Досие - актуална тема България

Заради огромния читателски интерес, предизвикан от публикуваните в предишни броеве на вестника свинщини, ставащи в България, по-долу разширяваме тази важна тема в генезис и политически аспект…

Свинята е животно, съпътстващо човека над 7000 години. Човекът отглежда свинята, за да я консумира. Съвременното човечество изяжда годишно над 83 милиона тона свинско.

Но свинята не е само сланина и шунка. Тя стана и символ, политическо животно.

Политическото, общественото и културното значение на свинята в България, особено през последните години, рязко нарасна. Въпреки че изчезна от свинарника тя нахълта в политиката. Правилна е тезата, че без свинята човечеството щеше да бъде напълно различно човечество. Още по-правилно е, че България без тези свине, щеше да бъде напълно различна България.

При всяко посещение в свинарник веднага прави впечатление с какво ентусиазирано квичене свинете посрещат човека, как интензивно протягат към него мръсните си зурли.

В свинарника на няколко свине майки се пада по един нерез. Ако женските докажат, че са добри за разплод, ако запазят по 10-12 прасета в едно раждане, ще живеят дълго, за да родят поне пет пъти. След това уморени от ражданията бързо остаряват, боледуват от артрит и ревматизъм и стигат до ножа.

Нерезът има гарантирани няколко години живот, през които е хранен и отглеждан, за да може 10-20 пъти в месеца да го пускат при женските, за да си свърши задачата. Отпуската му е максимум 2-3 дни. Мързелът се наказва с нож.

В демократична Англия една свиня ражда годишно 30 прасенца, от които 20 оцеляват. В България положението е по-лошо. Оцеляват по-малко от десет. Нещата зависят от породата.

Свинските благородници са американските раси Duroc и Hampshire, белгийската Pietrain, немската клепоуха.

Интензивното отглеждане на свинете започват едва в края на XVIII век англичаните. През средните векове в Европа и Азия свинята е живеела според традициите на своите прародители, тоест на европейската и на азиатската дива свиня.

Съвременната свиня няма нищо общо с някогашните свине. Тя е направо ново животно, измислено от човека. Някога той е искал месото й да е тлъсто. Днес иска сланината да е малко, месото - много, като двата елемента да са разделени ясно един от друг. Поради това човекът придава на съвременната свиня форми, в които доминират мускулите на задника (шунката) и на врата (филе).

Човекът навлезе в свинския живот с взлом - изкуствено осеменяване, синтетични аминокиселини, витаминно-минерални препарати. Построи огромни свинарници. В развитите западни демокрации свинарниците са за 200 000, а и за повече свине. Храненето е механизирано. Механизирано е и чистенето на свинските лайна.

Симбиозата между човека и свинята е толкова тясна, че е почти невъзможно да се каже кой повече е зависим от другия. В България тази зависимост се откроява особено.

При социализма свинското беше основен хранителен продукт и партийно-държавното ръководство се страхуваше да вдига цената му, за да не загуби доверието на народа и класата. На работническите столове свинското се доставяше на по-ниски цени, защото работникът "и той е човек и той има право да яде свинско".

Цените на свинското бяха вдигнати чак след великия 10-ти ноември. Разбира се, би било исторически несправедливо да се твърди, че заради демократите от кръглата маса свинското поскъпна. Но правилно е да се посочи, че присъствието им имаше решаващо значение.

Оттогава свинете в България имат дуалистично значение. Докато в свинарниците броят им рязко намалява, то на политическата сцена той прогресивно нараства.

По този начин стигаме и до още един аспект на свинята.

Значението за историята на човечеството на това млекопитаещо чифтокопитно, непреживно животно е било забелязано отдавна от мислителите. Свинете са вдъхновявали писачите към велики метафорни дела.

За някои от тях свинята си е свиня. Други обаче са приписвали на свинята особени качества. При Оруел например свинята предвожда "обществената революция". Тъй като разполагат с "интелектуално предимство" над другите животни "свинете" деморализират обществото с помощта на морално преданите им псета и изграждат тоталитарна система върху грабежа и лъжата.

Оруелският нерез Наполеон е висша литературна карикатура на съвременните ни политици. Именно оруелската свиня отвори очите на милиони хора по Земята за същността на ставащите в съвременния свят политически процеси. Оруел написа това през 1945 г.

Девет години по-късно друг англичанин, нобелистът Уилям Голдинг дебютира с "Владетелят на мухите". И отново огромна метафора. И отново свиня. И отново драматично влияние на свинята върху човека.

Що се отнася до ролята на свинята в България нещата са ясни. В свинарниците намаляват, в политиката се множат.

Заради това твърдим, че свинята току-така няма да изчезне. Равновесието се запазва. Тук намалява, там - нараства. Със сигурност обаче българската свиня от времето на демокрацията няма да остане нито в историята, нито в политиката, нито в литературата. Освен ако не се прочетат нашите свински истории за свинщините в демократична България.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ