Едва ли някой е очаквал толкова радикална промяна в ситуацията в Близкия Изток след срещата на Г-20 в Петербург, на която беше съобщено за края на еднополюсния свят и за връщането му към многополюсно равновесие.

До този момент пътят беше дълъг. В икономиката той започна още през 70-те години, когато САЩ се отказаха от златния стандарт и наложиха долара като световна резервна валута.

В политиката този път започна с появата на Горбачов, с разгрома на СССР, кризата на САЩ и с прогреса на Китай.

Така че, ако не беше Сирия, щеше да бъде друга точка или друга война. Някои неща наистина са неизбежни.

От тук нататък ставащото в Близкия Изток и около него ще трябва да се анализира с други критерии, които още са неясни и условни.

На мен лично, когато наблюдавах пресконференцията на външния министър на Русия - Сергей Лавров, и на държавния секретар на САЩ - Джон Кери, в Швейцария, ми направи впечатление уплахата на Кери, който не чу превода на последните думи на Лавров и беше напрегнат до краен предел. Дали се страхуваше, че Лавров е казал нещо ново около сирийската криза. Но Лавров забеляза напрежението на Кери и му каза: "Всичко е наред, Джон". С една дума, ние сме сериозни играчи и няма да се лъжем.

В този случай, от руската страна наистина има "играч" с висша квалификация. Западът отдавна беше отвикнал да работи с такива хора, още от времето на грандиозното предателство на Горбачов и на безусловната капитулация на кликата на Елцин. На срещата в Петербург Путин и Обама, пред изумените глави на другите членове на Г-20, се оттеглиха в един ъгъл на залата и 30 минути разговаряха за нещо. Вероятно тогава беше уточнена и идеята за международния контрол на химическото оръжие, което е начало на колосални геополитически промени. Светът получи нов дневен ред.

Кои са първите признаци?

Определена беше датата за провеждането на международната конференция за сирийското регулиране "Женева-2" за 23 ноември. Въпреки че става дума за предварителни уговорки, все пак се говори за конкретни дати – значи принципните въпроси са решени и става дума за окончателната подготовка като датата ще бъде определена от генералния секретар на ООН. На "Женева-2" по-скоро няма да бъде взето окончателно решение и ще са необходими допълнителни срещи, ако, разбира се, страните не решат да завършат всичко от раз. Двата основни проблема са проблемът за договореностите и проблемът за гаранциите. Най-вероятно Асад не само ще остане президент, но ще се кандидатира и в изборите през 2014 г. Сирия трябва да остане единна. Автономията на кюрдите е решена фактически, въпреки че има проблеми със съгласието на Турция. Но войната вече не може да продължава. С това са съгласни всички с изключение на Саудитска Арабия. Ролята на сирийската "опозиция" ще бъде на статисти и едва ли ще им бъде предложено нещо сериозно.

Но най-важното в промените е започналият процес на нормализиране на отношенията между САЩ и Иран. Дали възелът САЩ-Иран ще бъде разплетен. Според официален ирански източник на преговорите на "шестицата" и Иран в Женева, "страните са стигнали до сериозни компромиси". "Надяваме се, че те ще станат нов етап в създаването на атмосфера на доверие" – заявиха и от Техеран. От своя страна Белият дом съобщи, че Иран е направил ново предложение "с равнище на сериозност и съдържателност, което не са виждали по-рано".

Досега страните никога не се бяха изказвали толкова оптимистично. Съдейки по скоростта, с която започна процесът на съгласуване и бързите срокове, определени за работата на експертите, САЩ и Иран са пълни с желание – до Нова година да решат всички принципни въпроси. В Иран новата финансова година започва в края на март и за Рохани ще бъде огромна политическа победа да я започне без санкции.

За САЩ договореностите с Иран са още по-важни. Финансовата им ситуация е плачевна, позицията на Обама е разклатена. През 2014 г. САЩ започват извеждането на войските си от Афганистан с перспективата талибаните да се върнат на власт. Създадената от САЩ и Израел Ал-Кайда е унищожавана в промишлени количества в Сирия. САЩ се оттеглят от конфликта в Сирия, като ще се опитат да участват с чужди ръце. Това е само малка част от голямата картина. Кризата около сирийското химическо оръжие изостри до краен предел отношенията на Обама и неговата администрация с Израел и Саудитска Арабия. Обама има всички основания да се тревожи тези две страни да не повторят провокацията с химическото оръжие, даже в по-голям мащаб. В този случай единствената тактика е настъплението и прихващането на инициативата. 3-6 месеца – това е "червената линия", която си поставя Обама за договорките по ядрената програма на Иран. Времето е малко, проблемите продължават да растат.

Един от тях е излизането на Ал-Кайда от контрола на САЩ и преминаването под командването на Саудитска Арабия. Това означава, че Обама в момента е срещу напълно неадекватния Риад. Иран става за него последният аргумент, който може да се противопостави на този триумвират от собствени ястреби, саудитските принцове и въоръжените ислямистки групировки, подкрепяни от Израел. Нещо повече, след отмяната на санкциите срещу Иран, Обама ще се опита да насочи към него инвестиции, за да го включи в нов газово-нефтен сценариой спрямо Бахрейн, Катар, Саудитска Арабия, Израел и Русия.

Очевидно е, че договореностите с Иран за САЩ са жизнено необходими поне там, където интересите им се пресичат. А къде се пресичат вече в общи линии е ясно.

Позицията на Катар е много сложна, почти колкото на Саудитска Арабия. В Сирия финансираните от Катар ислямисти търпят разгром. Заради това заслужава внимание телефонният разговор между емира на Катар Тамим и президента на Иран Рохани, който е преминал във "взаимно разбирателство". Всъщност отношенията между тези две страни са нормални, въпреки идеята-фикс на предишния емир на Катар да погълне целия газов залеж Южен Парс (Северен). Сегашният емир рязко променя стратегията на цялата политика на Катар и Иран заема в нея важно място. Развитието на инфраструктурата на втечнения газ и трудностите по европейското направление, фактическото закриване на американския пазар, принуждават Катар да търси нови пътища за износ на своя единствен продукт газа. Китай в това отношение е най-логичното и перспективно решение. И Иран, като съюзник на Китай, в това решение може да играе ключова роля.

Иран се опитва да реализира проекта на газопровода към Пакистан, но се сблъсква със сериозни финансови и технологични трудности при неговото прокарване. След завършването на строителството Иран ще бъде заинтересован в продължаване на тръбата към Китай и Индия. Но Пекин не се отнася твърде благосклонно към индийския маршрут.

Преориентирането на Катар към Китай и отказът от евростратегията ще свалят възраженията на Китай срещу индийското продължение на маршрута на пакистанския тръбопровод от Иран. За Катар тази стратегия също е удобна. Той насочва Иран към огромния индийски пазар и ликвидира иранската конкуренция по китайското направление. Да прокарва тръба през Хиндокуш Иран съвсем не бърза. Индия в този смисъл е по-изгоден маршрут. Възможно е Катар да поеме финансирането на тръбата от Иран към Пакистан. В такава обстановка Катар и Иран са заинтересовани в съгласуван подход в своята износна газова политика.

Русия също е заинтересована в насочването на газа от Южен Парс към Югоизточна Азия. Пакистан и Индия намаляват рисковете на европейския пазар за Газпром, като газът на Туркменистан продължава да е привързан към руския транзит.

Но засега газовата политика на всички крупни локални пазари продължава да се трансформира и да се говори за перспективи е още рано.

Втората причина, тласкаща емира Тамим към Иран, е усложнените отношения със Саудитска Арабия. След като бързо излезе от войната в Сирия, Тамим фактически насочи срещу себе си обвиненията на джихадистите в предателство на техните интереси. Катар е уахабистка монархия и е идеологически свързана със Саудитска Арабия. Заради това и вероятността от държавен преврат или покушение срещу Тамим е реално. Дружбата със САЩ е опасно нещо, освен това е неясна съдбата на Тамим, ако в САЩ дойдат на власт противниците на Обама. Иран в тази ситуация е естествен регионален съюзник на новия емир. Може да се каже, че на 10 октомври, заедно с хаджа, в мюсюлманския свят започна промяна на общия политически климат.

Споменатата среща на Г-20 в Петербург потвърди още веднъж, че световната политика се прави именно в Близкия Изток и понякога за негова смета. Натрупаното напрежение, довело до прага на ядрен конфликт, в момента върви към многопланов компромис, разрушаващ предишните баланси.

Балансът за САЩ става все по-нюансиран. Критиците на Обама го обвиняват, че е признал връщането на Русия в района като световна държава, позиция, която Горбачов сдаде на Буш в Малта през 1989 г. Но този път Обама успя да избегне войната за интереса на Израел, и САЩ за пръв път от много време се проявиха на Близкия Изток като отговорна държава. Но това е само стратегическа маневра на САЩ, допускайки засилване на влиянието на Москва в района, за да се съсредоточат към пребалансиране в зоната на АСЕАН и засилване на оръжейните доставки за Саудитска Арабия.

Германия от самото начало се отнасяше скептично към военния сценарий спрямо Сирия и реално не го подкрепи.

С трясък обаче се провали близкоизточната политика на Франция и лично на Оланд, който остана да виси "във въздуха" с издадените заповеди на своите въоръжени сили.

Лондон навреме успя да избегне участта на Париж с хитрата маневра на Камерън да иска разрешение от парламента, който не го подкрепи. Същата тактика избра и Обама.

Сложна е позицията на Израел. На пръв поглед Тел Авив печели от отказа на Сирия от химическото оръжие, но голямата опасност за Тел Авив е САЩ, Русия и Китай да не го "принудят към мир", тоест ядрено разоръжаване на Близкия Изток.

Още по-сложно е положението на турския лидер Ердоган. Той, както и кралят на Саудитска Арабия, заложи всичко на победата на братята-мюсюлмани в Сирия, но войната, в която искаше да постигне това, не се състоя. Акциите на "братята" в целия район паднаха, отстраниха ги от власт, забраниха ги в Египет, гонят ги по целия Близък Изток.

Не е изключено сега Ердоган да плати чековете, които ще му бъдат представени от кюрдите, алевитите, светското общество в самата Турция и т.н.

Що се касае до Башар Асад в Сирия той вече има време да унищожи джихадистите и никой няма да му пречи, дипломатическата партия в Женева обаче, ще бъде по-сложна. Но едва ли ще се стигне до изненади. Асад ще остане на власт и ще бъде преизбран през 2014 г.

Големият губещ е Саудитска Арабия. Тя вложи всичко в свалянето на Асад и финансирането на войната срещу Сирия, но претърпя съкрушително военнополитическо поражение. С Риад никой не се съобразява, както и с Париж. Започналият иранско-американски диалог ще унищожи цялата стратегия на саудитската монархия през последните десетилетия.

Над Близкия Изток започва да духа вятърът на промяната и на старата арабска максима "недей да лаеш по-силно, отколкото можеш да хапеш".

Сирия е начало на новия многополюсен свят. Всичко предстои...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ