Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Горбачов: колосалното предателство на политическия шарлатанин и игнорант
11.2014

Навършилите се 30 години от началото на перестройката на Горбачов в СССР и социалистическите страни от Източна Европа, довели до разпадането и унищожението на социализма, поставиха отново въпроса, който беше формулиран и в днешна Русия: "Дали Горбачов беше глупак, идиот или предател".

Самият Горбачов на семинар в Американския университет в Турция години по-късно призна: "Целта на целия ми живот беше унищожението на комунизма... Когато лично се запознах със Запада разбрах, че не мога да отстъпя от поставената цел. А за нейното постигане трябваше да заменя цялото ръководство на КПСС и СССР и ръководствата във всички социалистически страни."

Просто и ясно. Но въпреки това проблемът с Горбачов продължава. Какъв беше този човек - глупак, идиот или предател? Или всичко наведнъж.

Михаил Сергеевич Горбачов е роден на 2 март 1931 г. в селцето Приволное, в Ставрополския край. На фронта, заради младостта си, не попада. Въобще Горбачов беше първият и единствен политически лидер на СССР, формиран в мирни условия. Всички други - от Ленин до Черненко, бяха живели в условията на война и възстановяване. Но не и Горбачов. През август 1942 г. в Приволное се появили и хитлеристки мотоциклетисти. Според биографите на Горбачов той обаче не се изплашил и заявил: "Ние не се страхуваме от тях."

Но след това се оказа, че Горбачов е един Мюнхаузен.

През 1991 г. се появиха предположенията, че 12-годишният тогава Горбачов е дал на немските власти писмено задължение да им сътрудничи.

Дали Горбачов наистина е подписал някакви декларации не е ясно. Но версията съществува и на фона на онова, което вършеше, звучи доста убедително.

През 1950 г., след като завършва училище и иска да избегне армията, Горбачов подава документите за юридическия факултет на Московския държавен университет. Приемат го без изпит предвид неговия "работническо-селски произход", трудовия стаж (работил с баща си на комбайн) и че вече е бил кандидат- член на КПСС.

По време на следването Горбачов се жени за Раиса Максимовна, недолюбваната първа дама на СССР.

Горбачов завършва МГУ през 1955 г. Почти по същото време в престижния Колумбийски университет в САЩ отработва своя талант на провокатор още един бъдещ съратник на Горбачов - Александър Яковлев, наречен "Гьобелс на перестройката". Ще припомним, че Колумбийският университет беше традиционно ловно поле на чужденци от ЦРУ. Така е до днес.

След университета Горбачов не успява да остане в Москва и се връща в Ставрополския край, където се насочва към работа в комсомола и сяда на бюрото на зам.-завеждащия отдел "Агитация и пропаганда" на краевия комитет на ленинския комсомол."

Към партийната работа го насочва от комсомола Фьодор Кулаков, който през лятото на 1960 г. става първи секретар на Ставрополския краеви комитет на КПСС. Кулаков беше силен и ярък човек, добре познаващ селското стопанство.

През 1964 г. Кулаков премина на работа в ЦК на КПСС и постепенно достигна високо положение сред близките сътрудници на Леонид Брежнев. През август 1968 г., не без протекцията на Кулаков, Горбачов стана втори секретар на Ставрополския комитет на КПСС.

И именно тогава - през април 1969 г., стана може би най-важното събитие в живота на Горбачов. Той за първи път се срещна с Юрий Андропов - кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС, председател на КГБ на СССР, пристигнал да почива в Железноводск. Андропов бе посрещнат от 38-годишния тогава Горбачов.

Ще припомним, че Юрий Владимирович Андропов стана председател на КГБ през 1967 г. И беше на този пост рекордно дълго - цели 15 години. След това стана генерален секретар на ЦК на КПСС и завърши своя земен път в леглото, което отговаряше на кончина на лидер на световната супердържава.

Кой беше Андропов?

Ще припомним, че когато се разиграваше унгарската драма през 1956 г. той беше посланик на СССР в Будапеща, а ръководителят на КГБ при Горбачов - Владимир Крючков, през 50-те години беше пресаташе в съветската мисия в Унгария и по- късно приемник от Андропов на поста председател на КГБ. Днес е доказано, че телеграмите на Андропов повлияха на решението на Кремъл да хвърли Съветската армия за елиминиране на унгарския метеж.

Андропов зае позиция и за влизане на войските на СССР и на страните от Варшавския договор в Чехословакия през август 1968 г. Същото може да се каже и за Афганистан. Това също беше негова идея.

Причините, заради които Леонид Брежнев назначи Андропов за председател на КГБ вместо Владимир Семичастни, и до днес не са ясни.

Брежнев за всеки случай се застрахова. След като назначи Андропов за шеф на КГБ, за негов заместник изпрати Семьон Цвигун, работел с Брежнев още в Молдавия и Георгий Цинев - работил с Брежнев в Днепропетровск. Силата на КГБ по онова време беше наистина колосална. Целият апарат наброяваше 490 000 служители. В състава на КГБ влизаше и военното контраразузнаване, негови представители имаше във всички държавни ведомства, обществени организации, крупни промишлени предприятия и т.н.

Андропов умело използваше неограничените възможности на своето ведомство за укрепване на личните си позиции. Любима тема на Андропов стана строгото съблюдаване на "социалистическата законност". Едновременно в СССР се създаде ситуация, в която лидерите на партийното и държавно ръководство и техните по-близки или далечни роднини се оказаха под шапката на КГБ. Охраната, куриерските връзки, държавните дачи, бюфетите, готвачите, шофьорите на служебните автомобили, шивачите и обущарите - всички бяха на щат на КГБ или му сътрудничеха.

През април 1969 г., когато Андропов си хареса Горбачов. Той все още търсеше подходящите хора. Предстоеше му още по-перспективна вербовка от младия комбайнер. Успя да привлече, по-точно да вербова и младия началник на Четвърто управление на Министерството на здравеопазването на СССР Евгений Чазов. Същото управление отговаряше за здравето на всички съветски лидери и техните близки, деца, баби, дядовци и т.н. Чазов стана основното лице в правителствената медицина почти едновременно с влизането на Андропов в КГБ през 1967 г. Очакваше го голяма кариера - да бъде началник цели 20 години и да проводи на онзи свят всички съветски лидери, особено охранявани от ведомството на Андропов. .След което погреба и самия Андропов.

Андропов и Чазов се срещаха редовно в служебна конспиративна квартира на КГБ, където Чазов подробно информираше за здравето на висшето съветско ръководство без да има за това пълномощия нито от Министерството на здравеопазването, нито от Политбюро на ЦК на КПСС.

От политическа гледна точка отношенията между Андропов и Чазов бяха заговорнически за постигането на определени резултати. И още по-скандални, тъй като в тях участваше лекар, ползващ се с доверието на своите пациенти.

След 1969 г. Андропов започна да изпробва и Горбачов за подобни цели. Защо именно Горбачов? Навярно като професионалист Андропов беше изучил онова, което в КГБ имаха за младия Горбачов. Какво беше то. Може би показанията на различни хора от Ставропол, че Горбачов вече е "неимоверно богат" и че по негово време градът се беше превърнал в гнездо за съветската мафия. Това Андропов взе под внимание. Той беше оценил и други характерни черти на Горбачов – патологично честолюбив, умствено плитък, самохвалко, лицемер, лъже без да се изчервява, демагог, продава и предава всичко и всеки, когато му е удобно, без трайни морални и политически убеждения.

И още нещо. В Ставрополския край бяха санаториумите, подведомствени на Чазов. Тук редовно пристигаха на почивка съветските ръководители, членовете на техните семейства, съветските спортни и научни среди. Горбачов, според Андропов, изпълняваше ролята на личен резидент в този съветски Клондайк на политически слухове, сплетни и заговори.

Но в средата на 70-те години ССР ставаше страна на герантокрацията. Престарелият и практически нетрудоспособен Брежнев до самата си смърт остана генерален секретар. През 1984 г. неговото място беше заето от 72-годишния Константин Черненко, който също не беше в състояние да управлява партията и страната. През 1980 г. за премиер беше назначен 75-годишният Николай Тихонов, също в тежко здравословно състояние.

В Политбюро около Андропов започнаха да стават доста странни работи, и особено около секретарите Фьодор Кулаков, Пьотр Машеров и Григорий Романов. Дали те бяха стигнали до обща договореност да се спре възходът на Андропов или бяха разбрали за неговата най-голяма тайна, която в тогавашните условия в СССР и света щеше да означава елиминиране на Андропов, даже физическо. Каква беше тази тайна? Това беше еврейският (по-точно хазарски) произход на Андропов.

Днес е известно, че бащата на Юрий Андропов се е наричал Левл (Владимир) Либерман и е бил полски евреин, а майката е била Геня (Евгения) Файнщейн.

Тези факти за произхода си Юрий Андропов укриваше старателно и вероятно нямаше да излязат наяве, ако не бяха някои случайни находки. В лъжите участваше и неговият близък помощник и бъдещ председател на КГБ Владимир Крючков, който твърдеше, че Андропов не е роден през 1914 г., а през 1915 г., че баща му е бил донски казак, а майка му - от дребната буржоазия.

За хората на Изток и Запад, които знаеха политическите реалности и процеси от онова време, е ясно защо при наличието на тази специфична биография, Андропов правеше всичко, за да скрие еврейския си произход.

И дали това нямаше решаващо значение за изкривяването на историята на СССР от времето на Андропов, станал истински баща на перестройката на Горбачов...

Така стигаме до Горбачов.

Причината за перестройката не беше Горбачов. Реално той беше продукт на онова, което беше свързано преди всичко с дейността на Юрий Андропов.

Горбачов, отгледаният от съветската власт щатен парторг на Ставрополското териториално–производствено–колхозно-совхозно управление стигна до ордените "Ленин", на Ватикана, на "Рузвелт" на звездата "Бен Гурион" - в Израел, на кръста на свободата на Португалия и на още десетки чуждестранни парични отличия, в това число "Нобел", автор на няколко книги, баща на руската социалдемокрация и изключителен Буратино. С една дума - ставрополски съветски късметлия, който през март 1985 г. беше избран и за генерален секретар на ЦК на КПСС.

Но и до днес не са ясни тайните на изкачването на този човек до лидер на най- влиятелната в света политическа партия. През 80-те години на XX век те изглеждаха пределно ясни - брежневското ръководство беше попаднало в старчески маразъм и застой, и под давлението на всенародното недоволство партийната върхушка избра "младия, но с достатъчно жизнен и политически опит" Горбачов, за да извърши перестройката. По това време в СССР и другите социалистически страни даже се радваха на неговия избор.

Андропов беше утвърден за секретар на ЦК през май 1982 г., а през есента на поредния ноемврийски пленум, Брежнев започна да готви маневра - ще стане почетен председател на партията, а генерален секретар вместо него ще стане някой друг. Реални кандидатури бяха две - на Шчербицки и Андропов. Противниците на Андропов използваха аргумента, че той е сериозно болен от 20 години - бъбреци, диабет, кръвно налягане.

Брежнев повика Андропов на 7 ноември и дълго го разпитва за неговото здраве. Какво искаше да каже не е ясно.

7 ноември 1982 г. беше студен ден. Брежнев издържа на Мавзолея поредния военен парад, кратка манифестация и замина на дачата в Кунцево. На следващия ден замина за Завидово на лов. Късно сутринта на 9 ноември, в добро настроение пристигна в Кремъл. В 12 часа поканиха при него Андропов. За какво Брежнев говори отново с него в последния ден от своя живот не е ясно. Вероятно му съобщи, че ще предложат на ноемврийския пленум за генерален секретар все пак Шчербицки. А Андропов, като секретар, трябваше да оглави подготовката на пленума. Присъстваше ли някой на този разговор? Вероятно Черненко. Но минимум трима - Устинов, Черненко и Шчербицки, а и самият Андропов, знаеха за неговото съдържание.

Вечерта, след работа, Брежнев се върна в Кунцево. Вечеря и легна да спи. Според съпругата му, охраната му е помогнала да се съблече, дали му приспивателно. Сутринта, неизвестно защо, двама сътрудници на КГБ, влязоха да будят Брежнев. Намериха го мъртъв.

Първи на дачата се появиха Андропов и зетят на Брежнев - Чурбанов. След това пристигна Чазов, въпреки че той твърди, че е бил пръв и е съобщил на Андропов. Ако пръв до тялото на мъртвия Брежнев е бил наистина Андропов, това е повод за най-мрачни подозрения, т.е. за да се скрие факта, че през нощта на 9 срещу 10 ноември 1982 г. съветският лидер Брежнев почина от насилствена смърт и че Андропов имаше към тази акция пряко отношение.

И така, само три дни след последната беседа с Брежнев, а именно на 12 ноември 1982 г., Андропов седна на стола на генералния секретар. Не е ясно как така бързо се промени мнението на другите членове на Политбюро, но се говореше, че го е подкрепила армията, т.е. Устинов.

Що се отнася до Шчербицки, след смъртта на Брежнев той фактически прекъсна всякакви отношения с Андропов. Същото се отнасяше и за Черненко. Единственият, който спечели от тази интрига, беше Горбачов. Въпреки че формално статутът му на секретар на ЦК на селското стопанство не се промени, той публично вече беше в списъка на най-близките съратници на новия генсек Андропов.

Ако се проследи кариерният маршрут на Горбачов от момента, когато тръгна от най-ниското стъпало на висшата власт, за да пълзи по нея нагоре, добре се вижда, че всички последвали качвания имат "трупна природа". Политически криминал. Наистина кървава история.

Но това не беше краят. През август 1983 г. намиращият се на почивка в Крим Черненко стана жертва на тежко отравяне. За отравянето беше обвинен новият шеф на КГБ Федорчук, въпреки че по онова време той беше в Москва и въобще не беше виждал Черненко.

Що се отнася до Андропов, той цели 20 години се справяше със своите болести, но когато стигна до висшата власт, смъртта отнесе и него. Той се опитваше да ръководи партията и държавата даже от болничната стая. Но не издържа. Вероятно Брежнев го повика при себе си.

На 10 февруари 1984 г. стана прощаването и с Андропов в Колонната зала. Устинов и Громико, които бяха съсредоточили в свои ръце практически цялата власт, назначиха за генерален секретар неизлекувания Константин Черненко. На второ място Устинов постави Горбачов - нека поседи, след това ще видим.

И отново смъртта на Андропов стана за Горбачов стъпало към върха. Сега той получи правото понякога да ръководи заседанията на Политбюро, когато Черненко боледуваше. И около Горбачов беше провереният Чазов.

През есента на 1984 г. те двамата организираха давление върху Черненко да замине в Кисловодск в намиращите се там планини, за да почине. Още от войната Черненко боледуваше от белодробен емфизем, за което Чазов знаеше. Десетте дни в разредения, студен и влажен въздух на планините свършиха своето. Черненко беше върнат на носилка от Кисловодск в Москва вече без шанс да оживее.

В края на декември 1984 г. в Москва, отново неочаквано, умря последният покровител на Горбачов, маршал Устинов. С неговата смърт активното присъствие на смъртта във висшия ешалон в Москва завърши. Тогава Горбачов видя, че пътят към върха е напълно открит. И народът, уморен от погребалните церемонии на Червения площад, искаше по-млад генерален секретар.

Всесилният Громико предложи търговия - ще предложи Горбачов за генерален секретар, ако Черненко вземе и умре, но Горбачов ще го предложи за председател на Президиума на Върховния съвет на СССР. Постигнаха споразумение.

На 27 февруари 1985 г. Горбачов и Лигачов посетиха Черненко в болницата, който изненадващо изглеждаше "по-добре, отколкото предполагаха" и скоро искаше да избяга от "тази проклета болница".

Появи се няколкодневна пауза. Громико изпрати с визита в САЩ Шчербицки с някаква парламентарна делегация. Другият опасен човек Романов беше на почивка в Паланга.

И смъртта на Черненко дойде в студената сутрин на 10 март в 19,20 часа. Неделя...


You have read 1 of your 40 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 234, Nov. 2014
Събитията в Полша, Унгария и Румъния, или демонтажът на комунизма в Източна Европа
В новите учебници по история 1989 г. е наречена "година на падането на Берлинската стена". Но събитията в Източен Берлин...
    Хрониката на унищожението на СССР, някои от най-важните събития, довели до катастрофата
Разпадането на СССР започна много по-рано от неговия формален край през 1991 г. За да се разбере тази верига е необходим...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com