Проблеми на глобалната сигурност и разоръжаване

Сред многобройните военни информации за Крим след присъединяването му към Русия интересна е онази за разполагането на авиобазата "Гвадрийски" на полк бомбардировачи – ракетоносачи Ту-22М3. Останалата авиация на полуострова ще бъде обновена и модернизирана, в това число изтребителите Су 27, противоподводните Ту-142 и Ил-38 и хеликоптерите Ка-27 и Ка-29.

Всичко това трябва да стане до 2016 г.

Но именно разполагането на далечните бомбардировачи Ту-22М3 има ключово значение, тъй като ще доведе до промяна на военния баланс в района и в Европа и ще бъде удар на Путин срещу изгражданата от САЩ европейска противоракетна отбрана EвроПРО.

Какви са възможностите на Ту-22М3, който според НАТО се нарича Backfire. Той е модификация на бомбардировача, експлоатиран от 1983 г. Самолетът беше създаден в рамките на концепцията за многорежимен самолет с крило с променлива стреловидност. На ниски скорости и при излитане крилото практически е изправено, но при свръхзвукова скорост достига 65 градуса. Това позволява използването на самолета в много широк диапазон от скорости и височини.

Радиусът на действие на Ту-22М3 е около 2400 км. Бомбардировачът е оборудван с мощна радиоелектронна и навигационна система. В управлението на самолета активно участва и автоматичната бордова система за управление, която облекчава работата на пилота.

В началото ще бъде обновена цялата електроника на Ту-22М3. След това ще бъде заменено и прицелно-навигационното оборудване. Силовата установка на бомбардировача ще продължи да има два двуконтурни турбореактивни двигатели с форсмажорна максимална тяга 2х25000 к.с. След това ще бъде разширена номенклатурата на съвместимото със самолета въоръжение.

Названията на новите системи, които ще бъдат носени от Ту-22М3, не се съобщават по понятни причини.

Основното въоръжение на Ту-22М3 са крилатите ракети Х-22 с далечина до 500 км и скорост на полета до 4000 км/ч. (могат да са въоръжени с ядрени бойни глави и да нанасят удари и по кораби), и ракетите Х-15 с далечина до 250 км и скорост на полета до 6000 км/ч. също могат да носят термоядрено оръжие.

В разработка в момента е и ракетата Х-32, която вероятно ще може да поразява цели до 1000 км с огромна точност. До 2020 г. 30 Ту-22М3 трябва да бъдат модернизирани до версията Ту-22М3 и ще бъдат въоръжени с тези ракети. Може да се предполага, че в Крим ще бъдат дислоцирани именно обновените бомбардировачи.

Както се вижда радиусът на действие на Ту-22М3 плюс далечината на полета на крилатата ракета, са достатъчни, за да бъде напълно покрита цяла Западна Европа в това число и Великобритания. До страните от Източна Европа самолетът може да долети на постоянна свръхзвукова скорост, т.е. доста бързо.

Ще припомним, че в отговор на ПРО, Русия предупреди, че ще разположи ракетния комплекс "Искандер-М" с далечина на действие в зависимост от използваната ракета от 500 до 2000 км. Ракетата, изстреляна от този комплекс, лети използвайки различни маневри, заради това е неуязвима за каквато и да било система на ПВО и ПРО.

Според немски източници, сателитни снимки са показали, че над 10 комплекса SS-26 са били разположени в района на Калининград през последните 12 месеца. Русия действа според направеното през април 2012 г. предупреждение, че ще разположи "Искандер" срещу ПРО на САЩ в Полша.

"Искандер" е наистина уникално оръжие, което прави системата на ПРО на САЩ и техните агресивни планове безсмислени.

Ще припомним, че ракетният комплекс "Искандер" беше разработен в края на 90-те години като високомобилен ракетен комплекс за близко действие, чиито ракети просто не могат да бъдат свалени. Те могат да носят противобункерни бойни глави за скрити дълбоко под земята отбранителни системи, устройства за електромагнитен импулс за извеждане от строя на отбранителните системи на комуникациите, за разрушение на летищни писти или пък обемни взривове за поразяване на живата сила на противника.

Като крайно ефективен и най-добър в своя клас "Искандер" е фактор, който може да променя "хода на играта".

Русия има стотици комплекси "Искандер", въведени на въоръжение през последните две години. В тези преломни времена "Искандер" може да е системата, която все още държи света да не се плъзне в планираната Трета световна воина с използване на ядрено оръжие.

В началото на 2012 г. беше съобщено, че на въоръжение е приета първата ракетна бригада "Искандер" и че постъпването на това оръжие продължава с ускорени темпове.

В Русия "Искандер" трябва да замени остарелите тактически ракетни комплекси "Точка", които са на въоръжение още от 70-те години.

Влизането на "Искандер" на въоръжение започна в края на 2010 г. През лятото на 2011 г беше съобщено, че сухопътните войски ще получат на въоръжение 120 комплекса "Искандер" до 2020 г.

Да припомним какво представлява "Искандер". Това е оперативен ракетен комплекс предназначен за поразяване на бойните части на малкоразмерни и площадни цели в дълбочина на оперативното построяване на войските на противника. Ударите могат да се нанасят по ракетните комплекси, реактивните системи за залпов огън, далекобойната артилерия, средствата за противоракетна и противовъздушна отбрана, самолетите и хеликоптерите, летищата, командните пунктове^центровете за връзка и други важни обекти на военната и гражданска инфраструктура.

Ракетата на "Искандер" е едностепенна, управляема и маневрираща. Голяма част от нейната траектория на полета минава на височина 50 км, което намалява вероятността от поразяването й от противника до нула. В момента подобни задачи като "Искандер" не може да решава нито една друга аналогична ракета в света.

Както и при други такива въоръжения, с разработката на "Искандер" се занимаваха много институти, но основното предприятие е Коломенското машиностроене което произведе зенитните комплекси "Игла" и "Точка-У", средствата за активна защита "Арена" и по голямата част от съветските и руски миномети от всякакви типове.

Първото, което е важно в "Искандер", е голямата далечина на стрелбата, бързината на разгръщане (времето за разгръщане е 30 минути, до пуска 4-16 минути, интервал между пусковете - 1 минута) и нанасяне на удара.

Всеки "Искандер" носи две ракети на пусковите установки и още две в запас. Това са твърдогоривни едностепенни ракети, чието главно преимущество е управляемостта и маневреността през целия полет, с помощта на аеродинамични и газодинамични перки. Ако на комплекса бъдат установени крилати ракети, арсеналът на целите значително ще се разшири.

Най-активните маневри са на най-важните участъци от полета - стартовият и финалният. Основното полетно време ракетата е на голяма височина до 50 км и специалното покритие я прави практически невидима за радарите. Тази част от полета става със скорост 2100 км/час. При приближаване към целта скоростта и потенциалната ракета-прехващач трява да лети на скорости 2-3 пъти по-големи, което е невъзможно.

Точността на попадението на ракетата е засекретена. Според едни данни при далечина на стрелбата до 500 км в обикновения вариант "Искандер" поразява целта с кръгова вероятност на отклонението до 20-30 метра. Иначе казано 50 на сто от изстрелите ще бъдат в очертан около мишената кръг с такъв радиус, а останалите 43 на сто в кръг с радиус 40-60 метра. Но по-вероятни са съобщенията, че точност на ракетата не надминава няколко метра.

Стартовата маса на "Искандер" е 3,8 тона, бойната част тежи 480 кг, ракетата може да носи 10 вида бойни части, в това число и касетъчни.

Интерес представляват съобщенията, че Русия ще въведе и нов безпилотен летателен апарат за целеуказване на "Искандер". Новият комплекс под условното назване "Щъркел" е предназначен не толкова .за обезпечаване на "Искандер", колкото за решаване на широк кръг задачи и се намира на финалния стадий на своята разработка.

Достигането до противника от "Искандер" е половината задача. Трябва още точно да се порази целта. Затова ракетата има инерционна система за насочване, а на последните етапи от полета се включва напълно автономна оптическа глава за самонасочване. За нейната работа, ракетата, още по време на полета, формира оптично изображение на местността и го сравнява с предварително заредения еталон.

Семейството на "Искандер" включва три модификации.

"Искандер-М" е вариант за въоръжените сили на Русия. Далечина до 500 км.

"Искандер-Е" е износен вариант с далечина на стрелбата до 280 км и само една ракета на пусковата установка.

"Искандер-К" е специално за стрелба с крилати ракети. На него могат да са поставени новите ракети Р-500 (този вариант беше успешно изпробван през 2007 г.), което ще увеличи далечината на стрелбата до 2000 км. Впрочем и без превъоръжаване с крилати ракети, разположените в Калининградска област "Искандер" ще покриват цялата територия на Литва, Латвия, Полша, Източна Чехия и Германия, и юга на Естония.

"Искандер" е въплътил най-добрите научно-технически достижения в областта на оперативните ракетни системи. По бойната си ефективност това оръжие е абсолютно пето поколение, което превъзхожда съществуващите "Скъд", "Точка-У", "Lance", "ATAMS", "Плуто" и други.

Съчетанието на Ту-22М3 и "Искандер-М" напълно елиминира американската ПРО, която ще бъде разположена в Полша и Румъния.

Друго направление, на което се засилват възможностите на Русия е черноморският район, Балканите и Близкият Изток. Черно море ще е под контрола на мощни бомбардировачи с крилати ракети, което прави унищожението на който и да било друг флот с активност в Черно море елементарна задача.

В случаи на нужда новият самолет ще бъде използван в горещи точки на Близкия Изток, в това число Сирия, Иран и Израел. В резултат, решението на разполагане на Ту-22М3 в Крим ще засили възможностите на въоръжените сили на Русия в ключови райони. В този смисъл Крим става направо неоценим.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ