Русия навлиза в нов важен етап. Дали ще успее или ще останат само намеренията е трудно да се каже. Както няколко пъти досега. Но намеренията са налице и те предвиждат нови процеси в три важни области - международната, вътрешнополитическата и икономическата.

В международната област отношенията между Русия и САЩ продължават да се влошават. На челно място е сирийският конфликт, който се трансформира в непряк сблъсък Русия - САЩ.

Илюзията на нова руско-американска "перезагрузка" умря преди да се е родила. Последната среща на Г-8 противопостави срещу Русия обединения Запад, начело със САЩ, Англия и Франция. Путин обаче успя лесно да се справи с давлението не само за Сирия, но въобще за формата на световната политика.

Дипломатическото напрежение не се отнася само за Сирия.

През месец май Барак Обама изпрати до Путин послание, чиято идея се свеждаше до това, че Русия и САЩ са две велики държави, които трябва съвместно да решават глобалните задачи, а не да се карат заради дреболии. От писмото се виждаше, че такъв огромен проблем, какъвто е противоракетната отбрана на САЩ е само "дреболия", въпреки че системата вече е плътно до руските граници и че този въпрос не подлежи на преразглеждане, както неведнъж беше искано от Москва. Заради това Русия ще предприеме съответните контрамерки, което тя вече прави.

Едновременно Обама предложи на Русия по-нататъшно съкращение на стратегическите арсенали, което ще е самоубийство за руските ядрени сили. По-рано Пентагонът стартира и програма за модернизиране на тактическото ядрено оръжие на базите в Европа и САЩ.

Последва скандалът "Сноудън", заради който САЩ заплашиха Русия и Китай със "сериозни последствия" за двустранните им отношение. Неслучайно тези нови американски заплахи се появиха, когато Русия и Китай подписаха гигантски 25-годишен нефтен контракт за 270 милиарда долара.

Последва нагнетяване на напрежението в Близкия Изток със събитията в Египет и нови атаки на Израел срещу съвременно руско оръжие в Сирия, което е още по-опасен елемент и в контекста на руско-американските отношения. Реално светът не е бил толкова близо до червената черта, след която може да започне световна ядрена война от времето на карибската криза. Но сега нещата се още по-опасни, защото САЩ и Русия не контролират държави, които могат да послужат за детонатор на войната.

Нарастващата съпротива на Путин срещу Запада прави впечатление на всички анализатори. На Г-8 Путин лесно издържа давлението, което не би могла да издържи нито една държава, с изключение на Китай. Половината от президентите по света биха седели с мокри гащи при съобщението, че Обама им се обажда. Но Путин не е човек, на който може да се оказва давление или да се поддава на давление. Ситуацията сега е различна. Той печели последните няколко рунда. С Шойгу вдигнаха под тревога две армии и обявиха внезапни учения, най-големите от времето на СССР. В Пентагона и Белия дом се разтичаха по коридорите, още повече че през есента трябва да се състои среща на Путин с Обама, а следващата година е Олимпиадата в Сочи.

Ще припомним, че по времето на Студената война САЩ бойкотираха летните игри в Москва. Дали Обама ще се откаже от срещата с Путин през есента? Със сигурност - не, защото е известно, че онзи, който не се появява на дуела, предварително е загубил.

Връзката с новия външен и вътрешен курс на Путин е очевидна. Тя може да се търси в шока, който той преживя преди година и половина, когато в Русия беше потушен опит за държавен преврат, тоест цветна революция. Тя беше започната с технологията, с която Запада от 1990 г. насам сваля законни правителства или унищожава цели държавни системи без нито един изстрел и без военни удари. Блатният площад в Москва съдържа елементи от тази технология лично срещу Путин.

Атаката беше много силна, подкрепена с външни и вътрешни средства, явни и неявни. Тя можеше да бъде и последната съкрушителна атака срещу Русия, тъй като властта в Кремъл и сега продължава да е слаба - противоречива, непоследователна и лишена от идеология. Да се съкруши такава власт е лесно.

Но последва контраатаката, която беше наречена "Поклонна гора". Появиха се хора, които спешно създадоха прокремълски фронт и пропутинска групировка, за да спасяват държавата. Руснаците си спомниха, че държавата е религията на руския патриотизъм.

След като държавата беше спасена Путин преживя колосален шок. Той най-накрая разбра, че групата, която получи в наследство от Елцин и продължи да я отглежда сам - така наречените либерали и олигарси или по-просто - клептокрация, го предаде. Путин беше в шок, тъй като разбра, че това е стратегическо предателство, на целия елит подкрепян от Запада.

Но Путин вероятно продължава да не разбира докрай антагонизма на своите отношения с прозападните либерали, които контролират правителството и почти цялата икономика, която в 80-90 процента е офшорна, което лишава Русия от възможността за вътрешно развитие.

Но въпреки това промените започнаха. Парите постепенно стигнаха до военно-промишления комплекс. Започна смяна на елита, по-точно прочистване на икономическия елит от агентите на глобалната и ционистка мафия. С това започна и прочистването на държавния механизъм на Русия. Отстранен беше така наречения "сив кардинал" Сурков, който строеше схемите вътре в елита. След това Путин лично съобщи размера на западното финансиране за тяхната "пета колона" в Русия - неправителствени организации, само за 3 месеца на 2013 г. над 1 милиард долара. И веднага заработи законът за чуждестранните агенти. След това на Запад избяга малко известният извън, но добре известния вътре в елита Сергей Гуриев, който беше главният идеолог на античовешкото прозападно икономическо направление, което се налагаше като държавна идеология на Русия от 90-те години. Гуриев избяга, за да избегне въпросите за каналите за финансиране на петата колона, преди всичко от държавните средства.

С тези промени започна да се руши и системата на либералния капитализъм в Русия в който на държавата е отредена ролята само на "нощен пазач" на откраднатото от олигарсите. До разгрома на олигарсите е още далеч, но процесът вече е започнал.

Но Русия след 1991 г. продължава да живее без идеология. Това даже е записано в конституцията, където се говори, че идеологията е противопоказна на страната, въпреки че от 20 години в нея участва западният либерален идеологически проект.

Западът започна и атака срещу православието, тъй като според тях той е последният рубеж преди Русия да падне напълно. Насилието над религиозните ценности достигна такава степен, че трябваше да се приема закон за защита на чувствата на вярващите. Влезе в сила и закон срещу хомосексуализирането на обществото.

Давление се оказва и върху всичко, което е съветско и всичко, което е свързано с войната.

Това накара патриотични идеолози да започнат разработка на реална идеология на руската държава. Руската история е история на империи. Под империя не е задължително да съществуват метрополия или колонии. Досега Русия преживя периоди на четири империи. Първата беше Киевско-Новгородската, завършила през 13-ти век под копитата на татарските конници. От тази "черна дупка" се появи втората империя - Московското царство. Русия стигна до Тихия океан, но се разруши по време на Тревожните времена. Появи се третата империя на Романови и Петър Първи, която завърши през февруари 1917 г.

След това Русия беше изведена от кървавата революция с желязната ръка на Сталин. Изградена беше Съветската империя, чийто крах настъпи през 1991 г. при Горбачов и Елцин. Тогава всички бяха убедени, че руската история завършва. Унищожени бяха промишлеността, науката, културата.

Но Русия не може да съществува без свой глобален, тоест имперски проект. В течение на 1000 години тя беше носител на няколко глобални проекта, последният от които беше "Червеният". Но след 1991 г. затъна в чуждия "западен проект", който вече е мъртъв, тоест Русия влезе в неговите гробища и трябва да се измъкне оттам.

Русия е териториална империя и за да излезе от сегашното си състояние на кома трябва да се възстанови като проектна страна. Това е единственият начин да запази единството на територията и народа. Извън империята, Русия я няма, руският народ е заблуден, слаб, проиграл своята история.

Вторият компонент на руската идеология е мечтата за справедливото общество, реализирана в рамките на СССР.

Сега обаче Русия продължава да се бори с окупационната ситуация, в която попадна след 1991 г. На този фон внимание заслужава речта на Путин на икономическия форум в Петербург, където той съобщи за началото на нова индустриализация и за три големи инфраструктурни проекта.

На първо място е високоскоростната железопътна магистрала Москва - Казан, която ще съедини Центъра, Поволожието и Уралския икономически район.

На второ място е централната кръгова автомобилна магистрала, която ще промени цялата логистика на превозите в европейската част на Русия, ще свърже централните райони на страната.

На трето място е модернизирането на Трансибирската магистрала, една от най-дългите железопътни в света - 10 000 км, свързваща Европа с азиатско-тихоокеанския район. Намеренията са за форсирано възстановяване на Русия и руската цивилизация на фона на краха на англосаксонския геополитически проект. В миналото Русия е излизала победно от много по-опасни ситуации.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ