Наблюдавайки срещата на Г-8 в Северна Ирландия и особено съвместната пресконференция на Путин и Обама, на която единият гледаше в пода, другият в облаците с възможно най-мрачни физиономии, си зададох въпроса дали това не е последната среща на високо равнище преди началото на Третата световна война. Но се сетих, че преди доста време бях писал, че Третата световна война е започнала, и че в нея участват, от двете страни, повече държави, отколкото във Втората световна война. Само че това не се съобщава.

Значи, по-точният въпрос е дали не сме пред началото на ядрения етап на Третата световна война заради Сирия. Ако и той вече не е започнал с използването на ядрено оръжие на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, в Югославия, Ирак, Япония, а неотдавна и срещу Дамаск. Или, както се казва: "Колкото повече ви се струва, че виждате, толкова по-лесно е да ви излъжем".

Какво виждаме - че така нареченото "казино на края на вселената" е пред ядрена катастрофа. Какъв е поредният номер на световната война няма никакво значение, нито пък дали се определя като Армагедон, или Апокалипсис. Защото след броени минути топчето на рулетката в казиното ще падне върху двойната нула.

В това казино САЩ и Западът дължат 1 квадралион долара на другите. Това не е Вегас или Макау. Това е "казиното на края на вселената", като всички сме участници в трилъра "безкрайният ужас на ужасния край". Да се крещи "не вярвам", вече е безсмислено.

Въпросът за фалита на това казино е въпрос на време. Хоризонтът се сви до 2014 г. Пациентът е в кома. Смъртта е неизбежна. Само 30 години неограничено всевластие на капитализма бяха достатъчни, за да бъде унищожен самият капитализъм. Само за 30 години той успя да набута целия свят в дългова, производствена и демографска безизходица, да превърне милиони хора в стадо от постиндустриални аборигени, да задуши научно-техническия прогрес, да криминализира "елитите".

Капиталипсисът започна. Всъщност той започна още в средата на 80-те години. Тогава може би беше и началото на Третата световна война с новото преразпределение на света и с новото раздаване на "картите на историята", което на Запад нарекоха "нов световен ред".

Преди всичко трябваше да бъде унищожен световният социализъм. След това върху руините на "ялтенския свят" започна да се строи "малтийския", тоест "новият световен ред". Започна процеса на глобално трансформиране на света. В какво, не е ясно. Дали в къснокапиталистически, в който господства хипербуржоазията - космокрацията, или в посткапиталистически, в който един процент от световното население живеят охолно, докато 99 процента живеят в мизерия, като през епохата на тъмното Средновековие (1523-1648 г.).

За да стигнем до момента, в който Западът с нова голяма война иска да нулира своите дългове и да разпространи хаоса, за да може да елиминира геополитическите си противници, на първо място Русия.

Защото именно спрямо Русия през периода 1991-2001 г. Западът постигна онези цели, които си беше поставил като програма-максимум още в хода на Кримската война (1853-1856 г.), да я върне в границите от първата половина на XVII век, да я превърне в изолирана, без изход към морета, затворена континентална държава. Дали в Москва са разбрали това, не е ясно.

Но ясно е, че Западът щеше отдавна да се разправи с "нова Русия", ако не беше Китай, който внесе нов и решаващ елемент в глобалната геополитика. Той се прояви на последната неофициална среща на ръководителя на КНР Си Цзинпин и Барак Обама в Аненберг (Калифорния). Тук действаше максимата, че "големите неща се виждат по-добре от по-големи разстояния". Една от особеностите на китайските лидери е, че те не ходят никога на неофициални срещи, ако преди това другата страна не е наясно, че това става само при "нула условия", тоест, че САЩ не могат да поставят каквито и да било предварителни условия към Китай. От тази гледна точка срещата Си - Обама беше по-важна от срещата на Г-8 в Ирландия. Тя де факто беше признание на залеза на ерата на западния атлантизъм и началото на ерата на тихоокеанството, в която главна сила ще бъде Китай. Ерата на атлантизма завърши, а заедно с нея и либералният капитализъм. Започва азиатският цикъл на натрупване на богатства, на новата икономика на труда и знанията. И най-важното - това е новият интернационализъм на Китай, вече като световен лидер, мирно и без използване на сила. Това е и шансът за оцеляване на Русия.

Западът е в смъртна криза. Дали ще си въобрази, че може да го спаси нова голяма война и Сирия ще стане сигналът за световната плутокрация за пускането на Третата световна война?

В момента Близкият изток е барутен погреб по-голям от Балканите през 1914 г. 2013-2014 г. може да стане начало на нов столетен цикъл на глобален конфликт. Но това означава, че след Сирия ще дойде ред и на Русия. Путин даде да се разбере, че оттук нататък ще използва различни средства за противодействие. От Москва се чу ръмженето на мечката. Повече няма къде да отстъптва.

Всеки опит на САЩ, Англия и Израел да въведат безполетна зона над Сирия, ще е начало на Трета световна война, тъй като за Сирия ще се застъпи Иран, за Иран - Пакистан, за Пакистан - Китай.

Дали САЩ ще направят правилна оценка на времето и възможностите? Едва ли. По този начин войната ще стане глобална с нова геополитика: Западът срещу Изтока и Юга (Русия, Китай, Иран, Пакистан, ЮАР, Бразилия). Такава война Западът по никакъв начин не може да спечели. Това ще е и краят на "новия световен ред".

Бях сред малцината анализатори в света, които още в началото на 80-те години започнаха да пишат за "новия световен ред". Това не бяха конспирации или заговори, а реалности. Ставаше дума за появата на многонационалните корпорации, които по онова време, още нямаха име и никой не беше чувал за тях. Те, като началната мафия на Ал Капоне, бяха тихи, приятелски, невидими и необсъждани. Но те бяха началото на заключителния етап на капитализма - неговото глобализиране, на многонационалните корпорации, работещи без граници, контролиращи ресурсите с основен инструмент доларът на САЩ. В началото на 80-те години все още имаше възможност да се спре този глобален неофашизъм чрез налагането на обща валута на социализма, за което имаше възможности. Но никой не беше предвидил появата на "историческия идиот" Горбачов, с чиято помощ Западът постигна почти пълен контрол над света. Сега е на една крачка от налагането на "нов световен ред".

Какво ще става оттук нататък, никой не знае. Дали Западът ще се примири със своето историческо поражение и ще слезе доброволно от сцената, или ще започне Трета световна война, с която ще се опита да се измъкне от гроба?

И точно в този момент, в който имах намерение да се откажа от активната публицистика, започна да става най-интересно. Как да се откажа?

С това отговарям и на всички приятели, които ме питаха как се чувствам на 66 години. Чувствам се като в поговорката: "Твърде млад за вечен сън, и твърде стар за нов грях". Как да се откажа?

Светът е пред своя нов "нулев час". Оттук нататък всичко е възможно.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ