Геополитика на православието

Папа Франциск и патриарх Вартоломей – Истанбул, от известно време демонстрират стремеж към сближаване на католицизма и православието.

Католиците и поне част от православните имат намерение заедно да посрещнат 17-вековния юбилей на първия вселенски Събор на християнската църква в Никеа /днес това градче се нарича Изник и е в Турция/ и да проведат общо честване на тази дата. Затова се договориха Константинополският патриарх Вартоломей и папа Франциск на срещата си в Йерусалим на 25 май.

От другия център на православието – Москва, тази инициатива на Франциск и Вартоломей досега не е коментирана. До юбилея през 2025 г. остават 11 години и тържественото честване може да се окаже както първо от много векове, така и обикновена църковна среща на високо равнище.

Фразата на Вартоломей за характера на планираната църковна среща е напълно мъглива. Той заяви, че са се договорили с папата да "оставят в наследство задължението да се проведе среща в Никеа, като 17 века по-късно заедно посрещнат годишнината от Вселенския събор, на който е бил приет символът на вярата". Въпросът кои са "ние" е неясен.

Неопределеността заедно с отдалечеността на събитието, ражда различни предположения.

В последвало интервю Вартоломей посочи какъв, според него, би могъл да бъде дневният ред на този голям Събор. Той би обсъдил с папата въпроса за унифицирането на времето на празнуването на пасхата. Ако това решение е съгласувано, привържениците на големия православно-католически събор ще почувстват твърда почва под краката си. Защото съборът през 325 г., освен другите неща, е определил именно времето на най-важния християнски празник. Според Вартоломей срещата през 2025 г. какъвто и да е нейният формат, трябва да обозначи хоризонта на сегашните православно-католически отношения. Най-близката точка по този път Вартоломей счита срещата в Йерусалим, определена за есента. Тогава православните и католиците ще се съберат в Йерусалим под председателството на Йерусалимския патриарх Теофил ІІІ. Вартоломей е посочил, че на двете конфесии предстои да изминат дълъг път, което може да се направи само ако се откажат от лицемерието. Според експертите, тези негови думи са насочени срещу Руската православна църква.

За разлика от Вартоломей, Руската православна църква винаги се е въздържала от лични контакти с главите на Ватикана. Основната причина е регулирането на въпросите в Украйна на фона на кървавите събития в тази страна. Според руския патриарх Кирил украинската гръко-католическа държава се занимава с пряка политическа дейност, използва русофобски лозунги с нападки.

Освен това украинският архиепископ Шевчук успя да се срещне с папа Франциск, който след това прие и премиера на Украйна Яценюк. Досега с руски представители папата не е разговарял.

В тази ситуация няма нищо чудно че ръководството на руската православна църква се отнася скептично към перспективите на сближението между католиците и православните. Освен това от руската църква заявиха, че Вартоломей е правил консултация с руската православна църква както преди срещата си с папата в Йерусалим, така и след нея. Москва не се счита обвързана с никакво споразумение, което Фенера може евентуално да сключи с Рим. Освен това декларацията, подписана между Франциск и Вартоломей, Москва окачестви като "частна". В руската православна църква имат основания за недоволство спрямо Вартоломей. През пролетта главите на двете църкви се договориха за провеждането на всеправославен събор през 2016 г. в името на вътрешноправославното единство. На този фон самостоятелните и несъгласувани действия на Вартоломей рушат тази междуправославна дипломация.

За сметка на това, според декларацията, подписана от Франциск и Вартоломей, двете страни са провели "братска среща, чиято цел е постигането на единство. Говори се за общ дълг и общо благо.

Заради това засега перспективата от голям православно-католически събор продължава да е много неясна. Ще припомним, че Вартоломей въпреки че се счита за "пръв сред равните" източно-православни църкви, реално няма никаква власт над другите патриарси. А Ватикана е затънал в скандалите с банките, педофилията, въпросите на семейството, "новият католицизъм" в Южна Америка и т.н.

Тревожи и политизирането на религията, особено на католицизма и редица изпълнения на Франциск, които са присъщи за политиката, а не на теологията.

Що се отнася до религиозните идеи те имат огромна енергетика и могат не само да обединяват, но и да разделят хората с агресивен заряд. Противоречията между православието и католицизма не са малки. Разногласията не са в детайлите на обредите, а в равнището на мирозрението. Реално противоречията между православието и исляма са по-малки, отколкото между католицизма и православието.

Твърде големи са различията в самото понятие на доктрината на християнската вяра, твърде различно се разбира самата същност на християнството и църквата.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ