Генезисът на човечеството

Под пирамидите в Гиза и под Сфинкса (които са били изградени в най-старата древност от Загубената цивилизация) има девет, свързани помежду си камери, наричани Залата на записите, Кристалните камери или Камерата на началото. В тях се намират знанията, оставени ни от Старите богове.

Йероглифите върху стените на Храма на Хорус - в Едфу, разказват за тези Стари богове, които са живели в доената на Нил през епохата на Първия път...

Надписите от Едфу говорят за Подземния свят на Духа под Острова на създаването, който някога е бил в края на платото Гиза.

Подземието на Духа е било използвано от древните богове, известни като Шебтию, за странни ритуали, наричани актове на създаването, държейки в ръце някакви предмети. Предполагало се, че те произхождат от друг, много по-голям предмет, наричан различно - ембриона, семето, яйцето, лотуса или даже фалуса. Това е бил съзидателният източник на Острова, олицетворяващ както мъжките, така и женските възпроизводителни сили. Според специалистите този голям предмет прилича на предметите, полагани в подземните светини на някои хиндуски храмове.

Дали в подземията под Гиза и под Сфинкса се намират тези могъщи камъни? Дали именно те са вътре в Камарата на създанието и в Залата на записите?

Това, че древните египтяни са вярвали, че физически предмет с огромна съзидателна сила лежи под пясъците в Гиза, е извън съмнение. В така наречената магическа литература, известна като Текстовете от ковчега, се говори за нещо "запечатано" нещо, което е "в тъмнината", с "огън около него". Казва се, че то съдържа силата на Озирис - бога на подземния свят, и е било "поставено в Ростау" името, дадено от древните египтяни на полето с пирамидите. Това "запечатано нещо" е било скрито "откакто е паднало от него (Озирис) върху пустинята от пясък".

Мястото за погребението на тялото на Озирис е неразривно свързано с египетската концепция за Подземния свят на Духа, както и със самата Гиза. Храмът в долината на Кафре се нарича в древните надписи "Къщата на Озирис". Ето защо почти сигурно е, че това "запечатано нещо" е второ упътване към ядрото на Свещения остров - така нареченото семе, ембрион, лотус, яйце или фалус, намиращо се в Камерата на създанието в Ростау. Илюстрациите, които придружават египетския текст показват в сърцевините на камерите странен огненооранжав предмет, върху който са написани йероглифите за "нощ" или "тъмнина", което означава, че този могъщ предмет е на тъмно, очакващ да бъде открит отново.

През епохата на Първия път древните богове - Шебтию, вероятно са излезли от Камерата на съзнанието - Залата на записите, за да стъпят върху Свещения остров, заобиколен от водите на Нил. Но с издигането на източна Сахара и появата на Египет на фараоните - около 3100 г. преди новата ера, околната среда и пейзажът са се променили драматично. Изчезнало е плиткото езеро, създадено от водите на преминаващия наблизо Нил, както и гледката зад него към първите храмове на боговете. Изчезнал е и Свещеният остров с неговите структури и подземният вход към подземния комплекс под Гиза.

Но къде точно е този вход?

Най-вероятно свещеното езеро е на изток или североизток от Сфинкса и Долината на храма в източния край на платото. По никакъв начин то не се намира в самото плато, което се издига твърде стръмно след третата пирамида на западната страна. Само от източната страна има ниско разположен район, в който може да има временно или трайно езеро. Това наблюдение се подкрепя и от неотдавнашното откритие на каменни останки в източната част на Долината на храма, които могат да са от първия храм, издигнат от Старите богове на брега на Свещеното езеро.

Ако всичко е вярно тогава входът към залата на записите сега се намира под улиците на селцето Nazlet el-Samman, разположено отвъд източния край на платото, между Сфинкса и реката, тоест на изток от Сфинкса и Долината на храма. Ако това е вярно, тогава има и втори вход, който може да бъде намерен чрез скениране на района. Дали деветте камери, открити през 1996 г. под Сфинкса от екипа на Университета във Флорида са свързани под земята с подземния комплекс под Гиза тепърва ще се разбере. Но със сигурност в тях се намира окончателното доказателство за съществуването в Египет на високоразвита култура с напълно различна менталност, с познания в древна технология и природни науки, които драматично ще променят разбирането за човешката еволюция и преднамерените лъжи на актуалния световен елит, който не е заинтересован от откриването на тези тайни.

Но каква е била съдбата на културата на Старите богове? В надписите от Едфу се споменава, че в края на тяхното време Шебтию са отплавали далеч, в друга част на древния свят, където са могли да продължат своята съзидателна задача. Доказателство, че тези митични същества са били моряци и навигатори има във факта, че един Шебтию е наречен "моряка", а последователите на друг, наречен Сокола, са "екипажът".

Но къде са заминали? Къде са "отплували" в края на своето време от Египет?

Онова, което знаем е, че първите признаци за организирано земеделие другаде по света освен в долината на Нил, се появяват между 13 000 и 9500 г. преди новата ера. Вероятно именно тогава Старите богове са напуснали Египет, за да се появят пак след 4000 години, около 5500 г. преди новата ера. Защо изведнъж египетското земеделие пропада?

Онова, което знаем е, че между 10 500 г. и 9500 г. преди новата ера в долината на Нил е имало огромно наводнение. Вероятно това е накарало населяващите я да търсят нови територии.

Появата на така наречената ера на неолита е свързана с развитието на земеделието, когато комуната работи заедно, за да се изхранва и развива.

Това е теория, в която има недостатъци. Защо преминаването към неолита не е станало навсякъде приблизително по едно и също време. Защо това е станало само в един район, който на практика е бил изолиран най-малко 1000 години от другите райони?

Генетичната точка на така наречената неолитна революция са плодородните райони на горен Ефрат в северна Сирия и източния Анадол, където по-късно нахлуват турците.

Самият факт, че земеделието се появява в Близкия Изток по същото време, когато изчезва от долината на Нил не може да бъде пренебрегнат. Има пряка връзка между тези два фермерски района, отдалечени на хиляди мили. Обяснението е преселването на Старите богове от долината на Нил в Близкия Изток.

Възможно е част от Старите да са тръгнали от Гиза към горен Ефрат някъде около 9500 г. преди новата ера.

През следващите 4000 години в този район е извършен такъв огромен напредък, заради който той дълго време беше считан за люлката на цивилизацията и за библейската Земя на Рая. Тук са топени метали, тъкани ленени платове, отглеждани са домашни животни, плодове и зеленчуци, произвежда се вино, въвежда се писменост...

Този прогрес най-напред е извършен в плодородните долини на Северна Сирия, югоизточна Турция и северен Ирак, на територията, която днес е известна като Кюрдистан.

Нито едно задоволително обяснение досега не е дадено. Проф. Мердад Изади от университета в Ню Йорк говори за неолитна експлозия в Близкия Изток, като етап на "ускорена технологическа революция, предизвикана от неизвестни сили".

Какви са тези "неизвестни сили"? Дали това не е внезапно появилата се в региона високо развита цивилизация от долината на Нил, донесла със себе си напълно нов начин на живот?

Дали тези същества са били последните остатъци от египетската Стара култура, родили земеделието и технологията в долината на Нил? Дали те не са катализирали революцията на неолита, довела до генезиса на цивилизацията в древен Ирак. Дали можем да намерим доказателства, че първите народи в Близкия изток са наследниците на онези, които са построили Сфинкса между 10500 г. и 9220 г. преди новата ера?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ