Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Шахматната дъска
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Зимната Олимпиада в Сочи – спорт или нова Студена война
03.2014

ХХІІ зимни олимпийски игри в Сочи бяха най-политизираните от всички глобални спортни събития през последните години. Въпреки че спортистите от 88 държави пристигнаха, за да се борят за престижните медали в името на олимпийските идеи, международните"игри" между възраждащата се Русия и съпротивляващия й се Запад започнаха много по-рано.

За президента Путин Сочи беше линията на прилива в неговото ръководство на Русия, която най-накрая получи шанс да демонстрира на света своите организационни, спортни и културни възможности. Путин трябваше да покаже, че Русия вече не е слаба или бедна страна, каквато беше след разпадането на СССР през 1991 г.

От своя страна с политизирането на игрите в Сочи Западът искаше да получи лост, с който да пречупи имиджа на Русия в мждународната общност. Информационната война срещу олимпиадата се превърна в нова Студена война.

Всъщност Путин направи от Сочи трета столица на Русия, като по този начин искаше да й върне мощта и имперския блясък. Строителят на втората руска столица Петербург - Петър І, имаше подобни амбиции. След избора на Сочи за зимна олимпиада това сравнение се налагаше само. На място, което на пръв поглед не става за олимпиада, Путин реши да манифестира мощта на своята държава и да обозначи нейното геополитическо значение. Така в проекта Сочи се отрази друг проект от далечното руско минали – 1703 г., когато Петър І започна да изгражда Петербург в блатата около Финския залив. Царят беше решил, че Русия трябва да стане военно-морска сила, заради което се нуждае от отворен път през Черно и Балтийско море, идея, която не се е променила от три века. Но Путин добави към нея нов приоритет. Зимната олимпиада в Сочи стана най-доброто доказателство.

Всъщност Русия през последните години стана дежурен световен домакин. Започна през 2012 г. във Владивосток, когато за 20 милиарда долара градът беше обновен, построено беше летище за 2 милиарда долара и най-дългият 3-километров висящ мост в света до острова, където два дни заседаваше срещата на АРЕС /икономическата общност на Азия и Тихия океан/. Международните спортни състезания на студентите, които през 2013 г. организира Казан пък струваха 7,3 милиарда долара. Следващият акцент ще бъде световното по футбол през 2018 г. През 2019 г. ще дойде ред на зимната универсиада. Русия искаше да организира и световното ЕКСПО, но то беше дадено на Дубай. Върхът на този маратон могат да бъдат летните олимпийски игри в Петербург през 2024 г. Но преди всичко Путин трябваше да спечели олимпиадата в Сочи и направи това.

Руснаците наричат Сочи "третата столица на Русия" – след Москва и Петербург. Курортът се появи още преди революцията. Тук се прави голяма част от руската политика. Тук е невероятно съчетание на топъл морски курорт и планини с прекрасни ски условия.

Откриването на олимпиадата вечерта на 7 февруари 2014 г. беше потресаващо зрелище, показано с шик и гордост, което надмина по своята уникалност, мащаб, декорация и иновационни технологични решения и лятната олимпиада в Пекин. Зрители на церемонията бяха 40 000 гости на стадиона Фирш и 3 милиарда пред екраните по света. Общо в откриването на ХХІІ зимни игри участваха над 12 000 души. Сцената на стадиона с обща площ от 8 500 кв.м беше оборудвана с 25 подемници и 18 скрити шлюзове за декорациите.

Бяха задействани над 500 високоговорители и над 15 000 портативни радиостанции за актьорския състав и техническия персонал. С яркостта на 2,64 милиарда вата светеха 132 мощни прожектори. По такъв начин олимпийският огън още не беше посрещан.

Появиха се и сравненията с предишните 5 най-скъпи церемонии по откриването досега. На 5-то място беше Сидни /през 2000 г./ с 20 милиона долара, или 83 333 долара на минута откриване; 4/ Атина /2004 г./ - 35 милиона долара или 145 833 долара на минута; 3/ Ванкувър /2010 г./ - 36 милиона долара, по 115 000 долара на минута; 2/ Лондон /2012 г./ - 75 милиона, 312 000 долара на минута; 1/ Пекин /2008 г./ - 100 милиона долара, 416 667 долара на минута.

Сочи е най-скъпото откриване, но досега не са публикували сравнителните цифри.

На Запад атаката срещу Сочи започна именно във връзка с тези цифри. Разходите за игрите в Сочи западни източници оценяваха на 51 милиарда долара. Атаката беше и лично срещу Путин – кой лидер по света би могъл да похарчи над 50 милиарда долара от държавния бюджет, пред кого ще се отчете за тази сума, за да оправдае целесъобразността им? Разбира се само азиатски деспот като Путин.

Това беше една от преднамерените клевети.

Разбира се, 50 милиарда долара е огромна сума. Но неотдавнашното европейско по футбол в Полша и Украйна струваше 26 милиарда евро, т.е. около 36 милиарда долара – за стадиони, инфраструктура, летища, пътища, хотели и др. Но и тази статистика е погрешна. Например за Русия и Полша данните за годишния БНП на един жител са съответно 14 000 и 13 000 долара. Полша похарчи за Евро-2012 по 570 долара на всеки от своите 38,5 милиона жители. При Русия за олимпиадата в Сочи, ако се приемат за достоверни тези 50 милиарда долара, с нейното население от 143 милиона жители се падат по 350 долара на всеки жител. Значи в Русия олимпиадата струваше доста по-малко, отколкото на Полша европейското по футбол. И не е нужен азиатски деспот, за да похарчи тази сравнително скромна сума.

Разбира се, разходите за олимпиадите стават все по-големи и спорни и на Запад, обхванат от кризата, се множат протестите срещу провеждането на крупни съревнования.

За зимните олимпийски игри през 2022 г. ще кандидатстват шест града – Алмати /Казахстан/, Пекин /Китай/, Краков /Полша/, Лвов /Украйна/, Осло /Норвегия/ и Стокхолм /Швеция/. Но заявките на немския Мюнхен и швейцарския Санкт Мориц бяха свалени от самите жители на тези градове с референдуми. Позицията на немците разстрои техния съотечественик и президент на МОК Томас Бах, който също е от Бавария.

Противниците се множат. През февруари 2013 г. италианското правителство взе решение да се откаже от лятната олимпиада в Рим. По-рано от заявка за същата олимпиада се отказа и Прага. От лятната олимпиада 2028 г. се отказа и Виена, а Мексико прекрати борбата за провеждане на финалите на световното по футбол през 2018 и 20122 г. Стигна се дотам, че за зимната универсиада 2019 г. претендираше само руският Красноярск, който победи без съперници.

Разходите за олимпиадите растат в геометрична прогресия. Монреал в течение на 30 години изплащаше заемите за летните игри през 1976 г. Над 6 милиарда долара наследство на Испания остави олимпиадата 1992 г. в Барцелона. Най-кошмарните във финансово отношение бяха игрите в Атина през 2004 г.

Що се отнася за карикатурния подход на Запада спрямо Сочи, ще припомним например какво ставаше на предишната зимна олимпиада във Ванкувър /Канада/, която ще остане в историята на олимпийското движение като най-лошата въобще, въпреки че беше третата, по неизвестно какви причини, присъждана на Канада /Монреал 1976 г., Калгари 1988 г./. Срамът беше наистина грандиозен.

Той започна още на тържествената церемония по откриването – безидейна глупост с няколко подскачащи индианци и с техническия провал на хидравликата при подпалването на олимпийския огън, заради което не излезе от земята единият от четирите ледени стълба, онзи, който трябваше да бъде запален от Уейн Грецки, който беше освиркван от местните "зелени", протестиращи срещу нанесените унищожения върху околната среда не само във Ванкувър.

Трасетата и обектите във Ванкувър бяха подготвени безобразно. След трагичната смърт на грузинския бобслеист Кумариташвили, авариите на трасето следваха една след друга. Същото се отнасяше и за трасетата на сноубордистите. Болницата беше пълна със състезатели с травми и мозъчни сътресения.

Всичко беше под всякаква критика. Даже върху зрителите на безплатния концерт във Ванкувър падна оградата и рани 19 души.

Храната – трагедия. Спортистите трябваше да се хранят в Макдоналдс или с китайска кухня от пакетчета, тъй като онова, което им даваха организаторите, беше истинска "помия". По време на състезанията на кънкобегачите се счупиха и двете машини за поддържане на леда и бяганията трябваше да бъдат прекратени.

Зад кулисите се водеше и друга "олимпийска битка", за която не се знаеше нищо. Защото се състезаваха не спортисти, а технологии. Канадският университет в Британска Колумбия със специалистите от фирмата Арех бяха създали супероръжие от два елемента – композитна основа и суперлек полиетиленов плаз с невероятно нисък коефициент на триене, с 15-20 на сто по-малък от този, който всеки ден си мерят спортистите. От тези два елемента се произведе уникална дъска за канадските сноубордисти. Тестовете показаха, че по време на половинминутно спускане новата дъска е средно с 0,5 секунди по-бърза от обикновените.

Революция в бобслея са и хидрофобните плазове /отблъскващи водните частици/. Повърхността на тези плазове беше модифицирана с лазерна енергия. Плъзгането се подобрява и с наночастици, които дават на плазове хидрофобни качества. Ефектът е поразителен – триенето между плаза и леда намалява с 50 процента. Американските сноубордисти пък бяха в нови комбинезони от материала с наименованието Spandex. Те не искаха много – само да се пързалят по-бързо от другите – с … 0,003 от секундата. Именно тези хилядни се равняваха на победа.

Американката Линдзи Вон пък въобще не криеше, че победата си дължи на космическия комбинезон от полиестер, произведен от фирмата Spyder, който й даваше при спускането предимство от една стотна от секундата. Достатъчно.

Холандците пък измислиха нови комбинезони за кънкобегачите – от супериздържлив и еластичен материал – dyneema. Той има невероятно нисък коефициент на съпротивление и ефективно отделя топлината от организма на състезателя.

Не изостават и хокеистите. Американската фирма Branches Hockey измисли нови стикове – от графитни и найлонови влакна, свързани с метални сплави. Конструкцията се подсилва с наночастици.

За съжаление през последните години целият световен спорт се движи в тези рамки – на комерсиализирането, на допинга и парите. Летният "Лондон 2012" не беше изключение. Даже стана върхът на демонстрация на смесица от символите на британския окултизъм и така наречения "нов световен ред". Фестивал на допинг, корупция, измами и големи пари. Хормонът на растежа отново се продаваше като кокаин, а фармацевтичната промишленост, специализираща се в различни стимуланти, догони оборотите на световния наркотрафик. За всеки случай тестовете се правеха избирателно, защото иначе всички спортисти не би трябвало да си отварят куфарите, а да потеглят веднага обратно към родните лаборатории.

Неслучайно не заловиха нито един американец, въпреки че само ако бяха боцнали с игличка техните плувци или спринтьори, химията щеше да тече с килограми.

Спортистите днес взимат дози, които се инжектират на състезателните коне, апликират си смес от клетки на телешки ембрион, животинска кръв, ензими и аминокиселини.

Допингът е на всяка крачка. Спортистите нямат голям избор. Или славата и парите, или тяхната липса. Избират първото заедно с анаболиците, абортите, преливането на кръв, пиенето на урина от бременни жени и… смъртта след 15 години.

Нашата прогноза беше, че Сочи ще бъде поредна олимпиада на позора на българския спорт.

Сривът започна след 1989 г. Онова, което дойде в България, съсипа всичко – икономика, култура, образование, спорт.

Някои от читателите ще ни обвинят в носталгия към миналото. Не е така. Здравият разум и трезвият анализ подсказват, че вместо да избягваме времето на НРБ трябва да вземем именно опита от него време и онова, което лежеше в основите на нашите наистина огромни спортни успехи. И да се зададе въпросът защо след 1990 г. бяха унищожени предишните ни постижения и същите клубове, федерации и съюзи функционират все по-лошо.

Някои от греховете се виждат с просто око. Още в училището цигарите, алкохолът, наркотиците печелят с гимнастиката и футбола, а нашенската политика – с физическата подготовка.

Никой не се грижи за игрищата и гимнастическите зали. Професионалният спорт, както селското стопанство и промишлеността, не можа да се противопостави на свободнопазарната лавина на простотия, грабеж и измами. Изчезна предишната мотивационна система, не беше създадено нищо ново.

Надеждата е, че все още имаме от какво да се учим. Но не от световния, а от нашия собствен опит от близкото минало, докато участващите в него треньори и спортисти все още са живи.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 226, March 2014
Следващият Майдан ще е на Червения площад
Събитията от края на 2013 г. и началото на 2014 г. в Киев, известни като "Майдан" /от "Площада да независимостта"/ и пос...
    HAARP замрази САЩ и Европа
Небивали студове атакуваха територията на САЩ и се пренесоха към Англия и Западна Европа. В щатите Айдахо и Северна Каро...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com