Ако в съвременна България може да се говори за концепт-портрет, тоест за образ на интелектуалец, състоящ се от възгледи, идеи, концепции и публикации, на публицист, журналист, политик и аналитик -това несъмнено е портретът на Красимир Иванджийски.

Иванджийски е знаково явление в съвременния български интелектуален елит.

Заслугата на Красимир Иванджийски, образно казано е, че той е първият в "нова България" "политически атеист" неограничен от политически догми, идеологии, или "общоприети истини", налагащ мотото: "Мислете със собствените си глави, разработете собствена методология, за да откриете, предвиждате и управлявате процесите, намерете жизнените сили в себе си, а не в илюзиите."

Иванджийски заложи основите за глобалния и детайлен поглед върху България и света през призмата на геополитиката и геоикономиката, която трансформира в интелектуална технология на опознаването на динамично изменящите се реалности.

Неотдавна отбелязаната 66-годишнина на Красимир Иванджийски съвпадна с 40-годишното му активно присъствие в журналистиката, публицистиката и политиката.

«««

Отново напомняме накратко биографията на Красимир Иванджийски, с което отговаряме на интереса към неговия професионален път.

Красимир Иванджийски е роден на 15 юни 1947 г.

Публицист, журналист, издател – един от доайените на съвременната българска публицистика и модерна политическа мисъл, познат от четири десетилетия и извън границите на Европа.

Издател и главен редактор на "Строго секретно".

Автор на над 21 000 статии и анализи в България и други страни по света, на книги, сценарии и драматургични разработки.

Гостуващ професор по икономика, геополитика, геоикономика и международни отношения, доктор по икономика, магистър по външна търговия.

Експерт по международните политически, икономически и финансови структури.

Красимир Иванджийски е бил наблюдател на висшите форуми на СИВ и ЕИО, на Варшавския договор и неговия Политически консултативен комитет, на НАТО, на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, на преговорите за съкращаване на въоръжените сили и въоръженията в Централна Европа във Виена, на срещите на високо равнище на Движението на необвързаните, на Организацията за африканско единство. Акредитиран на десетки двустранни и многостранни международни срещи и форуми.

Езици: английски, руски, полски, чешки, немски и испански.

Бил е специален пратеник преди 1990 г. и във войните в Ангола, Мозамбик, Етиопия, Сомалия, Афганистан, Уганда, Судан, Намибия, Южен Йемен и други важни политически и военни конфликти.

Красимир Иванджийски е първият журналист от Източна Европа, влязъл в ЮАР по времето на апартейда през 1985 г.

Основоположник на геополитиката и геоикономиката на България и Източна Европа, член на международни професионални организации, носител на международни отличия, потомствен антитоталитарист.

1966: Завършва Първа английска гимназия в София

1971: Заминава за Полша, където завършва Висшата школа за планиране във Варшава. Магистър по външна търговия и международни отношения

1973: Работи в Министерството на външната търговия в София - СИВ

1975: Външнополитически коментатор на в. "Работническо дело"

1978: Завеждащ бюрото на вестника на Централна Европа – Прага, Виена, Варшава

1985: Завеждащ бюрото на вестника за Африка – Етиопия и Зимбабве

1990: Водещ политически и икономически коментатор в България, ръководител на аналитично-коментаторска група

1994: Издател и главен редактор на "Строго секретно"

Женен. Има един син.

Баща му Иван Иванджийски - антифашист с доживотна присъда преди 1944 г., политик, драматург, дипломат.

Майка му Донка Иванджийска – журналист, един от създателите на БТА и "София прес".

«««

Красимир Иванджийски е имал възможността да се срещне или да интервюира в течение на последните десетилетия: Улоф Палме (1970), Едвард Гиерек (1970), Войчех Ярузелски (1970), Пьотр Ярошевич (1970), архиепископ Карол Войтила (1970), Ота Шик (1970), Вили Брандт (1972), Франсоа Митеран (1972), Джон Кенет Гълбрайт (1972), Фидел Кастро (1975), Тодор Живков (1975-1996), Али Насър Мохамед (1976), Енрико Берлингуер (1976), Ришард Капушчински (1976), Менгисту Хайле Мариам (1977, 1986, 1989), Сиад Баре (1977), Бруно Крайски (1978), Бабрак Кармал (1978-1984), Алвару Кунял (1980), Густав Хусак (1980), Вацлав Хавел (1980), Алексей Косигин (1984), Николае Чаушеску (1984), Индира Ганди (1984), Муамар Кадафи (1986), Джо Слово (1986,1988), Самора Машел (1986), Джон Гаранг (1986), Али Салем Ал-Бейд (1986), Робърт Мугабе (1986-1989), Сам Нуйома (1987), Уини Мандела (1988), Рулоф (Пик) Бота (1988), Жозе Едуарду Душ Сантуш (1988), Граса Машел (1988), Оливър Тамбо (1988), Крис Хани (1989) и др.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ