Китай

Официалната статистика на света лъже - Китай отдавна не е втора, а първа икономическа сила на планетата. И новата свръхдържава решава съдбата на света.

Какви са данните за истинската икономическа сила на Китай.

Само през 2011 г. Китай произведе 55 милиона тона чугун, повече отколкото САЩ за цялата година. Ако се преизчисли годишно, КНР произвежда около 650 милиона тона чугун, което е един път и половина повече, отколкото целия останал свят.

Аналогично за месец май 2011 г. китайците произведоха 60 милиона тона стомана, което дава годишна цифра от 720 милиона тона. Циментът за май 2011 г. беше 196 милиона тона (2,4 милиарда тона годишно), което е два пъти повече от цялото световно производство на цимент без Китай.

Чугун, стомана, цимент - това са основните части за всяко капитално строителство (заводи, съоръжения, пътища, летища, жилища). Значи, в Китай от няколко години се осъществяват грандиозни по своите обеми строежи. Само от това може да се направи изводът, че КНР отдавна е изпреварил САЩ и е заел уникално място в световната икономика. А САЩ вече не заемат никакво уникално място.

Производството на компютри в КНР годишно е над 200 милиона бройки. Това е с пъти повече отколкото в САЩ.

Може ли да се считат САЩ за свръхдържава, отличаваща се с нещо уникално в глобалната икономика. Може. Държавният дълг на САЩ официално вече е 17 трилиона долара, а неофициално - 70 трилиона. Тук САЩ са наистина без конкуренция. От този дълг на Китай се падат само 1,5 трилиона.

САЩ имат грандиозен разрив между износа и вноса, потребявайки много повече, отколкото сами произвеждат. Разликата компенсират с печатане на долари, които останалият свят все още приема.

През 1990 г. СССР се беше изравнил със САЩ, като промишленото му производство беше 90 на сто от американското, но вероятно повече, тъй като не се отразяваше военното производство. Именно заради това Западът реши да "убие" СССР. И успя. Той се възползва от кризата в съветската върхушка. А Горбачов пък въобще не разбираше каква машина е попаднала в неговите ръце.

Китай избегна тази участ и се възползва от своите преимущества. КНР пресече кризата във висшия политически ешалон. От началото на реформите китайците си осигуриха стабилност на властта. Ликвидираха кризата през 1989 г. и с помощта на армията отстраниха аналога на Горбачов Чжао Цзиян. След това Китай тръгна по пътя на безпрецедентно развитие. Със строг контрол над партийната бюрокрация с работливост, пестеливост, дисциплинираност и скромност. Освен това китайците се възползваха от своята диаспора по света, особено от напусналите Фуцзян и Гуандуи, действащи в Югоизточна Азия. От 1997 г. се добави и китайският бизнес в Хонг Конг. Даже ако китайското партийно ръководство да беше опитало да предаде страната подобно на съветската върхушка, това нямаше как да стане. От едната страна беше контролът на армията, от другата - контролът на китайците, които искаха да работят за себе си.

По този начин в Китай успяха да пуснат паралелното развитие на частния и държавен сектор, които се допълват. От първия се появи и израстна китайската висша класа, контролирана все пак от държавата, заради което на началния етап се говореше за държавен капитализъм, а сега за социализъм с китайска специфика. Принципът е прост - където по-ефективно работи държавният сектор, той изпълнява нужните функции. Частният се развива сам, където е по-ефективен от държавния.

Но китайският частен капитал умее да мисли за бъдещето. Заради това днес на Запада се противопоставя не китайската компартия, а цялото китайско общество, мотивирано да работи, да печели и да живее по-добре.

През последните 30 години Китай вървеше напред, развивайки реалния сектор, докато в САЩ този сектор деградираше за сметка на паразитиращия финансово-банкерски капитал. Износът на САЩ днес е по-малък от вноса и отстъпва не само на Китай, но и на Германия.

Американският модел от края на 70-те години вървеше към съкращаване на реалния сектор и уродливо надуване на финансовия сектор. А ако преди това производството даваше 80 процента от печалбата, генерирана от американската икономика, сега над 50 процента от печалбите се раждат в паразитния финансов сектор. И развитието на реалния сектор спря.

По този начин американците сами предадоха първото място на Китай. КНР от своя страна се възползва от принципите на Световната търговска организация и ГАТТ, за да преодолее конкуренцията на развитите страни и да завоюва техните вътрешни пазари. Влизайки в СТО през 2001 г., китайците увеличиха своя износ до 9 трилиона долара.

Валутните му резерви нараснаха до 2,8 трилиона долара. Така Китай стана най-големият кредитор на САЩ, купувайки държавни американски облигации. От тази гледна точка преразпределението на планетата на нови сфери на влияние отдавна е станало. Китай сега влияе върху съдбата на долара и всеки момент може да я реши окончателно.

Китай привлече редица страни към двустранна търговия - Тайван, Япония, Южна Корея и Африка. С Европа Китай има положително салдо. Даже ако Китай колапсира това няма да е добре за онези, които сега се оплакват от китайската експанзия. Реално три четвърти от износния потенциал на Китай идва от 3-4 южни приморски провинции.

Какво Западът не очакваше от Китай. Не очакваше, че Китай толкова бързо ще унищожи илюзиите на Запада. Преди всичко той не се разпадна. На второ място, на Запад считаха, че КНР няма да преодолее едни или други технологични бариери. Това се правеше, за да се поддържат високите акции на западните корпорации, като китайската индустрия се представяше като изостанала и неспособна да произвежда наукоемка технологична продукция. Но Китай бързо разби тези надежди като преодоля летвата на средно- технологичните изделия, а след това и бариерата на високите технологии. След това Китай започна да преодолява следващата височина - създаването на аерокосмически комплекс и високотехнологични въоръжени сили. Предполага се, че Китай занижава своя военен бюджет 2,5-3 пъти.

По какъв начин КНР преодоля технологичните бариери - внася сложно оборудване, на чиято основа започва неговото масово производство и конкуриране на световния пазар. Едновременно КНР развива собствения научно-технически сектор, който вече е съпоставим с американския. Китай успя да привлече на своя територия и учените, и конструкторите на крупни западни корпорации.

Китай опроверга приказките, че технологии могат да развиват само западни демокрации. Така се появява основният въпрос - какъв всъщност е брутният продукт на Китай.

Западът продължава да се утешава, че КНР слабо присъства на глобалния финансов пазар, и че БНП на Китай, преизчислен по официалния курс на юана, е все още нисък. Но това е глупост.

Истинският брутен национален продукт на Китай не знае никой освен самите китайци. Затова може да се предполага по обемите на производството. А то в Китай е съпоставимо с цялото останало човечество. Китайското производство днес е около 2/3 от световното без Китай.

Какъв все пак е БНП на Китай ще се обърнем към китайския справочник, където промишлените предприятия се делят на две категории - онези, които имат производство до 5 млн. юана и на онези, които са над тази цифра, тоест свръхлимитни. Тук влизат частните и държавните компании.

Според официалната статистика обемът на производството на свръхлимитните предприятия през 2009 г. е бил 60 трилиона юана. Ако се раздели тази цифра на официалния курс на юана, това са 9 трилиона долара, само за свръхлимитните предприятия. Ако се вземат и малките предприятия, идват още 1-2 трилиона.

С всички статистически измами американската промишленост дава не повече от 6 трилиона долара. Ако въведем поправка за занижения официален курс на юана плюс 25 процента, ще излезе, че китайската промишленост отдавна превъзхожда американската 2 пъти. Ако се вземат оборотните фондове на Китай, ще се получи почти 3 пъти превъзходство. Ето я и първата свръхдържава на света.

Досега изчислявахме по официалния курс, но по-правилно е това да стане по паритета на покупателната способност (ППС), тоест инвестиционния юан. А това означава, че разходите на КНР за капитално строителство трябва да се умножат 2,5 пъти - инвестиционният юан е 40 юана. Значи, по капитално строителство Китай отдавна е изпреварил САЩ почти 4 пъти.

Китай няма нужда да догонва американците, той отдавна ги е оставил далеч назад.

Официално Китай има две трети от брутния вътрешен продукт на САЩ. Но това е занижена цифра, особено ако се отчете сивата икономика на Китай. Оттук следва изводът, че реалният брутен продукт на Китай е много по-голям от националния продукт на САЩ. Ако се вземе за основа официалният китайски обем на брутното промишлено производство през 2010 г. от 70 трилиона юана и ако се умножи по паритета на покупателната способност се получава, че БНП на Китай е около 28 трилиона долара, тоест минимум 2 пъти над продукта на САЩ, а реално - над 3 пъти. Повтаряме - брутният продукт на Китай е около 3 пъти по-голям от вътрешния продукт на САЩ. Е, кой е пръв?

Залогът за успехите на Китай е оптималният модел на икономиката с разумно съчетаване на държавното и частното регулиране.

Наред с това Китай никога няма да изпусне енергетиката от държавни ръце.

Ако Западът не се върне към модела на смесена регулирана икономика, ще претърпи съкрушителен крах. Китай, както се казва, няма да изпусне жив Запада от тази криза.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ