Къде са няколко хилядите дела, т.е. така наречените от неграмотните ни политици "досиета", на хомосексуалистите и лесбийките, събрани от народната милиция по времето на НРБ?

Това е една от най-големите тайни на прехода и на лустрационните кампании. Заради това отварянето на архивите след 1990 г. би трябвало да започне именно от тях. Те бяха най-активните доносници на предишните служби на районно равнище, но при демокрацията масово нахлуха в политиката като "активни борци срещу комунизма, преследвани от народната власт".

Изчисленията показват, че във всички парламенти след 1990 г. обратните са били средно около 56 на сто. И именно тези хора, със своето болестно състояние, определено като такова от православната и католическата църква, наложиха своя отпечатък върху целия преход. Преходът на България беше определен от хомосексуалисти за сметка на обикновените, т.е. хетеросексуални българи. Преходът на България стана борба между "демократичния хомосексуализъм" и "тоталитарния хетеросексуализъм". Засега се печели от педалите. Именно заради това така нареченият "розов архив" трябва да излезе незабавно на светлина. Вече нищо не ги заплашва. Днес всеки педал може да бъде полицай, политик, съдия, премиер, президент или цар.

При демокрацията няма закони или санкции срещу обратните. Няма и основания да укриват своята обратност. Но те не искат.

При социализма имаше акции в рамките на новия морал срещу педалите. Помнят се различните скандали с Парцалев, Карамитев, Емил Димитров, Продев и т.н. Но тъй като по дефиниция при социализма не можеше да има педалщина, властите се опитваха да ги вкарат от обратния в правия път след залавянето им в някоя от градските тоалетни. Не се знае колко такива розови досиета имаше, но може да се предполага, че бяха около 4500 (като повечето от тях присъстват в политиката след 1990 г.). Разпитваха ги за техните имена, на техните любовници, за техниката на половите несоциалистически актове. Караха ги да подпишат декларации, че са по рождение обратни, което донякъде ги оправдаваше, и че "ще помагат". По този начин беше създадена цяла дивизия от хомодоносници на шесто управление. Накрая обещаваха, че повече няма да се занимават с педалщина, а досиетата им влизаха в "розовия архив", който досега не е отворен.

Така се стигна и до най-големия скандал - дискриминирането на нормалните, т.е. хетеросексуалните, българи. Добре, че педалите още не са се сетили да искат обезщетения, като жертвите на холокоста.

Обществото обаче трябва да е информирано кои са педали в партиите и във властта, за да знаят кои хора могат да бъдат подлагани на шантаж или натиск в ущърб на общите интереси

Досиетата наистина продължават да са опасни. Преди всичко розовите. Иначе те винаги ще бъдат смърдящ материал. И колкото по-дълго тези досиета са укрити, толкова по-опасни ще стават за цялото общество.

А дотогава другите по-старомодни в сексуално отношение българи, т.е. онези, които не успяха да се изпедерастят, призоваваме да излязат от нелегалност, да погледнат в очите околните и да издигнат лозунга "Хетеросексуални от всички страни, обединявайте се, докато не е късно."

Но обратните не изчерпват казуса. В BG-прехода активно участват идиоти и луди.

Във всяка друга демократична държава те щяха да са гордост на лудниците. У нас са в правителството, парламента, президентството, правосъдието, полицията. Демокрацията у нас стана люпилник на маргинали, които другаде щяха да са извън закона.

Крайно време е да се приеме закон, който да постави маргиналите извън закона -чрез забрана да участват в политиката, защото наред с явните мозъчни дефекти това са хора без образование, трудов ценз, страдащи от наследствени или придобити комплекси. С една дума, това са обществени маргинали и политически екстремисти, които, вместо да са извън закона, са негов критерий. От тази гледна точка обществото е длъжно да създаде за тях специален закон като противодействие на екстремистката или маргинална дейност. Тези понятия могат да бъдат конкретизирани като:

• насилствено изменение на конституционния ред и териториална цялост на България;
• заплаха за сигурността на страната;
• узурпиране на властови пълномощия;
• разпалване на национална, религиозна, социална и расова неприязън;
• предизвикване на социално напрежение и масови безредици;
• грабеж, бандитизъм и организирана престъпност.

В други държави отдавна съществуват закони за противодействие на маргиналната дейност. Повече от очевидно е, че ситуацията в България е узряла за приемане на закон, който има две задачи - или да вкара в рамките на общественото приличие политмаргиналите, или да ги изхвърли от политиката и обществения живот.

Дали стадото най-накрая ще се събуди и ще се сети, че тези маргинали трябва да бъдат поставени извън закона със закон, а на обратните да бъдат отворени "розовите досиета".

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ