Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Мандела: надеждите бяха отново отложени
01.2014

Не можах да пътувам до Йоханесбург на 5 декември 2013 г. за траурните церемонии, свързани с кончината на Нелсън Мандела, въпреки че скромните ми заслуги в борбата срещу апартейда са доста по-големи от пристигналия специално в ЮАР президент на САЩ Барак Обама.

Не можах да се срещна с Мандела и в далечната 1986 г., когато като първи журналист от Източна Европа наблюдавах от брега на Кейптаун малкия остров-затвор Робен, където той излежаваше доживотна присъда…

Нелсън Мандела, най-известният затворник в историята на човечеството с № 46664, почина на 95 години, от които 28 изкара в затвора на Робен, а след това в Полсмур, в бетонна килия 2,4х2,1 метра с рогозка за спане. В далечната 1943 г. стана член на АНК и с лидера на Южноафриканската компартия Джо Слово, разработиха платформата му за въоръжена борба срещу апартейда, създавайки и военното крило "Умконто ве Сизве". То започна атаките срещу режима през 1961 г., заради което през 1964 г. Мандела беше осъден за "саботаж и тероризъм" на доживотен затвор. През февруари 1990 г. излезе от затвора, през април 1990 г. беше избран за вицепрезидент, а на 10 май 1994 г. стана първият чернокож президент на ЮАР. През 1993 г. получи, заедно с последния бял президент Фредерик де Клерк, Нобелова награда за мир, през 1999 г. на 75 години се отказа да се кандидатира за втори мандат, а през 2004 г. – на 85 години, се отказа и от публичния живот, което в случая беше невъзможно, защото и приживе и след смъртта си е синоним на борбата за човешки права, свобода, расово равенство.

Но зад сцената на тази огромна битка се водеше друга, невидима, но по-важна. Това беше войната за колосалните ресурси на ЮАР.

Ще припомня, че през 1985-1990 г. бях кореспондент на "Работническо дело" за Африка. През 1986 г. Секретариатът на ЦК на БКП взе решение да бъда прехвърлен от Адис Абеба в Хараре (Зимбабве), в така наречените "фронтови държави". Прокарвах пътеката. Съветската "Правда" се появи доста по-късно. Решението на Секретариата беше секретно и мина само на подпис на Тодор Живков и Милко Балев. Целта беше да се включим в обстановката в Юга на Африка, да се установят контакти не само с АНК и Южноафриканската компартия, но и с режима в Претория. В София вече предвиждаха пагубността на започналата от Горбачов перестройка.

По същото време САЩ и Западът започнаха последната атака срещу СССР, която доведе до неговия крах. Използваха Саудитска Арабия, която рязко свали цените на петрола на световния пазар и фалира бюджета на СССР. За СССР, като основен производител на злато и диаманти, стана особено важно съгласуването на ценовата политика с втория основен техен производител – ЮАР, и двете големи корпорации Англо-Американ и Де Бирс, на които АНК и Мандела бяха обещали национализиране.

Действаха още десетки фактори, които усложняваха картината – отношенията между Вашингтон, Лондон и режима на африканерите в Претория, неговото съюзяване с Израел (ще припомня резолюцията на ООН срещу апартейда и ционизма) в разработката на ядреното оръжие на ЮАР и т.н.

На този фон беше ясно, че Западът и споменатите корпорации бяха готови да погребат апартейда, който вече загиваше под тежестта на собствените си противоречия, за да запазят собствеността върху ресурсите на тази страна. За тях апартейдът ставаше досадна пречка. Той беше в предсмъртна агония, затънал в насилие, корупция, военни разходи и световна изолация и щеше да се взриви всеки момент с непредвидими последици.

Именно в тази обстановка бях първият журналист от Източна Европа, който официално влезе в ЮАР. Нещата бяха много сложни. Режимът, заради своята изолация, беше готов и на провокации, в това число и мой арест. Но контактите бяха установени – с ръководството на АНК – вътре и извън ЮАР, с компартията и Джо Слово, с военната структура на АНК и с Крис Хани, и с представители на режима в Претория.

Тази позиция стана много силна, особено на фона на започналото тотално предателство на Горбачов. Ударът срещу мен дойде именно от него по няколко канала. И такива неща се случваха.

Постепенно бяха изградени връзки, които след края на апартейда в ЮАР можеха да създадат за България там и в района силни и печеливши позиции.

Апартейдът беше отписан. На Запада и златно-диамантения картел беше нужно да бъде неутрализиран и Мандела, за да спасят своите интереси. Режимът почувства благоприятната възможност. Защо да не се разбере с човека, който беше изолиран от външния свят почти 30 години. Вълната на национално-освободителните движения в Африка и Латинска Америка вече спадаше. Оставаха ЮАР и Намибия.

Мандела беше изправен срещу нова неочаквана реалност. Какво всъщност можеше да направи освен да се обяви за ненасилствени решения за постигане на основни политически, икономически и социални права на чернокожото население и за "национално помирение". Това очакваше от него Западът – да гарантира техните интереси и собственост. Мандела трябваше да забрави за своята социалистическа идея за национализиране на минодобива и банковата система, за разпределяне на икономическите блага в интерес на цялото население. Забравени бяха и лозунгите от Хартата на свободата на АНК, че народът ще управлява и всички национални групи ще имат равни права, че хората ще участват в националното богатство, че земята ще бъде разпределена между онези, които я обработват, че всички ще бъдат равни пред закона, ще има работа и сигурност за всички, че вратите на образованието и културата ще бъдат отворени. Това обаче не се случи.

След затвора Мандела беше на кръстопът и можеше да опита да тръгне в тази посока. Имаше авторитета и силата, имаше уникален шанс да отхвърли расисткия капитализъм. Можеше да бъде различен, но не го направи. След краха на "реалния социализъм" вероятно счете, че в новите условия постигнатото беше максимално.

Но последиците бяха направо унищожителни. ЮАР затъна в своя "преход". Хората, живеещи с по-малко от 1 долар дневно се удвоиха. Безработицата достигна 50 на сто, а 2 милиона чернокожи загубиха своите домове, 1 милион – своите ферми, 30 на сто от коренното население нямат вода и електричество, 80 на сто от чернокожите деца имат проблеми със здравето, убийствата и грабежите пропорционално са най-много в света, продължителността на живота след апартейда спадна с 13 години. С една дума, апартейдът си отиде, за да остане.

Концентрацията на богатствата е по-висока отпреди, белите фермери контролират 80 процента от обработваемата земя, петте основни корпорации притежават 75 на сто от икономиката, белите държат 90 на сто от националното богатство, свирепата експлоатация при златодобива продължава.

Обещанията бяха забравени. Реалността се оказа различна. Мандела можеше да направи разликата, но не успя. Той нанесе поражение на апартейда, но беше победен от системата.

Заради това, онези срещу които Мандела се бореше от затвора 30 години, на траурните церемонни на 5 декември 2013 г. в Йоханесбург бяха готови даже да го канонизират. Вече не беше опасен за тях.

Надеждите бяха отново отложени.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 224, January 2014
Преформатиране на Близкия Изток
Дългогодишната геополитическа и военна игра около ядрената програма на Иран намери междинно решение. На 24 ноември 2013 ...
    2014 година – година на бойкота
В началото на 2014 г., както се казва, нашите уста крещят "напред", но нашите очи крещят "стой".Вече всички знаем, че пр...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com