Левицата върви по пътя на самоубийството след 1990 г. с нейното социалдемократизиране, заложено от Лилов и Луканов, чиито персонални метастази и сега ръководят тази партия. Но не могат да си намерят мястото. Губят привържениците на модернизирането, а именно такива искат да бъдат. Губят и проевропейските симпатизанти. Губят и примитивните популисти и национал-лумпени, гаврещи се с крайното обедняване на българите. Топи се посткомунистическият железен електорат.

Кому всъщност е необходима такава БСП. Тяхното обяснение е, че са алтернативата на десницата. Но хората не могат да различат кое е "дясно" и кое "ляво".

Може би БСП в сегашното издание е авангардната партия на бъдещето? Нищо подобно, защото не отговаря на глобалните тенденции към олевяване на целия свят. Постепенно стават партия на група неудачници-опортюнисти, които експлоатират подкрепата на онези, които са предали. Такава БСП може да присъства на сцената, само ако Европейският съюз осигури зрителите и им даде безплатни билети.

Политическият опортюнизъм беше наложен от маргиналните Георги Първанов и Николай Добрев и една малка група с Пирински и Станишев. Реално те работят срещу интересите на левицата, въпреки размахването на някакви леви програми и декларации. Стигнаха и до политическа порнография, т.е. съюзяване с Кобургготски, ДПС, Атака и т. н..

Но кандидат-кариеристите не липсват. След последната изборна загуба те отново зоват: "Необходими са промени."

Истина е, че са необходими и че изборите бяха катастрофални. И никой не вярва на оправданията, че виновни са онези, които повярваха на глупостите на пожарникар-гавазина Борисов.

Не, виновен е електоратът на БСП, който вече няма желание да гласува за тях, защото не вижда нова визия за управлението, за бъдещето на държавата, на гражданските права и свободи. Върхушката на БСП ще се оригва от резултатите на последните избори много дълго.

Междувременно се пръкна някаква "Нова левица" от същата социал-демократична конюшня на Лилов и Луканов - дежурни кандидати за всичко дребни бивши дипломати и пребоядисали се пишман-журналисти. И те са тръгнали да оправят партията и въобще цялата ситуация.

Жална работа. Основното ляво световно течение е на напълно различно място.

Прочетете и запомнете това!

Най-важният въпрос, с който се сблъсква съвременната левица на глобално, регионално, национално, религиозно и всякакво равнище, е непрестанно растящата, като злокачествен рак, несправедливост.

Един от най-безмилостните уроци на човешката история се свежда до това, че когато равнището на несправедливостта преодолява някакво критично равнище, съответната цивилизация, страна или народ загиват и изчезват от лицето на земята. България е прекрачила този праг и само автентична левица може да я спаси.

Причината е ръстът на бедността. Въпреки че през последните 60 години глобалната икономика и богатства постоянно растат, в България през последните 25 години расте само абсолютната и относителна бедност. Това се дължи именно на несправедливостта и преди всичко на социалното недоволство. Бедността възпроизвежда бедност. България е лидер в Европа по социално неравенство и несправедливост.

Те вървят ръка за ръка с корупцията. Същността на корупцията не е толкова в подкупа и злоупотребата със служебното положение. Тя е, че с пари може да се наруши всеки закон и да не се носи никаква отговорност. Заради това в България ръстът на корупцията е пряко пропорционален на ръста на несправедливостта.

Това е деградиране на правовото съзнание. Неспазването на закона става правова и морална норма в съвременна България.

Тоталната несправедливост влече след себе си опасни системни последствия, сред които:

• Моралната и нравствена деградация. В условията на огромните мащаби на несправедливостта започва да доминира криминалният модел на съзнанието, алкохолизма, наркоманията, лъжата, предателството, нечистоплътността. Пороците стават добродетели, а добродетелите, обект на насмешки.
• Загуба на смисъла на живота. В условията на тотална несправедливост рязко се изостря проблема за личния и групов смисъл на живота. При липсата на духовни и социални координатни, този смисъл не може да бъде намерен.
• Демографско деградиране. В България от 25 години има абсолютно съкращаване на населението, дължащо се на неувереността, безнадеждността, липсата на социално обкръжение, бедността.
• Системните психоотклонения. В условията на глобална несправедливост най-разпространената болест става депресията. През последните 20 години в България броят на хората с психозаболявания нарасна 4 пъти.
• Форсирано маргинализиране на цели социални групи. Ръстът на несправедливостта води към трагични промени в структурата на обществото. Милиони хора се оказват ненужни заради имущественото диференциране, например пенсионерите. Друг пример е териториалното диференциране и маргинализиране на малцинствата.
• Растяща неефективност на социалните институти. Това най-ярко личи именно в България чрез корупцията, и грубото нарушаване на човешките права и т.н.

Това означава, че всяка левица, даже българската, може да е жизнена и да успее само в борбата срещу несправедливостта и социалното неравенство.

Необходим е нов модел за формиране на обществото в България. Това е решаващият фактор за осигуряването на бъдещето на справедлива България и на истинската левица в нея. От тази гледна точка цяла България е лява.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ