Операцията Контрол на мозъка

Съвременните технологии би трябвало да оказват добро влияние върху мозъка на детето - твърдят производителите на компютри и телевизори. Благодарение на тях децата могат да се учат на селекция на информацията и на стратегическо мислене.

Точно обратното. Именно съвременните технологии са един от най-големите врагове на детския разум и раждат още по-голям проблем - от каква възраст детето трябва да има въобще достъп до телевизора и компютъра.

От доклада на Archives of Pediatrics се вижда, че децата преди да навършат втората година въобще не трябва да гледат телевизия. Количеството слухови и зрителни импулси, които детето приема по този начин, надвишават многократно неговите възможности. Детето не разбира съдържанието, което стига до него. В резултат, погледът спира на едно място, а слухът престава да различава звуковете. Детето не може да свърже картините с думите и остава разцентровано. Такива деца след това имат проблеми с науката. Въпреки че тяхното пространствено въображение е развито, те четат по-слабо, не могат да се изказват, изчисляват слабо и имат проблеми с концентрацията. Изследванията показаха, че децата, чийто родители признават, че телевизорът в техните домове работи постоянно, на възраст от 6 години не могат да четат. Те не могат да концентрират вниманието си върху една дейност. В САЩ 40 на сто от тримесечните и 90 на сто от едногодишните пеленачета ежедневно седят пред телевизора поне един час. Даже ако не се взират в екрана те възприемат визуалните и звукови импулси. Твърде голямото количество такива импулси нарушава дейността на незрялата нервна система и вместо да увеличава умствения потенциал на детето, затрудняват учението му и могат да доведат до сериозни нарушения в поведението. Виртуалните импулси, които в началото действат на мозъка, след известно време, затрудняват запаметяването.

Мозъкът на детето от първите моменти се учи как да приема информацията и създава за тази цел своя матрица. Заради това децата, възпитани в постоянната компания на електронни медии, в бъдеще трудно усвояват знания от книги или други източници. Имат богати знания, но те са безполезни, тъй като не могат логично да мислят, да свързват получаваната информация или да различават важните от ненужните неща. Доказано беше, че IQ на децата, седящи с часове пред телевизора или компютъра, може да падне с над 15 на сто. Нещо повече. Те имат проблеми с изразяването на мислите или даже с говора. Въпреки че разбират съдържанието на събитието, не могат да разкажат за него.

Някои родители сами предлагат на децата си електронни активни игри. Считат, че дават възможност на децата да печелят срещу тях, което увеличава тяхното самочувствие. Но колкото повече децата пребивават пред екраните или телевизорите, толкова повече имат склонност към насилие. Още преди 17 години в САЩ бяха извършени изследвания в 700 семейства. Наблюдаваха как техните обичаи и начин на живот влияят върху здравословното състояние на децата и тяхното поведение. Младежите, които на 14 години са гледали телевизия над 3 часа дневно, три пъти по-често са прибягвали към насилие в сравнение с младежите, които са гледали телевизия по-малко от 1 час дневно. Това се е отнасяло както за деца без родителски грижи, така и за онези, които имат добри отношения с родителите си. Виртуалните сцени на насилие нанасят най-големи вреди на децата до 8-9-годишна възраст. Защото чак тогава те започват да събират социални знания, които им дават възможност съзнателно да избират между доброто и злото.

4-5-годишните деца решават проблемите по прост начин - когато някой им пречи, считат, че трябва да го убият. Компютърните игри и филмите им представят постоянни битки и асоциални образци на поведение. Особено вреден за детската психика е начинът, по който са представени насилниците и техните жертви. Насилието обикновено се представя хумористично, неговият извършител не е наказван, а жертвата не чувства болка. Това води до появата в детето на безчувствие към бедите на другите и липса на желание да им помага в нужда. Изследването на деца, които постоянно наблюдават сцени на насилие показва, че те въобще не реагират на тяхната проява и даже ги считат за нормални. Оказало се, че децата запазват агресивните сцени дълго в паметта си. Тези картинки могат да се покажат отново най-неочаквано като flashback и да събуждат страх и напрежение.

Някои родители ограничават достъпа на децата си до телевизията и компютрите. Но това става чак когато се появят сериозни проблеми с науката или с поведението. Тогава е късно. Възстановяването от тази болест или от телеинфекцията е много трудно, даже невъзможно.

Импулсите, идващи от телевизорите и компютрите, действат върху нервната система на детето по-силно от импулсите, идващи от естественото му обкръжение. Голяма част от инфоинвазията е върху подсъзнанието. Ефектът е толкова по-силен, колкото детето е по-малко, тъй като в първите години мозъкът се развива най-интензивно.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ