Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Войната в Близкия Изток
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Кризата в Сирия не е преодоляна, войната в Сирия продължава
10.2013

Дните от 21 август до 5-6 септември разтърсиха света и го изправиха пред Трета световна термоядрена война.

Дните след 6 септември задълбочиха опасността.

Изводът, който може да се направи, е следният - сирийската криза не е завършила, сирийската война продължава. И скоро няма да завърши. Всички, варианти, в това число и най-лошите, са възможни.

Преди срещата на Г-20 в Петербург въпросът стоеше по следния начин - дали ударът по Сирия ще бъде нанесен преди срещата или по време на срещата. След това беше изменен - дали ще започне до 11 септември, тоест до решение на Конгреса на САЩ, или до сегашната сесия на Общото събрание на ООН.

Каква беше ситуацията преди и по време на Г-20 в Петербург на 5-6 септември?

Преди всичко тя събра лидерите на водещите страни, на които се падат 90 процента от световния брутен продукт и три четвърти от населението на планетата. Това беше четвъртата поредна среща на Г-20, на която досега не беше постигнат реален прогрес на нито едно решение от дневния им ред. Но в Петербург Русия, като председателстващ на Г-20 се опита да внесе нещо ново в този дневен ред и предложи той да е най-социално ориентиран с развитие на реалния сектор на икономиката, дългосрочното финансиране на инвестиционните проекти, стабилизиране на световните енергийни пазари и преразпределение на квотите на страните в Международния валутен фонд в полза на страните от БРИКС, срещу което се обявяват САЩ.

Но ясно беше, че като основна точка постепенно ще се наложи ситуацията в Сирия, или по-точно така наречената "химическа атака" в едно от предградията на Дамаск, за която беше съобщено на 21 август и която Вашингтон веднага определи, че е дело на правителството на Башар Асад, което обаче отрече категорично и заяви, че е дело на метежниците и ислямистите, воюващи в Сирия с парите на Катар и Саудитска Арабия. Постепенно се появиха и доказателства, че заринът е дошъл от Саудитска Арабия.

Сирия не можеше да не стане основна тема в Петербург и заради други причини. Обама преди срещата на Г-20 по закрити канали беше получил информация за намеренията на Русия и Китай да обявят в Петербург създаването на валутен съюз с уверен ход, с който ще могат да кредитират икономиката и отделни проекти. Заради това САЩ след 21 август рязко изостриха ситуацията около Сирия, за да не допуснат това събитие. Появата на алтернативна финансова система на англосаксонската е смъртна опасност на целия западен доларов свят. Намирайки се в цайтнот САЩ започнаха да действат според стария метод - създаваха проблем, който да го разменят срещу исканото от тях решение. И започнаха да нагнетяват обстановката около Сирия. Смисълът беше такъв - ако вие обявите валутния съюз, ние ще започнем война, която ще прерасне в крупен регионален конфликт с потенциал да стане световен. Заради това Обама си беше определил и някаква "червена линия" за Сирия, тоест, че ако тя използва химическо оръжие САЩ са длъжни да я ударят. Значи, трябваше да се създаде инцидент с химическото оръжие. Дежурните "кандидати" за това са добре известни. В случая можеха да бъдат Израел или Саудитска Арабия.

В Петербург, в първия ден "Газпром" и китайският CNPC подписаха договор за доставка на природен газ и разработка на нефтогазови залежи на Русия. Цените на доставките на газа за Китай се отвързват от англосаксонския индекс Henry Hub. Това означава, че Русия и Китай сами определят стойността на доставяните въглеводороди, независимо от ценовото движение в Лондон. И това ще става в рубли и юани.

Същият ден страните от БРИКС създадоха стабилизационен фонд от 100 милиарда долара за оздравяване на световните валутни пазари, след като САЩ свършат с политиката на "количественото стимулиране" на своите банки.

На втория ден Путин направи трето изявление - Страните от БРИКС създават Банка за развитие с уставен капитал от 50 милиарда долара. На 6 септември, Путин направи четвърто изявление - Русия ще помага на Сирия в случай на външен военен удар. Накрая все пак се състоя 20-минутна среща на Путин и Обама.

Междувременно около тях се оформиха двата основни блока на бъдещата война. От едната страна са Русия, Китай, Индия, Бразилия, ЮАР, Индонезия и все пак Турция. Срещу тях са САЩ, Франция, Англия и Германия. Става дума за съотношение 6:1 на населението на планетата.

Разбира се, във Вашингтон добре знаеха, че химическата атака в Сирия е съвместен проект на Саудитска Арабия и Израел. Така Обама попадна в засада, устроена му от израелския премиер Нетаняху. Отчитайки специфичните лични отношения между Обама и Нетаняху, можем само да се досещаме за гнева и безизходицата на Обама. Неслучайно в последните избори той заложи на гласовете на афроамериканците и латиносите, а не на еврейската общност в САЩ. Нетаняху постоянно напомняше на Обама думите му да защитава Израел, ако Иран или Сирия преминат някаква "червена линия". За Иран тази "линия" е напредването към създаване на ядрено оръжие за Сирия - "използване" на химическо оръжие.

И Обама попадна в капана, който Нетаняху му отвори с провокацията с химическото оръжие, на която само идиоти могат да повярват, че е на правителствената армия на Башар Асад. Реално Тел Авив проваляше и Г-20. "Червената линия" беше прекрачена. Какво можеше да направи Обама - да нанесе удар по Израел или Саудитска Арабия. Абсурд. Избра друг вариант - размразяване с Иран. След срещата с Путин Обама повтори своята заплаха за нанасяне на удар по Сирия, но препрати решението към Конгреса, тоест печелеше време минимум до 11 септември. На второ място, по време на своята 20-минутна среща Путин и Обама изразиха мнението, че мирното решение все още не е закрито и ще бъде обсъдено от Кери и Лавров, като Путин категорично заяви, че химическата атака е провокация на "въстаниците".

Без никакви "но". В рамките на тази логика, в случай на удар на САЩ по Сирия, Русия получава право да удари по тези въстаници на територията на Сирия или по Саудитска Арабия, ако се докаже, че тя е инициаторът на атаката. Израел все пак не се споменаваше. Да не забравяме, че там живеят над 1 млн. руски евреи.

Разбира се, всичко това става в рамките на неизменната от десетилетия стратегия на САЩ в Близкия Изток, а именно:

  1. Обезпечаване на САЩ с енергоресурсите от района, които са основата на техния долар.
  2. Създаване на управляем хаос за контрол на Близкия Изток.
  3. Защита на интересите на Израел.
  4. Използване на Сирия като спусък за регионална война.
  5. Повишаване на падащия рейтинг на Омаба.
  6. Установяване на контрол на САЩ над Китай и страните от Европа, зависещи от доставките на енергоносители от Близкия Изток.
  7. Окупация на Сирия и следващо унищожение на Иран.
  8. Стимулиране с военни разходи на кризисната американска икономика.
  9. Да се прокара пътя за агресия към границите на Русия.
  10. Да се създадат условия за разпалване на Трета световна война.
  11. Да се съхрани нефтодоларовата валутна система.

Именно на този фон "отговорността за защита", доктрина с която САЩ "легитимираха" през 2011 г. войната срещу Либия, беше преобразувана в "отговорност за атака" срещу Сирия. И Белият дом на основа на данни от Израел, съобщи, че правителството на Башар Асад е използвало химическо оръжие срещу собствени граждани, заради което ще бъде нанесен удар по тази страна - но ограничен по времетраене и обхват. Доказателствата ли? Кой се интересува от тях.

Цялата операция ставаше на фона на слуховете, а след това и на официални информации, за започнало разведряване между САЩ и Иран.

Започна да се говори за възстановяване на дипломатическите отношения между Вашингтон и Техеран, за среща между президентите на Иран и САЩ по време на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. С една дума - за коренна промяна на обстановката около Иран и, разбира се, около Сирия, нещо, което Израел и Саудитска Арабия не могат да допуснат. Това беше и една от причините за организираната от тях химическа провокация, да провалят започналия диалог между САЩ и Иран. Израел и Саудитска Арабия са двете страни, които са кръвно заинтересовани в срива на каквито и да било контакти между САЩ и Иран. Обама неведнъж заявяваше, че използването на химическо оръжие ще стане "червена линия", след което той ще даде заповед за военна намеса в ситуацията. Смисълът на провокацията беше да се създаде и премине тази "червена линия" и да се принуди Обама да действа според обещанията си.

Традиционно силното еврейско и саудитско лоби в САЩ започна давление върху Обама и той беше принуден да реагира. Отсъствието на реакция щеше да бъде недопустимо, както и самата реакция.

Иран, който разбираше към какво тласкат Обама, обаче предупреди за недопустимост на силовия подход и заплаши със сериозни последствия, в това число и с удар на Израел. За същото предупреди и Сирия. И така капанът започна да се затваря, но около Израел.

Междувременно от няколко месеца армията на Сирия унищожаваше "въстаниците" в промишлени количества. Преди няколко месеца АМАН, военното разузнаване на Израел, стигна до извода, че Асад няма намерение да преминава никаква линия с химическите оръжия. И в Тел Авив измислиха концепцията за "двете червени линии". Първата беше "използване" от Асад на химическо оръжие, а втората - загуба на контрол над депата за химическо оръжие и производство. И на Вашингтон беше предложена нова стратегия - въздушни удари по химическите обекти.

Разбира се, не можеше да липсва и саудитът Бандар бин Султан (Бандар Буш) шеф на саудитското разузнаване, същият, който през 80-те години играеше важна роля в джихада на муджахидините в Афганистан срещу СССР и който заедно с Рейгън и Буш-старши въоръжаваше афганските "борци за свобода". Бандар беше и създател на Ал Кайда. Последва странната визита на Бандер в Москва и срещата му с Путин, след която Бандар заяви, че няма друг изход "освен военна опция". Явно той вече знаеше, че се подготвя провокация с химическото оръжие.

Съобщението за нея пусна най-напред на 21 август каналът Ал Арабия - че е имало "мащабно използване от сирийското правителство на химическо оръжие, донесло много жертви". Темата веднага беше подхваната от основни ционистки медии и раздута до огромни мащаби, въпреки че се виждаше, че става дума за провокация, за фалшифицирани видеоматериали, за несъществуващи жертви и т.н.

И така, Обама попадна в капана, заложен от съюзниците му - Саудитска Арабия и Израел. Отгоре на всичко и Путин започна да съсредоточава десетки военни кораби в Източното Средиземноморие, което, от военна гледна точка, беше много сериозно предупреждение срещу Израел. На Обама беше нужна някаква междинна крачка, която да му позволи да провали заговора. И Джон Кери заяви, че ако Асад предаде своето химическо оръжие под охраната на инспектори на ООН ще избегне "военното наказание на САЩ". Позицията на Кери беше направо смешна. Какво казваше - дай оръжието и ще забравим за убийството на 1000 души и 500 деца. Нали от началото говореше, че бомбардирането на Асад е именно наказание за използване на химическо оръжие. Сега целият свят знаеше, че Обама и Кери са лъжци.

Но в този процес отново се включи Москва. Външният министър Лавров призова Сирия да предаде своето химическо оръжие под международен контрол и да го унищожи. Асад се съгласи и ратифицира конвенцията за забрана на химическото оръжие, въпреки че в Сирия си дават сметка, че ако сдадат оръжието, това само ще ускори нападението на Израел. Но Асад се съгласи. Ясно беше, че Лавров помага на Обама да излезе от капана, което може да означава и някакви други договорености.

Не трябва обаче да се счита, че Москва е силно заинтересована в спасението на образа на Обама. Основното за руското ръководство е опасността от разпадане на сирийската ситуация в пълен хаос. Според някои източници, преговорите за химическо разоръжаване между Сирия и Русия са продължили поне две седмици, като в тях е участвал и Иран, без който нищо не може да бъде решено в този възел.

Ще припомним, че Израел също не е ратифицирал конвенцията за ликвидиране на химическото оръжие и разполага с голям арсенал, който, наред с израелското ядрено оръжие, е основна причина за войната в Близкия Изток. Споменатата конвенция беше приета от ООН през 1992 г. и досега е ратифицирана от 190 държави.

В този контекст особено опасно беше изстрелването на две балистични ракети в акваторията на Източното Средиземноморие в пика на кризата. В началото Израел отричаше техния пуск, но Русия го потвърди. Конфронтацията продължи, докато не беше публикувано изявлението на Израел, че пускът на двете ракети е в рамките на съвместни учения с американците и че ракетите са паднали в морето. Пускът не е бил свързан със… сирийската криза.

Не е трудно да се предвиди какво щеше да се случи с изстрелване на балистични ракети в район, пълен с десетки американски и руски военни кораби, още повече че такива пускове задължително трябва да бъдат съобщавани преждевременно с всички параметри. Москва веднага увеличи броя на своите военни кораби в Средиземно море. Същото правеха и САЩ. Тактиката на Израел да сблъска САЩ и Русия във войната срещу Сирия и Иран беше на прага на успеха. Но беше осуетена.

На пръв поглед може да се говори за загуба на Обама. Ако военният удар по Сирия се беше състоял, това щеше да бъде първата война на САЩ, която американците щяха да водят без дежурния наемник. Но Обама трябваше да доказва, че е способен да решава проблемите със своите политически противници, даже ако те са Израел и Саудитска Арабия.

Едва ли е някаква тайна, че Израел при Нетаняху не е съюзник на Обама. Обратното. Той е много сериозен противник и направи всичко да изправи САЩ на ръба на голямата война. Но Обама не може да позволи и вмешателство на Израел в тази акция, защото ще последва отговор на Иран и на самата Сирия. Вмешателство на Израел ще бъде за Иран неприемливо и той ще реагира. В този случай е възможен срив на всички преговори на Иран със САЩ, или в рамките на "шестицата" за иранската ядрена програма. В този момент Москва реши да се намеси и да спаси Обама. Лавров го издърпа пред "червената линия". В Женева с Кери подписаха споразумение. Асад трябва да предаде под контрол своите химически оръжия, за да бъдат унищожени до средата на 2014 г. Инспекторите на ООН трябва да пристигнат в Сирия през ноември.

Но тук се появява поредният проблем - липсва опит и механизъм за такава операция. Башар Асад оцени ликвидацията на сирийското химическо оръжие на един милиард долара. За разрушената от войната икономика това е огромна сума. Сама Сирия не може да изпълни обещанието си.

Съществуват и чисто технически проблеми. Едно е да се охраняват секретни обекти, друго е в присъствие на международни наблюдатели да се извършва унищожение на това оръжие. В такъв случай "опозицията" може да атакува и да провали процеса. Това ще даде на Запада пореден повод за силово вмешателство или поне за ново давление върху Сирия. 10 000 тона отровни вещества на пръв поглед не са много - около 200 цистерни, 4 влакови състава по жп линията от Дамаск до Тартус и Латакия, през Хомс. Но в условията на война този превоз е много опасен. Въобще тази задача е уникална. Такова събитие в историята досега не е имало.

Заради това думите на Асад са ясни - че Сирия е готова да предаде своя химически арсенал под международен контрол, но само при условие, че от момента на предаването ще бъде свалена от нея отговорността за изпълнение на условията на договореностите. Не е тайна, че Тел Авив разполага с голям химически арсенал. Не е тайна и ядрената му програма.

Според последни данни ядреният потенциал на страните-членки на ядрения клуб са приблизително следните:

  • Русия - от 8232 до 15 000 ядрени бойни глави;
  • САЩ - от 7086 до 10 000 ядрени бойни глави;
    (Русия и САЩ заедно разполагат с 20 100 ядрени бойни глави)
  • Китай - 240-402;
  • Франция - около 350;
  • Великобритания - 185-225;
  • Пакистан - 90-110;
  • КНДР - 7-19.

Въпреки секретността на ядрената програма на Израел, може да се предполага, че има от 75 до 400 ядрени бойни глави, крилати и балистични ракети с различна далечина, в това число и междуконтинентални. Това означава, че наред с Русия, САЩ и Китай само Израел има пълна ядрена триада, която включва три компонента - сухопътен, морски и въздушен.

Сухопътната част на израелската триада са ракетите "Йерихон 2В", въздушната част са изтребители-бомбардировачи "F-16D", морският компонент са дизелелектрическите подводници, разработени в Германия, специално за Израел, носещи крилати ракети с радиус до 1800 км.

Появява се въпросът дали след като Сирия унищожи своето химическо оръжие, със съдействието на Русия, САЩ, Франция и Израел под някакъв нов предлог няма да нанесат удар по нея, повтаряйки сценария срещу Либия. Веднага ще последва информационна атака срещу Кремъл, че планът на Путин е фиаско и само благодарение на САЩ "престъпникът" Асад е унищожен.

Това не е окончателна победа на Русия и Сирия. Израел и САЩ готвят реванш. Според някои източници техните спецслужби готвят нова провокация. Тя трябва да е толкова чудовищна, че целият свят да замръзне и да се примири след това с агресията срещу Сирия.

Сирийската криза не е завършила и сирийската война продължава. Истинските виновници са Израел и Саудитска Арабия. Това е същността на кризата. И именно те трябва да бъдат наказани. Русия, Китай и Иран внимателно следят този процес. Часът Х настъпи. За светлина в сирийският тунел все още не може да се говори.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 221, October 2013
Истинската наркомафия е в DEA
Световният наркоцентър се намира на двата бряга на реката Рио Гранде и още от времето на Дивия Запад олицетворява границ...
    Китай - скритата свръхсила на света
Официалната статистика на света лъже - Китай отдавна не е втора, а първа икономическа сила на планетата. И новата свръхд...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com