Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Геофизика и геополитика
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Метастазите на глобалния геноцид
Какво става около Мексиканския залив (2)
11.2013

Информацията за тайния геноцид, осъществяван срещу цялото човечество в мащабите на планетата, най-накрая се "отпуши". Към теорията, през последните години беше добавена и практиката за методите, предизвикващи масови епидемии, мутации, биологично израждане, демографски кризи, деградация и изтребване на населението.

Заедно, теорията и практиката оформиха картината на геноцидната програма, насочена срещу хората и Земята. Въпросът вече е "какво да се прави".

Основният момент сега е да се получи обективна информация за ставащото в света и да се противодейства на геноцидната и информационна война, и на онези, които я обслужват.

На сегашния исторически етап, на Земята доминира античовешка концепция. За тази цел се използват различни инструменти, като лъжливи цели и приоритети, поляризиране на човечеството според изкуствено създавани фронтове и войни и т.н. Онова, което по-рано се наричаше "теория на заговора", отдавна е реалност. Реалност е и глобалната мрежа от банкерско-корпоративна-ционистка мафия и тласкането на света към безнравственост и хаос. Няма никаква "теория на заговора". Има реален заговор с отиващи далеч планове и цели.

Геноцидната програма е глобална по своята същност и дневен ред. Използването на генно, бактериологично, биологично, химическо, информационно, климатично, електромагнитно, ядрено и други видове оръжия и средства е реалност на нашите дни.

Управлението на геноцидната програма е с наднационален характер. Битката няма да е лесна, нито предрешена.

Укриването на информацията, например за катастрофата в Мексиканския залив и на АЕЦ "Фукушима", показват някакъв дневен ред, криещ се зад тези планетарни бедствия. Хората не знаят какво реално става в Мексиканския залив или в Тихия океан. Задачата на така наречената глобална върхушка и клептокрация е завладяването на всички ресурси и природни богатства, вода, метали и т.н., и свеждане на числеността на населението на планетата до 0,5-1 милиард с постигане на пълен контрол над оцелелите в рамките на глобалната фашистка матрица от чипизирани киборги и андроиди.

Да бъдат унищожени хората с епидемии, отрови, катастрофи, бедствия и войни не е филм на ужасите, а реалност. Така нареченият елит е подбран от задкулисието според определен психотип. Докато в елита на света не влязат и не започнат да действат хора с хуманна нагласа, то ще продължи да бъде нечовешко и геноцидно.

За да се разбере ставащото е необходимо да се разкрият вътрешните механизми на хиляди явления, които на пръв поглед не са свързани помежду си. Заради това в рамките на този и следващи анализи ще продължим да разкриваме веригата от детайли и факти, които не са неизвестни.

Аварията на нефтената платформа на British Petroleum в Мексиканския залив започна през април 2010 г., когато под нея избухна мощен заряд и от отворения кран на откъснатия многотонен превентор-охранител на сондажа започна да изригва тежък нефт от залежа Макондо на дълбочина 5600 метра.

Изпратената по-късно за оценка на бедствието група от 10 специалисти заяви, че подводният купол Билокси, в близост до който ВР беше пробила три сондажа (и всичките се оказаха аварийни и заглушени) е асфалтов вулкан, разположен в непосредствена близост до солните куполи на залива и на Северна Америка.

Тук ще се пренесем на сушата, по-точно в щата Луизиана, за да изучим хрониката на разрастването на гигантската яма, която неотдавна навърши една година. Американските геолози заявяват, че никъде в света нещо подобно никога не е било наблюдавано. За феномена Баю Корн беше измислено званието "Майка на всички карстови пропадания".

Какво е това явление, не е ли свързано с глобалната геноцидна програма и със споменатата нефтена катастрофа от 2010 г. Дали земните недра не са се задвижили и ще изпъдят хората далеч оттук. Дали САЩ ги очаква великото преселение?

Да тръгнем подред.

Техногенната катастрофа в Баю Корн е резултат на създадените подземни газови хранилища за нефтопродукти, токсични и радиоактивни отпадъци в изкуствените подземни кухини, в това число и в тялото на солните куполи, обхващащи шелфа и южните щати на САЩ.

САЩ са лидери в използването на изкуствени подземни хранилища, едно от които е и Баю Корн.

Солният купол, на чийто край се намира гигантската яма, е разположен на 13 км южно от градчето Наполеонвил и има формата на овал с размери 1,5 х 5 км, като по вертикала изглежда като гигантски пън, потънал в земната кора на дълбочина няколко километра. В областта на разширяващото се карстово езеро куполът интензивно се руши. Според разчетите, в случай на разпадане на горната част на солния купол, на негово място ще остане дупка с площ 50 кв. км. Но проблемът не е само в това.

Карстовата яма до Наполеонвил започва да се формира на участъка на работите на компанията Texas Brine още през юни 2012 г. Именно тогава се появиха първите съобщения за газовите балони, извиращи изпод земята и за доста силните подземни трусове, които бяха редовни.

След 24 юли 2012 г. числото на подземните трусове нарасна до 100 на денонощие, но от 2 август внезапно престанаха. На следващия ден в епицентъра на сеизмощорма беше регистрирано пропадане на повърхността на дълбочина 128 метра. Скоро то се разрасна до размерите на футболно игрище. Есента от дупката, с размери вече на няколко футболни игрища, започна да изтича нефт и различни негови компоненти. По същото време започна и отделяне на газове на повърхността и в околностите на известното езеро Пеньор, на 80 км югозападно от Наполеонвил. Това означаваше, че ставащото в Баю Корн се изявява и на други места.

През ноември 2012 г. честотата и силата на трусовете в Баю Корн вече предизвикаха истинска паника. Междувременно експертите изчислиха хронологията на сеизмичните събития, която показваше връзка със сондажните работи на компанията Texas Brine, с появата на карстовата дупка към 12 април 2013 г. От октомври 2012 г. до април 2013 г. площта на "техногенното" езеро се увеличи три пъти, а за една година - 100 пъти.

Дупката се увеличаваше постепенно като че ли някъде далеч под повърхността се топеше огромна солна кула. Очевидци описваха как само за един момент в нея пропадаха 30-метрови дървета. Силата, с която те бяха засмуквани под водата, беше ужасяваща.

Според геолозите, нещата изглеждат така, като че ли на периферията на купола, в зоната на излизането на тектоничните разломи е започнало натрупване на напрежение, свързано с някакви дълбочинни процеси. Това води до изменение на направлението и скоростта на подземните води и образуване на карстови пропадания. Това пък може да е свързано с работите на компанията Texas Brine, която от края на 2009 г. извършваше прочистване и разширение на солните пещери с помощта на гореща пара и вода.

По местните тектонични разломи газовите и течните въглеводороди започнаха да се придвижват нагоре по разреза към повърхността и да влизат в контакт с подземните потоци на делтата на Мисисипи. Регистрирано беше изтичане на газ чак в района на Ню Орлийнс, като разстоянието от него до купола в Наполеонвил е около 80 км. Същото разстояние е от езерото Пеньор до карстовата яма.

Засилващото се отделяне на метан от дъното на Мексиканския залив стигна даже до щата Ню Йорк, на 2000 км от купола, където изпод земята изригнаха метанови гейзери с височина 10 метра.

Значи, налице е някакъв мащабен процес, имащ ендогенна дълбочинна природа. Неговите атрибути са ръст на напрежението и на температурата на дълбочина, повишена сеизмечна активност, образуване на пропадания на групата в много щати, масови подземни пожари и изригвания на метан в градски квартали, зачестяващи взривове на американски тръбопроводи, предприятия и складове.

Това се отнася и за "спящата бомба" на САЩ - Йелостоунският парк. На 3 май 2013 г. в Уайоминг стана земетресение със сила 2,9 бала, с дълбочина на епицентъра 5 км, характерна за сеизмосъбития, свързани със сондиране. На 1 август 2013 г. постъпиха съобщения, че там се е събудил гейзер, спал 8 години.

Неспокойно е и в Калифорния. Става дума за вулкана с взривно минало, изригващ вулканични газове недалеч от Сан Диего. На 11 март 2013 г. в този район стана земетресение с магнитут 5,2 бала. Не можем да не се съгласим, че става дума за твърде много странни съвпадения.

Но да се върнем към Луизиана. Предпоставките за катастрофата в Наполеонвил бяха открити още няколко години преди появата в Баю Корн за "ненаситната дупка". Те дадоха повод за изследвания на връзката с нефтената катастрофа на ВР и пропадането на грунта над солния купол в Баю Корн. И в двата случая изпод земята на повърхността се отделяше метан и нефт.

Няколко учени много години изучаваха тектоничните разломи на щата Луизиана и акваторията на Мексиканския залив и стигнаха до извода за обективната миграция на метана по дължината на тези разломи. През 2005 г. бяха фиксирани първите съобщения за отделяне на природен газ на повърхността на езерото Пеньор, а скоро след това на водната повърхност започна да се появява странна пяна.

Със същото безразличие бяха посрещнати и сигналите за аварийността на сондите на ВР много преди катастрофата. След това замълчаха за реалните мащаби и последствия от най-голямата в историята на САЩ нефтена катастрофа.

Министерството на природните ресурси на САЩ повече от година знаеше за аварийната ситуация в солния купол, но въпреки това даде разрешение за складиране на радиоактивни отпадъци в него. След това се оказа, че чрез съществуващите тектонични разломи това хранилище е свързано с нефтен залеж, намиращ се на дълбочина 1,5 км. В тази зона случайно се оказа и една от изкуствените пещери, която беше създадена с отмиване на солта с контролиран поток вода. Тези хранилища имат формата на силно изтеглен конус с височина от 700 м и диаметър на основата около 100 метра.

Само за една година пропадането на повърхността покри площ от 100 декара. Неговата реална дълбочина обаче не може да бъде определена. На 19 юни 2013 г. дълбочината надминаваше 150 метра, на 20 юли - 225 метра. Подобно нещо в историята на човечеството не е имало. Нищо чудно, че вятърът разнася парите на нефта и на сероводорода над Баю Корн и местните жители имат цял набор от заболявания и признаци на нефтено отравяне.

Разпадането на солния купол продължава. Това може да бъде спряно или като бъдат изсушени околните блата, което не позволява могъщата Мисисипи, или като се изграждат все по-високи диги. Но заради пропадането на почвата тези диги се разрушават и водата продължава да прониква към Баю Корн.

Въобще в процеса на разрушението на солния купол ролята на Мисисипи може скоро да излезе на преден план. Проблемът е в това, че под руслото на практически всички крупни реки, в това число и на Амазонка, текат гигантски подземни канали, нещо като мрежа от подземни тунели, по които текат подземни реки.

Както предполагат специалистите, първопричината на проблемите в Наполеонвил са работите в крайната част на солния купол. Както при традиционния хидроразрив на пласта, водата от околните блата и водоносни хоризонти разтваря солта и формира в тялото на солния купол огромни празни кухини и в нестабилната геологическа обстановка се изявяват многобройни малкоамплитудни трусове до 50 и даже няколкостотин дневно. През май геолозите съобщиха, че ниско амплитудни земетресения са фиксирани и в района на други солни пещери в същия район. В тази връзка трябва да се напомни, че в отработените куполи се съхраняват не само въглеводороди, но и токсични промишлени и радиоактивни отпадъци и че към тялото на солния купол на дълбочина 1,5 км се допира нефтеният залеж Big Kum. Тревожно е, че все повече нефт, метан, барий, радий и крайно отровният сероводород във все по-големи обеми излизат на повърхността. Въобще в Баю Корн бяха открити няколко десетки изхода на различни газове, което застрашава със самопроизвеждащ се обемен взрив и отравяне на местните жители.

Налягането, под което се намира солният разтвор в аварийната пещера, е около 40 атмосфери и е нестабилно. На какво се дължи това не е ясно, но се предполага, че в целия солен регион на Луизиана има нагнетяване на дълбочинно налягане. Ситуацията може да се сравни с бутилка шампанско, на която са свалили телчицата на тапата и сега я разклащат.

През юни 2013 г. започна паника, тъй като пропадането стигна до най-близките къщи. Застрахователите обаче прекратиха застраховането на имуществото на жителите на района.

Под голямо налягане каменната сол се държи като зъбна паста, изтисквана от тубата. Възможно е именно това обстоятелство да обяснява и факта, че дъното на конусовидната подземна яма се издига бързо към повърхността, за няколко месеца с половин километър - от1808 до 1280 метра.

Тридесет пещери от този разрушаващ се солен купол принадлежат на печално известната фирма Dow Chemical, то съхранява в тях различни въглеводороди и промишлени отпадъци. Ако е необходимо да се устрои екологична катастрофа на нужния участък може да се използва хоризонтално сондиране и да се разруши съседна подземна пещера с помощта на взрив или хидроразрив.

През март 2013 г. беше съобщено, че 11-кратният ръст на сеизмичната активност в щата Оклахома и земетресението със сила 5,7 по Рихтер са пряко свързани с добива на шистов газ. Планираната и продължаваща катастрофа в Мексиканския залив е многофакторна. Появиха се анализи, че карстовото езеро Окси 3 над солния купол под Наполеонвил може да доведе до пълен колапс и че в началото на този процес е катастрофата на ВР в Мексиканския залив.

Процесът продължава и днес. Изригването на нефт причини огромни разрушения и на морското дъно. В хода на заглушаването на сондата обсадните тръби са били унищожени и сега горещият нефт контактува с метанхидратите, които се разпадат и по контура насолните формации са пробили път до Баю Корн. С други думи, по време на аварията на ВР се е изливал горящ нефт. Издигайки се нагоре, той е размразявал метана, който се е взривявал.

Разбира се, компаниите, инвестирали, милиарди в сондиране и нефтодобив в Мексиканския залив, не могат да не знаят всички тези рискове и обстоятелства. Днешното крайбрежие на залива потъва в океана, но никой не иска да чуе за това. Шелфовите склонове са подложени на плъзгане и вероятността от изригване на метан и цунами е голяма.

Самият район на крайбрежието и шелфа е разбит на тектонични разломи, пресичащи се със солни слоеве и пещери и е щедро напълнен със слоеве метанхидрати и да се прави добив в тези условия е лудост. Освен това на дъното и на сушата са открити дремещи и активни асфалтови вулкани. При затопляне на горната мантия при тези сложни условия в Мексиканския залив трябва да се очаква апокалиптична "изненада".


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 222, November 2013
На подстъпите към Великата депресия 2
Бюджетната криза в САЩ не беше неочаквана. Белият дом и Капитолия не можеха да се договорят за финансирането на текущия ...
    И дървото е същото, и маймуните са същите
Най-напред добрата новина. Американската хегемония свърши. Символично казано, на хоризонта се вижда Нос Добра Надежда, к...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com