Шахматната дъска

Една от най-важните теории, отнасящи се до "нефта" е така наречената "пикова". Тя има голямо значение, тъй като лежи и в основата на сегашната война на САЩ срещу Ирак и въобще в Близкия Изток.

Адвокатите на теорията за нефтения пик, начело с бившият геолог на British Petroleum (BP) Колин Кемпбъл, твърдят, че светът навлиза в нова криза, дължаща се на изчерпването на нефта.

Целта на концерните на "големия петрол" е да поддържат високи цени на своята стока, подпомагани от Белия дом. Според Кемпбъл, така нареченият пик трябваше да бъде през 2012 г. или през 2007 г., след което нефтът ще започне да се изчерпва. Като доказателство използваха растящите цени на нефта и газа и намаляващия добив в Северно море, Аляска и в други залежи.

Теорията на пика има корени в самата геология на САЩ и Англия, която твърди, че нефтът е биологичен продукт от динозаврите, заради което е в ограничени количества. Биологическият произход на нефта е центърът на теорията на нефтения пик, използвана за да обяснява защо нефтът се намира само в някои части на света, където е бил геологически "бутилиран" преди милиони години от останките от динозаврите.

Това би трябвало да означава, че те са били капсулирани и през тези милиони години превърнати в течност, която се намира в подземни резервоари на 1200 до 2000 метра под повърхността. В отделни случаи, според тази теория, големи количества биологичен материал са останали в скалните формации на по-плитките океански райони като Мексиканския залив, Северно море или Гвинейския залив.

Напълно различна теория за формирането на нефта съществува обаче от началото на 50-те години в СССР и е почти неизвестна на Запада или по-точно преднамерено игнорирана. Според нея, западната теория за нефта и неговия пик е абсурдна и недоказуема. Новата теория не само има алтернативно обяснение за произхода на нефта, но с нея Русия стана световният най-голям нефтен и газов производител. Това има и геополитически последици с огромен мащаб.

През 50-те години една от основните задачи на СССР беше да открие нефт за развиващата се с високи темпове народна икономика. Учените от Института по физика на Земята на Академията на науките на СССР започнаха фундаменталните си проучвания още в края на 40-те години търсейки отговор на въпроса "откъде идва нефтът". През 1956 г. проф. Владимир Порфириев съобщи своите изводи: "Суровият нефт и природният газ нямат никаква връзка с биологичната материя, намираща се близко до повърхността на Земята. Те са материали, които извират, т.е. изтласквани са от големите дълбочини на земните недра."

По този начин съветските геолози обърнаха нагоре с краката западната геология. Те нарекоха своята теория за произхода на нефта "абиотична", т.е. небиологична, за да се различава от западната биологична теория за произхода му.

Ако руснаците са прави, нефтените залежи в Земята са практически неограничени. Достъпът до нефта ще зависи само от сондажната технология за ултрадълбоки разстояния и от изследването на вътрешните райони на Земята. Руснаците също така доказаха, че стари разработвани вече залежи могат да бъдат реставрирани, за да продължат да произвеждат така наречените самовъзстановяващи се залежи. Те твърдяха, че нефтът се формира дълбоко в земята в условия на много високи температури и много високо налягане, като по подобен начин се формират и диамантите.

Порфириев твърдеше, че нефтът е материал от огромните дълбочини на Земята, който се транспортира от високо налягане чрез студен вулканичен процес в мантията на Земята. Неговата група отрече напълно западната теория за биологичния произход на нефта от растителни и животински останки, за да бъде "доказана" теорията на западните нефтени монополи, а оттам и "необходимостта" от постоянно покачване на цените му.

Откритието позволи на СССР да развие огромна газова и нефтена промишленост в райони, които се считаха за абсолютно неподходящи според западните теории.

Новата нефтена теория беше използвана в началото на 90-те години вече след разпадането на СССР, за сондажи за нефт и газ в район, за който от 45 години се вярваше, че е геологически изхабен - Днепро-Донецкия басейн, т.е. районът между Русия и Украйна. Размерът на открития залеж може да се сравни със Северния склон на Аляска.

Новата теория обаче беше забулена със секретност по времето на СССР заради Студената война със Запада. Но след нея се оказа, че Русия разполага с неоценимо икономическо, политическо и геополитическо нефтено ноу-хау, изпреварващо западните постижения с десетилетия, което е огромна стратегическа карта на Кремъл. Нищо чудно, че наред с всички други фактори САЩ се опитват да изградят сега около Русия нова стоманена стена от бази и оръжия, за да пресекат нефтените и тръбопроводните връзки към Западна Европа, Каспия, останалата Евразия.

Нов вариант на теорията на пика беше разработката от 1956 г. на Марион Хуберт, геолог от Тексас, работещ за Shell oil , който предвиждаше, че пикът на добива на нефт в САЩ ще бъде през 1970 г., а след това ще започне да се изчерпва. Така се появи прословутата "крива на Хуберт". Когато наистина добивът в САЩ започне да спада след 1970 г. Хуберт стана доста известен. Но проблемът беше не защото се изчерпваше нефтът в САЩ, а защото Mobil, Shell, Texaco и други партньори на саудитския Aramco наводниха пазара на САЩ с евтин нефт от Близкия Изток без мита и с ниски цени. Калифорнийските и много тексаски вътрешни производители не можеха да издържат конкуренцията и затвориха своите сонди.

Докато американските многонационални корпорации постигаха контрол над лесно достъпните нефтени залежи в Саудитска Арабия, Кувейт, Иран и други райони с изобилен и евтин петрол през 60-те и 70-те години, руснаците разработваха на практика своята алтернативна теория. Те започнаха да сондират предполагаемите мъртви райони на Сибир според техните абиотични изчисления. Те дълбаеха в кристални скални породи и стигнаха до "черното злато", което надвишаваше залежите в Северно море.

В СССР абиотичните геолози усъвършенстваха своите знания и страната постепенно стана най-големият нефтен производител още в средата на 80-те години.

На Запад не разбираха истинската причина или предпочитаха да не се интересуват. Те не бяха заинтересовани по никакъв начин от революционната руска теория, тъй като на везните беше съдбата на цялата западна икономика, градяща се върху растящите цени на нефта и теорията за неговата ограниченост, която "оправдаваше" агресивната политика на Вашингтон по света и особено в Близкия Изток.

При Елцин американските и английски нефтени корпорации започнаха тихо да навлизат на руския нефтен пазар. Но арестът през 2003 г. на Михаил Ходорковски, собственикът на ЮКОС, стана в последния момент преди той да го продаде на Exxon Mobil след тайна среща с вицепрезидента Дик Чейни. Ако Exxon беше получил контролния пакет, това щеше да бъде контрол над най-големия в света ресурс от геолози и инженери, обучени в абиотичните технологии на дълбокото сондиране. САЩ щяха да получат безценния ноу-хау от времето на СССР, заедно с руския нефт на безценица.

За американските и английски нефтени кръгове арестът на Ходорковски беше болезнен. Не успяха да откраднат нищо. Но САЩ ускориха войната срещу Ирак и Иран. Залежите са все още големи и евтини за добив

В Русия нефтът и газът вече се контролират от държавните енергийни гиганти Роснефт и Газпром. Москва държи нов огромен енергиен коз в своите ръце - абиотичния нефт.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ