Китай

Големият космически развод между Русия и САЩ настъпи. Вече е ясно, че САЩ в близко време престават да са космическа държава. В отговор на налаганите от тях санкции Русия в обозрима перспектива не предвижда нови съвместни програми на Роскосмос и НАСА. Нещо повече. Руски официални лица съобщиха, че бъдещият партньор ще бъде Китай – първата икономическа сила на света с динамична национална космическа програма.

Изборът е достоен. Какъв може да е новият космически съюз?

В Китай неотдавна завърши 105-дневният експеримент за изучаване на възможностите на човека да се намира в затворена херметична капсула, имитираща лунна база, като се храни само с продукти, отглеждани вътре в модула. Това съобщение беше направено на 22 май. Доброволците са излезли от капсулата живи и здрави.

Участниците в експеримента са били две жени и един мъж и са се хранили с онова, което сами са отглеждали – пет вида зърнени култури, 15 сорта зеленчуци и един сорт плодове. Сто процента от кислорода и водата са били регенерирани на борда. Отпадъците от жизнената дейност са били използвани за наторяване. С други думи китайците са успели да създадат система за пълно жизнено подсигуряване на затворения цикъл. Това не успяха да постигнат руснаците в своя експеримент Марс 500, нито другите опити за създаване на оптимален модел за усвояване на далечния Космос.

И така, какво всъщност представлява космонавтиката на Поднебесната империя.

Китай започна от ракети – носители, като точно повтори пътя на СССР, преобразувайки първите бойни ракети, получени от СССР в средства за извеждане в Космоса на космически апарати.

На 24 април 1970 г. Китай стана третата страна в света, която успешно изстреля спътник – след СССР и САЩ, собствено производство.

От 1970 до 2000 г. Китай извърши 50 успешни пуска на свои космически апарати, създаде и парк от ракети-носители "Великият поход". Днес върви разработката на деветото поколение от тази серия. Според откритите източници работата над "Великият поход" приключва. Тази ракета ще може да изнесе на ниска орбита полезен товара от 133 тона. Русия няма аналогичен носител.

През 2011 г. Китай изпревари САЩ по числото на пусковете /13 срещу 18/ и отстъпва само на Русия, удържа се на тази позиция и през 2012 г.

През близките пет години КНР планира 100 старта на космически ракети и извеждане на орбита на 100 спътника.

Но най-интересни са успехите на Китай в пилотираните полети. Досега се счита, че тук безспорни лидери са руснаците. Но дали наистина е така.

Октомври 2003 г. на орбита е китайският космически кораб Шенчжоу-5 с тайконавта Ян Лиуей на борда. Това беше първият орбитален полет на китайци, който продължи 21 часа и 14 минути. От тогава Китай извърши пет пилотирани пуска. От количествена гледна точка това не е много, но от качествена, има различия.

Последва пускът през 2005 г. с двама тайконавти. През 2008 г. стана първото излизане в открития космос. През 2011 г. на орбита се появи модулът Тянгун, прототип на перспективната китайска орбитална станция. С него няколко пъти се стикова в автоматичен режим корабът Шенчжоу-3 , отработвайки маневрите за сближаване и скачване. През 2012 г. на борда в течение на 10 дни работеха трима тайконавти, в това число и жена. През 2013 г. последва същият полет за "затвърждаване на изучения материал".

Разбира се, 120-тонният Мир не може да се сравнява с 8,5-тонния Тянгун. Но Китай в момента се занимава именно с онова, което се счита за върха на отечествената техническа мисъл – орбиталните комплекси. До 2020 г. плановете са да бъде построен на орбита тримодулният комплекс Тянгун-3, с маса около 60 тона.

Няколко думи се дължат и на кораба Шенчжоу. Главното е, че той е разделяем апарат. Един отсек с тайконавтите се връща на Земята, другият остава на орбита и може да работи в автоматичен режим като научна лаборатория. Освен това в сравнение с руския Союз корабът е по-добре енерговъоръжен и има по-голям вътрешен обем.

Що се отнася до лунната програма Китай беше първата държава за последните 40 години, която извърши меко кацане на лунната повърхност. През декември 2013 г. това направи апаратът Чану-3 с лунохода Юйгу. Тази мисия е вторият етап от съответната китайска програма. По-рано през 2007 и 2010 г. апаратите Ченъ-1 и Ченъ-2 облетяха Луната и съставиха подробна карта. На третия етап през 2017 г. Китай планира да достави на Земята образци от лунния грунт. През 2020 г., според плановете, е предвиден полет с кацане на космонавти на повърхността на Марс.

В КНР разбират и огромната роля, която играе космическият отрасъл и неговият военно-технически компонент. През април президентът на КНР Си Цзинпин призова към засилване на възможностите на страната в околоземното пространство, добавяйки, че КНР трябва да отговори на милитаризирането на Космоса, преди всичко от САЩ. Така китайците, типично по китайски, без шум, без да се бият в гърдите, правят своята страна наистина велика, в това число и в Космоса.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ