Вектори

Къде изчезнаха българските интелигенти? Какво стана с тях в обществото на материалния статут след 1989 г.

Отговорът е жесток - интелигенцията стана умираща класа.

Интелигентът функционираше само в Източна Европа. Това понятие даже не съществуваше в много европейски страни.

В началото на 90-те години към интелигенцията се числяха около 20 на сто от обществото - хора с различно висше образование, чиновници, духовници...

Но днес като интелигенти се определят само 5 на сто. Те са сред двете най-ниски обществени категории по своите доходи, далеч след така наречената "висша класа" - бизнесмените. За принадлежността към интелигенцията престана да решава образованието. Над половината, определящи се като интелигенти, имат средно образование, а 25 на сто - само основно.

Средният интелигент ходи на театър годишно 1-2 пъти, не купува повече от две книги. Още по-лошо - за всеки трети българин думата "интелигент" е нещо отрицателно.

Преди 1989 г. ролята на интелигенцията беше висока. Заради липсата на натрупана историческата държавност тя изпълняваше ролята на духовен водач.

След падането на социализма интелигенцията загуби право на съществуване. България беше набутана в схема, в която духовни водачи не са й необходими, в която се отива в глобален мащаб към предопределено място в периферията, в зоната на здрача, на хората трета категория.

Интелигенцията попадна в огромна беда и бедност. Започна да залязва както в собственото си съзнание, така и в своята обществена роля.

Парадоксално сега ролята на интелигенцията искат да приемат онези, които нямат нищо общо с нея - банкери, бизнесмени, случайни политици, откровени парвенюта, бандити, чийто статут се измерва с пари, но които са с тесни умствени и морални хоризонти. В техния начин на мислене всичко се свежда до обществено-икономическата машинария. Хуманитарният фактор е дефицитна стока.

Кондицията на интелигенцията е трагична заради две причини. Задачата й винаги е била да формира самостоятелно мислене и мнение. Но днес мнозинството от интелигентите са обхванати от стадния синдром, натиснати от немотията. Това е и втората причина - материално интелигенцията беше ударена най-силно. Когато изразът на обществената позиция е материалното богатство, рангът на интелигенцията не може да е висок. Това е трагично, защото истинската интелигенция, която произвежда култура и идеи, не може да бъде заменена с нищо.

България е една от малкото страни, в които интелигенцията беше дълбоко вкоренена в историята на народа и държавата.

Само пълни глупаци или днешните "политици" могат да отрекат истината, че социализмът направи от интелигента "инженер на душите", тоест хора, от които властта изискваше ангажиране в специфични дидактически дейности или пропагандиране на "научния мироглед". Ролята им се поощряваше със средствата на онова време. За участието в реализацията на тази масова обществена педагогика се раздаваха жилища, действаха творчески домове, даваха се поръчки от държавните институции, пленери, изложби, печатане на каталози, участие в юбилеи и тържества, поръчки от телевизията, покани в така наречените братски кинематографии, възможности за участие в изложби в чужбина и т. н.

Така наречената "социалистическа интелигенция" бързо свикна както с привилегиите, така и с мисионерската си роля. Оплакващите се след 1989 г., че тогава са били дискриминирани, набързо доказаха, че както тогава, така и сега са били бездарна посредственост.

Обществото, появило се след 1989 г., обаче не се нуждае от мисионери. Интелигенцията беше обречена на изчезване. Част от нея се приспособи към пазара - заема места в банки, рекламни агенции... Друга част стана "заложник на бюджета". Това се отнася и за академичните среди, в които също нахлу посредствеността и нихилизмът.

Младото поколение бързо възприе за свой идеал дребнобуржоазните и мафиотски ценности, остави държавните неща на "професионалистите", надделя силният групов егоизъм и безразличното отношение към държавата.

Но илюзиите, с които продължава да живее интелигенцията, не се дължат само на нейната неприспособеност към пазарната действителност. Тя не разбира, че времената на "духовното инженерство" вече са митологизиран анахронизъм.

В така нареченото "демократично общество" няма интелигенция. Трагедията на България е, че през последните години тя беше унищожена. Което означава, че са ликвидирани едновременно два стълба - интелигенцията и средната класа.

Шансът за възраждането на интелектуалния потенциал на българското общество става все по-малък. Въпреки че историята познава и обратни примери, които, макар и теоретично, все пак дават някаква надежда...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ