В миналото Черно море беше арена на много войни, към края на ХХ век стана световен курорт с голямо участие на България, а от началото на ХХІ век е един от най-важните центрове на глобалната геополитика. За съжаление тези шансове бяха опропастени от появилата се след 1990 г. мътилка и политическа мафия.

Ще припомним, че международната организация за черноморско сътрудничество се състои от 12 държави от широкия район на Черно море. Още 12 държави са наблюдатели, в това число всички от "голямата седмица", и още 12 – партньори по диалога. Общо 36 държави. Това означава, че България е в центъра на един от основните съвременни геополитически райони на света.

За страните от Черно море интересите са ясни. Но какво търсят другите в нашия район. И те имат някакви интереси, които все по-често не съвпадат с интересите на България. Става дума преди всичко за САЩ.

На дневен ред е подписаната отдавна кръгова магистрала около Черно море. Олимпийското трасе в Сочи например е част от нея, както и Керченският мост, който ще се изгражда от Русия до Крим. Турция започна строителството на втори Босфор, т.е. на водна връзка между Черно и Средиземно море, на своята европейска територия. Преди 17 години се появи и Черноморската банка за сътрудничество, насочена към малкия и средния бизнес.

На този фон е и строителството на Южен поток, по-точно опитите на САЩ да провалят този съвместен черноморски проект, което пряко влияе върху интересите на България като основна черноморска държава.

САЩ правят всичко възможно да осуетят "южната руска тръба". Но малко хора знаят, че тръбата не е руски проект. Делът на Газпром е 50 процента, на италианската Eni – 20 процента, френската EDF и немската Wintershall – по 15 процента.

Още по-малко хора знаят, че Газпром не е "руски монопол". Делът на руската държава в него е 38,37 процента. Другите основни акционери са EON Ruhrgas с 6.5 процента, Дойче Банк – с над 3 процента и др. Това означава, че Русия и лично Путин не са в състояние да вземат еднолични решения и трябва да се договарят с останалите акционери.

Не се говори и за други неща. Така например потреблението на газ в Югоизточна Европа не расте заради депресията. През 2013 г. общият внос на газпромовски газ на шестте страни – рецепиенти на Южен поток /България, Гърция, Сърбия, Унгария, Австрия и Словения/ беше 18,23 млрд. кубометра срещу 23,3 млрд. през 2008 г., а тръбата е с огромен капацитет – 63 милиарда кубометра годишно.

Това означава, че транзитните страни, начело с България, могат само да печелят от Южен поток, като печалбата на Газпром не е много сигурна.

Но именно върху България, като страна на входа на Южен поток, сега е най-голямото давление на САЩ, които си поставят като основна задача на голямата енергийна война на всяка цена да провалят Южен поток, за да запазят украинския транзит като лост за давление върху Русия и Европа и особено върху източноевропейските страни, като провалят и перспективното сътрудничество на черноморските държави.

Ако Газпром се откаже от Южен поток, той ще го замени с друг проект, който да заобиколи Украйна.

Заслужава внимание и активното задкулисно включване срещу проекта на Израел, който през последните години, според негови източници, е открил големи газови залежи в Средиземно море и ще се опита да ги прокара към Европа, като алтернатива на руския и иранския газ. Не случайно във войната в Украйна важна роля играе ционистката пета колона начело с Порошенко, Ахметов, Комолойски и т.н.

Но, както и да се развиват газовите отношения на Русия с ЕС и с Южен поток, ясно е, че Москва ще редуцира зависимостта на Русия от износа на газ за Европа и ще го пренасочва по източното направление към Китай. Тогава Брюксел ще се реди на опашка пред Газпром, тъй като шистовият бум на САЩ е поредният техен блъф и никакъв газ от Америка скоро няма да стигне до Европа.

Войната в Украйна е инструмент за давление на САЩ върху Русия заедно с така наречения Трети енергопакет за да бъде спрян транзитът на руски газ към Европа. Войната е напълно работна схема, която трябва да принуди Русия да приеме условията, налагани от САЩ, в това число и за Южен поток.

Това означава, че украинската криза и в бъдеще ще се използва за давление върху Москва. Никакви миролюбиви жестове на Путин не играят роля. Интересите се намират в напълно различна плоскост, още повече, че в Киев се появи хунта, която специално е наета за изпълнението на тази задача.

И самият ЕС ще понесе огромни загуби.

Заслужава внимание и селективният подход на Брюксел. Северен поток, по който газ получават западните страни /Германия, Франция, Белгия/ - не го пипат, но искат да спрат Южен поток, по който газ ще получават южните по-бедни страни – членки.

Какви могат да са близките перспективи.

В момента Газпром предостави на Украйна обща сметка за потребявани от нея 12 милиарда кубометра руски газ. Киев ще откаже да ги плати. Към края на ноември – началото на декември Украйна ще започне отново да краде газ, който транзитира за Европа, за своите нужди, тъй като нейните газохранилища ще се изчерпат. В отговор Газпром ще спре транзита към Европа.

Какво ще става по-нататък.

Украйна ще трябва да плати напълно всички стари дългове и ще предплати новите доставки, но тя няма да може. Тогава Москва ще предложи на Европа да погаси украинския дълг, който ще бъде около 9 милиарда долара. Европа, разбира се, ще откаже да плаща тези пари, давайки си сметка че нейните запаси едва ли ще стигнат до пролетта. Тогава Путин ще им предложи изход от положението. Северен поток сега е блокиран почти на 2/3 от неговия капацитет, заради същия трети енергопроект. Европа ще бъде принудена да свали ограниченията от Северен поток. След това ще свали и бариерите пред строителството на Южен поток, който ще бъде завършен към есента на 2015 г.

Със Северен и Южен поток Русия ще задоволява напълно нуждите на Европа.

Ще припомним маршрутите, по които Европа получава газ от Русия:

• Ямал Европа, през територията на Беларус и Полша, въведен през 1999 г., за 33 милиарда кубометра;
• Син поток, през Турция по дъното на Черно море, въведен през 2003 г., 16 милиарда кубометра;
• Северен поток, тръбата до Германия по дъното на Балтийско море, въведен през 2011 г., 55 милиарда кубометра;
• газопроводите на бившия Белтрансгаз – 20 милиарда кубометра.

Общо по тези тръби Русия може да доставя 124 милиарда кубометра.

С Южен поток – за 63 милиарда кубометра, общо тези тръби ще доставят 187 милиарда.

В момента пропусквателната способност на газопроводите през Украйна е 179 милиарда кубометра, а общият обем на доставките на Газпром за Европа през 2013 г. беше 174 милиарда кубометра.

Уравнението е просто, даже на равнището на нашенските политици, в чиито кратуни и тикви все пак би трябвало да има някакъв мозък.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ