Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Сноудън и Асандж: Летят патици
"Прасетата много квичат, но дават малко четина"
08.2013

Световният скандал, наречен "казусът Едуард Сноудън", започна на 7 юни с публикациите във "Вашингтон пост" и британския "Гардиън" на разкритията на бившия сътрудник на една от фирмите, работещи за Националната агенция за сигурност на САЩ (NSA).

Ако в предишния скандал с Уикилийкс и Джулиън Асандж ставаше дума за разкриване на американски тайни, скандалът около PRISM и 29-годишния американски програмист Сноудън засегна не само американската администрация, но и целия свят.

Ще припомним, че благодарение на разкритията на Сноудън, работил във фирмата Booz Allen Hamilton, собственост на Carlyle Group, която е един от подизпълнителите на NSA в различни програми, стана известно, че започвайки от 2007 г. NSA е имала възможност да получава текстови, аудио- и видиозаписи, преминаващи през сървърите на най-крупните американски компании Microsoft, Yаhoo, Google, Facebook, PalTalk, AOL, Skype, YouTube, Apple. Това са компаниите, през чиито сървъри преминава голямата част от всички персонални данни на хората по целия свят.

Всъщност дотук нямаше нищо сензационно. Светът отдавна знае, че американските служби подслушват когото си искат, където си искат. Глобалната система за следене Eschelon "влезе" преди години и в Европейския парламент.

Сътрудничеството на Microsoft с NSA продължава вече 15 години и Бил Гейтс даже се гордее, че дава принос за националната сигурност на САЩ.

Известна изненада може да представлява колосалният обем на подслушването - ежедневно NSA прехваща 1 милиард телефонни клетъчни разговори, за да ги прослуша при нужда. По този начин спецслужбите на САЩ могат да създадат персонален портрет на всеки човек, интегрирайки сведенията за него, неговите интереси и мисли в единен информационен блок.

Но постепенно започнаха да се трупат и въпроси. Дали случайно разкритията на Сноудън дойдоха в деня, в който започна неформалната среща на лидерите на САЩ и Китай в САЩ Обама и Си Цзинпин. Преди нея САЩ постоянно обвиняваха Китай в кибершпионаж. Сега ролите се размениха. Китай получи сериозни доказателства, че ситуацията е обратна - че е шпиониран в Хонг Конг и в самия Китай. Това, разбира се, можеше да доведе до ново охлаждане на отношенията Китай-САЩ. Като че ли нарочно някой търсеше този ефект с разкритията на Сноудън. Последваха и разкритията за тотален шпионаж на съюзниците на САЩ в Европа - начело с Франция и Германия.

Междувременно се оказа, че от 20 май, тоест доста преди разкритията в двата вестника, Сноудън се е изнесъл от своя дом на Хаваите и е заминал за Хонг Конг, където пред South China Morning Post на 13 юни направи поредни разкрития, че NSA е прониквала в компютрите в Хонг Конг и Китай още от 2009 г.

САЩ поискаха екстрадиране на Сноудън от Хонг Конг, но властите на този специален административен район на Китай отказаха под предлога, че е имало грешка в името на Сноудън, което беше направо комично. Фирма-подизпълнител на NSA да няма точните имена на своите сътрудници?

От там нататък нещата ставаха все по-странни. Според сведения от Хонг Конг, Сноудън отлетял за Москва. Но от момента на неговото предполагаемо кацане до 12 юли (когато се срещна с международни организации), той нито веднъж не беше показан в транзитния терминал F на Шереметиево.

Веднага се появиха различни версии - Сноудън въобще не е долетял до Москва, продължава да е в Хонг Конг, в Пекин или Шанхай, долетял е в Москва, но с различен полет, отлетял е за Куба. Нямаше го и на борда на самолет на президента на Боливия Ево Моралес, който принудително кацна във Виена за проверка. Това беше безпрецедентен скандал и Латинска Америка се събра на среща на високо равнище, за да отговори на наглостта на Франция, Португалия и Испания, и грубо нарушаване на всички международни договорености.

Междувременно една след друга отпадаха и страните, от които Сноудън е бил поискал политическо убежище. Съобщено беше, че Сноудън е поискал и убежище от Русия, но след това се е отказал. Последва едно от най-странните изявления на Путин, от което отново нищо не можеше да се разбере, освен едно - руските служби нямат доверие в Сноудън, но няма и как да му откажат пребиваване в Русия. Путин каза, че Сноудън може да остане в Русия при условие, че престане със своята дейност срещу "американските партньори". Това означаваше, че в онзи момент Путин не знае какво да прави или че нещата бяха много по-сложни, още повече, че преди това китайците набързо се бяха освободили от Сноудън.

Какво ли знаеха, или не знаеха?

На 12 юли, когато Сноудън се появи за пръв път в Шереметиево, отново беше съобщено, че е поискал убежище в Русия и че се е съгласил с условията на Путин - да престане да работи срещу правителството на САЩ. Защо Путин правеше тази услуга на Обама? И какво предполагаше и знаеше? Или не знаеше?

Обикновено при такива провали на западните служби въпросите се решават по друг начин - с труп в канавката, или с автомобилна, или самолетна катастрофа. Но със Сноудън, както преди това с Асандж, наблюдаваме грандиозно шоу, шестващо по цялата планета. Медиите стрелят откоси - Сноудън, Асандж, Сноудън, Асандж...

В истинността на разкритията на Сноудън никой не се съмнява. NSA държи на подслушвателната си мушка целия свят. Но за това се знаеше доста по-рано и другите спецслужби бяха запознати с тънкостите на занаята. И какво разкри Сноудън - онова, което беше известно и всъщност го легитимира и узакони. Виждате ли това вече е факт. Примирете се с него - както американците, така и целият свят.

Какво се измени? Имиджът на САЩ и без това е на нулево равнище и едва ли Обама е застрашен от Уотъргейт.

Самият Сноудън е "мистър Хикс", както преди него Асандж.

Защо разкри своето име? Можеше просто да изпрати анонимно документите във вестниците. Кой е той, безумен самоубиец? Или просто е манипулиран дребен актьор. Оставил е работата си за 200 000 долара, своето момиче, домът на Хаваите и сега всяка минута чака възмездие. Нито един здрав разум не би отишъл на такава стъпка. Или друго нещо. Някакъв начинаещ служител на подизпълнители на NSA, системен администратор по китайското подслушване, е попаднал в тази работа, без да завърши даже средно училище. Значи в NSA приемат хората си направо от улицата. Странното е, че журналистите поне засега не успяха да намерят нито един човек, който да си спомни училищните години на Сноудън. (Биографията на Асандж пък е още по-мъглива.) И един прекрасен ден Сноудън си сваля на флашката най-страшните тайни на NSA и тръгва по света, за да воюва и изобличава несправедливостта и подлостта на Големия брат.

С "Вашингтон пост" и "Гардиън" той е започнал да общува по интернет много по-рано, още през януари, но журналистите са пазили гробно мълчание за неговите тайни цяла половин година. Общуването им, според Сноудън, е ставало със "суперсекретни методи". Но нали NSA контролира целия трафик и не са могли да установят неговата самоличност.

След това в Хонг Конг до него стигнаха журналисти, но по никакъв начин не можа да бъде открит от ЦРУ, чиято резидентура се намира буквално срещу хотела на Сноудън. Как тогава ЦРУ не се е сетило да пресече улицата и да го изкарат от неговата стая. След това - на летището и специалният самолет. Но Сноудън се е комуфлирал добре, запушвал вратата с възглавници и се е криел под халата, за да въвежда паролата на своя лаптоп.

От Хонг Конг Сноудън бил излетял с фалшиви документи. Кой ги е оформил? Това също е въпрос.

Така е в този бизнес. Както във всеки театър, ролите се дават на онези, които са близо до режисьора. The show must go on. Или както се казва - летят патици.

И още въпроси, на някои от които ще се спрем в следващи броеве:

  • какво е правил Сноудън на секретен обект в Япония, изпратен там по препоръка на ЦРУ;
  • дали има хомосексуална връзка между него и журналиста от "Гардиън" Глен Гринвалд, който беше първият публикатор на изтичанията;
  • дали е истина, че вторият публикатор от "Вашингтон пост" Бартон Гелман е човек на Моссад;
  • защо в навечерието на пристигането на Сноудън в Москва там пристигна шефът на ЦРУ Джон Бренън и дали е водил преговори с руснаците за съдбата на "предателя";
  • защо Путин сравни Сноудън с "прасе, което много квичи, но дава малко четина";
  • защо се налага впечатлението, че цел на "операцията Сноудън" е и Барак Обама и, ако е така, кои са организаторите на тази атака;
  • защо разкритията на Сноудън идват в навечерието на гласуването в Сената на Закона за пълен одит на Федералната резервна система. Единственият начин да не се допусне това е в Сената да се скарат демократите с републиканците под предлога, че Обама е подслушвал своите политически опоненти;
  • дали спецслужбите на САЩ са се хванали за гушите с така наречените "бангстери";
  • защо във всички досегашни разкрития на Сноудън (и преди това на Асандж) няма нито една дума за престъпленията на Израел и Моссад в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и така нататък;

Въобще Сноудън, поне засега, не успя да опровергае подозренията, че е дезинформационна кампания.

Реално какво разкри? Че NSA подслушва всички? Това отдавна не е тайна. Тайна е как Русия и Китай си противодействат.

Цялата история с този професионален разобличител повече прилича на специална операция но на любителско равнище.

Но както в случая с Асандж е избран млад, неформиран човек, с много мътна биография. В такъв случай най-изгодно е да се представи "дисидентът" като "психологическа сложна натура". А световните медии или ще се прехвърлят в това направление, или ще налагат Сноудън като борец за свобода, независимост, световен мир и така нататък.

Така или иначе Путин има проблем и май не знае какво да прави. Вероятно би трябвало да е чул за стария принцип в шпионажа "когато не знаеш какво да правиш, недей да правиш нищо".


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 219, August 2013
Русия – крах или пета империя
Русия навлиза в нов важен етап. Дали ще успее или ще останат само намеренията е трудно да се каже. Както няколко пъти до...
    По концентрация на глупаци сме първи
Отново се убеждавам, че дефицит от идиоти в тази страна никога няма да има. Основание за тази констатация даде поредният...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com