Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Голямата игра
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Следващият Майдан ще е на Червения площад
Голямата геополитическа атака срещу Украйна и Русия
03.2014

Събитията от края на 2013 г. и началото на 2014 г. в Киев, известни като "Майдан" /от "Площада да независимостта"/ и последвалите въоръжени стълкновения и опит за държавен преврат, на пръв поглед могат да бъдат възприети като случайни. Но това е огромна грешка. В тях няма нищо случайно.

Те са етап от един от най-важните геополитически процеси в Евразия, Европа и света.

Става дума за напълно обективен процес, в който се срещат събития, станали причина за "арабската пролет", великата енергийна война, по-точно нейният газов компонент, атаката на САЩ и НАТО на Изток, историческите наслоявания на територията на Украйна, особено в нейната западна част, Олимпиадата в Сочи, войната в Сирия и излизането на газови позиции на Газпром в Източното Средиземноморие и др.

На украинската тема ще се спираме и в бъдеще и ще я анализираме от различни гледни точки.

В началото ще се спрем на онова, което през последните години е особено важно – Украйна, Русия и световният газов пазар и неговото преформатиране.

През последните години постоянно обръщаме внимание на процеса за преустройство на световното пространство и изграждането на глобален газов пазар, като енергоносител, идващ да замени нефта. Разбира се, нефтът никога няма да изчезне и ще продължи да е важна част от световния енергобаланс. Но тенденцията вече се забелязва. През 1974 г. на нефта се падаха 48 процента, през 2011 г. – 33, а през 2013 г. – 28 процента в световния енергиен баланс, като към 2030 г. ще падне до 2 процента.

Газът има точно обратната тенденция и ще има все по-голямо значение. Ръстът на световната търговия с газ до 2030 г. средногодишно ще е около 4 на сто.

Заради неравномерността на районите на добива и потреблението на газ, в момента на планетата се обособени четири ключови газови пазара – американският, руският, европейският и югоизточно-азиатският.

От тях Русия и САЩ успяха да си осигурят своята енергийна независимост, тъй като притежават собствени залежи от природен газ /САЩ – и от шистов/, като сега основната борба е за европейския и югоизточно-азиатския пазари.

Това ражда друга тенденция – към създаване на единен глобален газов пазар и изравняване на цените на газа. В този случай ключово значение имат транзитните кръстопъти и възловите места на транспортните потоци, по които се движи газът, както сухопътни, така и морски. Значение има и контролът над основните проливи – Молакският, Баб Ел-Мандеб, Суец, Гибралтар, Панамският, Босфорът и т.н. Такова значение имат и сухопътните направления , по които газът стига от Русия до Европа и Югоизточна Азия, на първо място до Китай. Това е територията на бившата съветска Централна Азия, Синцзян, Пакистан и Украйна.

Една от изявите на борбата за тези региони и страни станаха цветните революции с различни интензивност, като войни от ново поколение, заменили предишните.

На този фон Газпром проспа един важен процес – че самоосигуряването на САЩ с природен газ ще засили конкурентното давление върху Русия от онези производители на газ, които досега бяха ориентирани към пазара на САЩ и които сега трябва да търсят нови пазари. Тук на първо място става дума за Катар и "Арабската пролет", зад която стоеше Катар, имаща за цел да се прехване най-важният транзитен кръстопът на Близкия Изток – Сирия. Подобни амбиции има и Израел след откриването на газови залежи в Средиземно море. Неясно е защо тогавашният руски президент Медведев така повърхностно се отнесе към войната на НАТО срещу Кадафи и началния етап на войната срещу Башар Асад в Сирия.

Недооценката на тези и други фактори доведе до погрешна стратегия на Русия и позволи на Запада да я изпревари с темповете за взимане на решения. Цената на погрешната стратегическа прогноза, зад която стояха Путин и Медведев, доведе не само до огромни загуби на пари, но и на геополитически позиции. За Русия, която е основният губещ от разпадането на СССР, такава грешка не е позволена и може да е фатална.

Подобна е и ситуацията при друга технология, която въобще може да зачеркне Русия като водещ износител на газ. Става дума за газохидратните технологии. Ако се отчита разпространението на газохидратните залежи добивът на газ от тях рязко ще намали износните възможности на Русия. Става дума за близки и средносрочни прогнози. Япония вече разработва площадката на газохидратния залеж Нанкай.

Това е много странно, още повече, че именно Русия е пионер в работата на газохидратните залежи. Метанхидратите, заради тяхното широко разпространение, могат да станат главен продукт на бъдещия глобален газов пазар. А това означава, че работата по създаването на тези технологии само ще се ускорява.

Заради това Газпром и Русия могат да се окажат пред неочаквана перспектива от крах на цялата политика, ориентирана към днешните технологии.

Проблемът с новите технологии е важен, но все пак е в средносрочна перспектива.

А новата подялба на света става пред нашите очи.

Именно на този фон значението на Украйна като главен транзитен коридор между Западна Европа и източноевропейската равнина и през нея към Централна Азия и Кавказ, няма смисъл да се подлага на съмнение.

През 2013 г. делът на руския газ, доставян от Газпром на неговите клиенти по газотранспортната мрежа на Украйна, възлизаше на 52 процента, или 83,7 от всичките 161,5 милиарда кубометра. На всички останали направления се падаха 48 процента или 73,1 милиарда кубометра, в това число и Северен поток, който, отгоре на всичко е задействан само наполовина заради налаганите от ЕС ограничения.

На пръв поглед може да се предположи, че значението на Украйна за Русия ще намалява с влизането на Северен и Южен поток. Вероятно такава беше и стратегията на Путин спрямо Украйна. Беше погрешна. Само фактът, че Северен поток не е напълно натоварен говори за невъзможността от бързо изключване на Украйна от транзита и, че Северен и Южен поток са по-скоро алтернативни аварийни маршрути отколкото основни пътища.

На тази погрешна основа Путин и Медведев изграждат своите позиции спрямо Украйна през последните години. Такива грешки не се прощават. Те не са тактически, а стратегически. Достатъчно е да се погледне картата на действащите и проектирани тръбопроводи в Европа, за да се види какво значение има територията на Украйна /и на Беларус/ за газовото обезпечаване на Западна Европа. Това е и отговор на въпроса защо европейците така са заинтересовани в "демократизирането", т.е. колонизирането, на тези две държави, подпомагани от САЩ и Израел.

Територията на Украйна дава възможност да се контролират стоковите и суровинни потоци в двете направления. Освен това Русия закъснява с изграждането на терминали за втечнен газ и продължава да разчита на сухопътните маршрути.

Украйна винаги е била част от по-големи държавни образувания – Киевска Рус, Жечпосполита, Руската империя, Австро-Унгария, СССР. Нейната днешна територия беше формирана след 1945 г., което доведе до съчетаване на несъвместими култури, и исторически традиции на регионите на днешна Украйна. И само при съветския период украинският народ получи възможност за самоидентифициране.

В СССР за първи път в историята се даде възможност на украинския народ за саморазвитие. Но се появи и илюзорната представа за възможност за самостоятелно "плаване". отслабването на държавата след краха на СССР доведе до взрив на сепарастичните настроения. Но, след като прекъсна връзките с икономиката на бившия съюз, Украйна спря в своето развитие и пусна процесите на деградирането, което обхвана икономиката, социалния живот, политиката и културата. Но проектът за независимост беше приет от цялото украинско общество въпреки идеологическата недостатъчност на нейните създатели. Освен идеята за единна независима държава те не можаха да издигнат други идеи. В тези условия украинският елит беше принуден да създава междинна идеология, основаваща се на тоталното отричане на всичко съветско и изграждане на образа на врага, което се трансформира в сериозна русофобия.

Появи се устойчива система - от една страна украинският елит и олигарси са заинтересовани в укрепване на връзките с Москва, от друга – тяхната идеология поставя пред тези опити сериозни бариери. Едновременно бяха издигнати до ранга на национални герои Мазепа, Бандера, Шухевич и други нацисти, фашисти и колаборационисти, особено в западната част на Украйна.

С една дума враждебността на Украйна срещу Русия беше пропагандирана от онзи проект на Украйна, който беше пуснат от момента на краха на СССР.

В мътна вода веднага се появяват желаещи да ловят риба. И Украйна не избегна процеса на деградиране на собствения елит, който много бързо стигна до характерната за постсъветското пространство форма на олигополия, като най-устойчив институт за управление.

В началото на ХХІ век западът беше зает с други въпроси и това може да обясни и идването на власт през 2010 г. на Янукович.

Русия обаче се сблъска в Украйна с неблагоприятни фактори – русофобията, противодействието на Европа и САЩ и на трето място, че руският елит също няма ясна позиция за Украйна в новите условия на либерализма.

Разбира се, отказът на Янукович да подпише договора за асоцииране с ЕС, имаше своите основания. Поставените от Брюксел условия са съвършено неприемливи и, за да бъдат изпълнени, Украйна ще трябва да инвестира над 160 милиарда долара. В тези условия най-доброто решение за Киев беше да отложи подписването за асоцииране и да вземе пауза. Това стана и началото на сегашните вълнения и екстремизъм.

Но причините, заради които Западът реши да подстрекава пълномащабен бунт с елементи на държавен преврат, изглеждат много по-сериозни.

Краят на войната в Сирия /преминава в затихваща фаза/ показва, че целите на Запада на това направление не бяха реализирани. Опитът да се вземе под контрол най-важният транзитен кръстопът на Близкия Изток се провалиха. Неговата роля за формирането на бъдещия глобален газов пазар е много висока. Тук се пресичат няколко крупни проекта – AGP, ирано-иракският, хипотетично катарският и израелският. И всичките са по европейското направление и са съперници на маршрутите на Газпром.

Засега битката за Сирия завърши с междинен нулев резултат. Започналите преговори в Женева са само опит да бъде фиксирано някакво междинно положение, затишие пред нова схватка. Не е изключено преговорите да са примирието, което ще завърши с провал.

Проблемът със сирийския маршрут остава. Конкуренцията между двата ключови проекта – катарският и иранският, засега е нерешена.

"Майдан 13/14" стана класическа цветна революция. Западът отиде на най-острия вариант, напомнящ сирийските събития, но много по-динамичен. Новосъздаденият "Десен сектор" веднага премина към силови и терористични действия. Трябва да се отдаде заслуженото на Янукович, който в тази сложна ситуация намери сили за маневри. Населението на страната започна стихийно да се самоорганизира в народни дружини и да оказва по-мощно правоохранителните структури в борбата с екстремистите. Янукович има определено преимущество – силовите структури са под негов контрол. Успехът на опозицията в предсрочни избори е много съмнителен. САЩ ескалират напрежението. Но в сегашните условия метежът изглежда безперспективен. Активна роля зад кулисите играе и Израел, който противодействие на загубата в Сирия, както и Германия, която помага на боксьора Кличко.

ЕС се нуждае от разширение на пазарите, за да забави икономическия крах, най-добре за сметка на Русия. САЩ реализират своите глобални задачи за преформатиране на световния ред, отново за сметка на Русия. В този контекст Украйна е само част от голямата атака срещу Русия.

В Москва вече би трябвало да разбират, че следващият "Майдан" ще е на Червения площад.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 226, March 2014
DEA – най-големият трафикант на кокаин
Последните данни разкриват, че големият район на Чикаго в САЩ е наводнен с наркотици от клас "А" под прекия контрол на а...
    Зимната Олимпиада в Сочи – спорт или нова Студена война
ХХІІ зимни олимпийски игри в Сочи бяха най-политизираните от всички глобални спортни събития през последните години. Въп...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com