За трети път, с помощта на съставения от някои европейски аналитични централи "Европейски индекс на развитието", се оценява качеството на живота в ЕС.

България пада надолу (при управлението на Борисов) и вече е на твърдото последно място сред всички 28 държави –членки, като е загубила спрямо 2010 г. три места.

Последното изследване беше от 2010 г.

Каква беше тогава позицията на България?

България беше с 1291,70 точки и изпреварваше Румъния – 1262,88 и Латвия – с 1238,49 точки.

В най-важния раздел "Икономика" България беше на предпоследно място в Европа, като брутният национален продукт на един човек спрямо средния за ЕС беше 45 на сто.

Във втория раздел "Държава" България също беше на предпоследно място в ЕС – по основния показател на Гини, т.е. социалното неравенство и пропастта между бедните и богатите през последните 20 години.

По показателя на корупцията бяхме на първо място в ЕС, заедно с Румъния. Трагично беше положението при разходите за здравеопазване и образование.

По индекса на демокрация България беше на последно място в Европа.

В третия раздел "Общество" България също беше на предпоследно място в Европа и на последно по качеството на живота в столицата.

Така беше през 2010 г.

Какво е положението днес?

България е на твърдото последно място по общия показател на развитие, като е загубила 76 точки спрямо 2010 г. При на-важния показател – БНП на човек от населението, сме на последно място в Европа с 47 процента от средната за ЕС, на предпоследно място, след Гърция, сме по корупция, на едно от последните сме по коефициента на Гини – социално неравенство, по разходи за здравеопазване, образование, по индекса на демокрация.

България е на първо място в ЕС по застрашени от обедняване – с 49,3 на сто, на едно от последните по средна продължителност на живота. По смъртност на новородени ни изпреварва само Румъния.

Срив имаме и при индекса на образованието, на предпоследно място сме по използващи интернет, на последно място – по задоволени от живота, на последно място сме в Европа по показателя на качеството на живота в столицата.

В общ план и това изследване потвърждава засилващото се разделение между Севера и Юга на Европа.

Седемте северни държави продължават да са в европейския елит. Една от най-печелившите държави е Германия, която, благодарение на ниската безработица и стабилното си развитие е оазисът на ЕС.

След северните държави и Германия следват Франция и Великобритания, които имат подобни точки. Придружавани са от Ирландия и Словения.

След тях има доста голямо разстояние и си появяват страните от юга – Италия, Испания, Кипър или Португалия, които вече загубиха контакт с челните. В тази група са и Чехия и Естония. Чехия се отличава с ниска безработица и слабо социално неравенство. Чехите са по-малко застрашени от бедност отколкото българите, поляците, унгарците или латвийците.

Веднага след Естония следва Гърция, която води последната група. В тази последна група на последно място е България.

Ясно се вижда, че България в момента няма никакви шансове да започне да настига другите страни от ЕС. Заради това трябва да смени стратегията си към създаване на по-добро качество на живота, към повече икономическа активност, по-голямо производство и по-широки функции на държавата.

Лошо е, че България губи онова, което при другите е най-ценно – човешкият капитал. Огромната емиграция изпъди на Запад над 2 милиона българи – най-добрите, образовани и производителни. Спечели Западна Европа, ние и тук загубихме.

Още по-лоша е ситуацията в демографията. Тук България е категорично на последно място в Европа по броя на децата, падащи се на една жена. В актуалната система няма стимул за привличане на чужди инвестиции – ограничен пазар, липсва работна сила.

Ключът към развитието на икономиката е обществото. Тук е основният конфликт. След 1990 г. се появи тезата, че е достатъчно да бъде пусната пазарната машина и тя ще създаде ново общество. Нищо подобно. В България едва ли ще има пазарен капитализъм, защото обществото не вярва в него и не го иска.

В момента България се намира в опашката на Европа. За съжаление много малко са обективните показатели, които могат да доведат до промяна на ситуацията. Ще разберете това, ако анализирате дадените таблици.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ