способнос...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com