Вектори

Горещата фаза на Третата световна война вече е реалност и украинската криза е ариергардният бой между Русия и САЩ. След Югославия, Ирак, Либия и Сирия, горещата фаза се пренесе и в Украйна, която е историческата люлка на "руския мир". Студената война завърши в началото на 90-те години. Онова, което шества сега по света, е началната фаза на Третата световна война, за която можеше да се говори още от 1999 г., т.е. бомбардировките на Югославия от НАТО. За начало на войната могат да се считат и регионалните конфликти в Близкия Изток и Северна Африка.

В момента войната се води на два основни бойни театъра – в Близкия Изток – срещу Сирия, и в Европа – срещу Русия на територията на Украйна. Наблюдава се растяща съгласуваност на провежданите от САЩ и Израел операции на двата фронта.

В миналото неведнъж писахме, че понятията Трета или Четвърта световна война са спорни. Информационната война и киберпространството станаха главен инструмент и бойно поле за международните конфликти през ХХІ век. Пропагандната, агитацията, лъжата и полуистината в голяма степен бяха използвани и донесоха победа на САЩ в Студената война, която от много анализатори се счита като състояла се вече Трета световна война. Водена между двете системи почти 50 години, тя беше завършена с помощта на злокачествения вирус "демокрация", станал главно оръжие на Запада.

Но даже ако под Трета световна война се разбира глобален конфликт, вероятността от нея не е изчезнала. Напротив. Ядрено оръжие вече беше използвано по време на войната срещу Ирак, в бомбардировките на Югославия и Афганистан и последното "природно бедствие" в Япония. Разбира се, двете основни ядрени сили внимават да не се стигне до пряк сблъсък и ядрена ескалация, но Украйна засилва и тази вероятност.

Военните експерти знаят, че ситуацията в Украйна и Сирия може да се сравни с увертюрата към Втората световна война, т.е. с гражданската война в Испания, на чиято територия се сблъскаха всички основни играчи, които няколко години по-късно директно воюваха на Източния и Западния фронт. В Украйна, както и в Сирия, е налице всичко необходимо, за пълномащабен глобален конфликт. И кой ще каже, че Третата световна война не е започнала, още повече че 600-те километра, отделящи двата фронта – в Сирия и Украйна, са нищо за мащабите на съвременния военен глобализъм и за средствата за водене на войни.

Така или иначе, войната е започнала и в момента навлиза в поредната си фаза, която ще обхване териториите на много държави, в това число и България. Това обаче не се забелязва, тъй като САЩ и НАТО избраха варианта с "дългата война". Разбира се Западът, опиянен от своя успех с краха на СССР, иска да избегне открита ядрена война, в която също ще бъде унищожен. Заради това в САЩ сега искат да подкопаят икономиката на Русия със санкции, ембарга, вътрешни сътресения, преврати, цветни революции и т.н. При това, за разлика от първата половина на ХХ век, Русия вече е демографски подкопана и едва ли ще оцелее в ново разпадане на страната. Демографският запас от 1990 г., наследен от СССР беше изчерпан. Русия няма нужния човешки и така наречен "пасионарен" заряд, който помагаше на руснаците да възстановяват страната от руините в миналите епохи. И въпреки че по численост на населението Русия е като Руската империя в края на ХІХ век, възрастовата структура е напълно различна. Днес Русия е страна на предимно немлади и стари хора, като от руското тяло бяха откъснати две части на руския народ: украинците – малоруси и белорусите. Това е важен аспект на войната в Украйна – да се откъсне окончателно този демографски резерв от 40 милиона от Русия . Икономическата база на Русия в сравнение със съветската пък е направо жалка.

От своя страна САЩ и Европа са в още по-лоша кондиция от Русия, която през последните години показва признаци на нов възход. Това трябва да се предотврати, защото над САЩ и Запада е надвиснала най-страшната в тяхната история криза.

Основните фактори продължават да действат.

На първо място, западната икономика продължава да затъва в дълга рецесия, от която едва ли ще се излезе през следващите 20-30 години. С глобалното разпространение на неолиберализма световната икономика беше изправена на ръба на пропастта.

На второ място, още по-сериозната финансова криза тепърва предстои, а оттам и още по-мащабната социална и икономическа криза в целия свят.

На трето място, западният свят, начело със САЩ, отчаяно залага само на военната сила.

На четвърто място, САЩ, в своята самоувереност, насочиха атаките си срещу Русия и Китай, като целта е тяхното унищожение или довеждане до състояние, в което те няма да могат да се противопоставят.

На пето място, неолиберализмът, налаган от САЩ, е с хоризонт от максимум 5 години. Щом като той изтече, дълбоките икономически дисбаланси ще донесат още по-големи глобални сътресения.

На шесто място, със задълбочаването на световната криза ще се възобновят и задълбочават всички спящи и спорни конфликти на религиозна основа, за суверенитет и икономически интереси.

Светът е на прага на огромни сътресения и всеки момент нещо може да изгърми.

Разстановката на силите в навечерието на новия глобален сблъсък вече в общи линии е ясна. Заради тези причини елитът на Западния проект е в състояние, което по аналогия с шахмата, е цугцванг, тоест всеки ход само влошава ситуацията. Най-вероятно до 2020 г. елитите на съвременния западен свят ще бъдат изправени пред съда на историята. Това означава, че ни се падна да преживеем свой вариант на ада от 1929-1945 г.

Подкрепата на Русия за Сирия беше първият сериозен опит за противопоставяне на САЩ и НАТО. Връщането на Крим – вторият, успехите на опълченците в Новорусия – третият.

Вече е късно да се спекулира какво би било, ако Путин беше направил "това или онова". Ситуацията е такава каквато е. Трудно е да се каже какво става в Донбас – дали е победа за Русия или за САЩ, чиято марионетка е президентът Порошенко. Но вместо бързо отделяне от Украйна на голяма Новорусия, икономически неразбита от войната, с шансове за възстановяване на нейния потенциал, в момента налице са няколко унищожени напълно райони на Донецка и Луганска области, отрязани от морето и нуждаещи се от помощ от Русия. Москва не иска да присъедини тези територии и съобразява какво да прави в ЛНР и ДНС. Ако се откаже от тях е позор, да ги вземе на издръжка е твърде скъпо, още повече, че Русия използва събитията в Украйна за възстановяване на военния паритет със САЩ на глобалната арена, което е свързано с огромни разходи.

Считаме обаче за еднакво глупави двете крайни позиции за ставащото в Украйна – че Москва е предала Донбас или че Путин е изиграл Запада на украинското поле. И едното, и другото не отговарят на действителността и носят вреден заряд – в първия случай, че Путин е "предател", а във втория – че Путин е спечелил.

Ситуацията е много по-сложна и в момента едва ли някой може да я анализира перспективно, още повече, че събитията в Украйна започнаха като протест срещу "гнилата олигархия", хранена от олигархията на Русия, което беше използвано от ционизма.

Засега Москва губи почти цяла Украйна след преврата от 22 февруари. Но този етап не е даже предпоследен. След като извърши успешна операция за спасението на Крим и Черноморския флот, Путин се отказа от планирания силов вариант за елиминиране на хунтата в Киев. Дали това беше фатална грешка ще покаже бъдещето. Но беше взето решение за водене на войната според сирийския метод, с помощта на опълчение, състоящо се от доброволци и руски военни "отпускари". Това обаче донесе хиляди жертви сред цивилното, предимно руско, население. Минските договорености и договореностите от Милано реално само замразяват конфликта до пролетта и статуквото.

По този начин Москва направи двойна контраатака – в Новорусия заедно с опълченците на постепенно влизане в режима на война, в който САЩ и НАТО се намират още от 1999 г. от Югославия, и в икономическата и газовата сфера – с пренасочване към Китай, изоставяне на долара, укрепване на ШОС и БРИКС.

В глобален аспект това за Русия е много важно. Процесът на замразяване на конфликта в Украйна е болезнен и неудобен за Русия, тъй като трябва да се примири с хунтата и нейните покровители в САЩ и да замрази "руската пролет", започнала в Украйна. За Москва примирието е само временно затишие пред схватката или голяма война, за която Русия не е готова и трябва да печели време, позиции и съюзници.

Трудно е да се прави оценка на политиката на Кремъл и на Путин, защото това е оценка на плановете на геополитическите врагове на Русия. Но, ако САЩ и НАТО вече са взели решение да воюват с Русия, за да бъде унищожена като силен съперник, политиката на Путин и поредните отстъпки са предателство. Ако такова решение САЩ и НАТО не са взели и искат да избегнат войната, тогава Путин е умен политик.

Путин в своята същност иска възраждането на руския мир. Но иска да постигне това не с метода на блицкрига, а с метода на постепенното изтласкване на врага от руското геополитическо пространство. Намерението на врага може да бъде разкрито само от стратегическото разузнаване на Кремъл или от времето.

Путин през последния период регистрира много сериозни постижения, които са и причината за атаката срещу него.

1. Крим влезе в състава на Руската федерация.
2. Беше сключен крупен договор за 20 милиарда долара с Иран за доставка на ирански нефт срещу доставки на руски стоки.
3. Създаден беше Евразиатският съюз.
4. Сключени бяха над 60 договора с Китай, в това число за доставки на газ и изграждане на газопровода "Силата на Сибир".
5. Сключени бяха договори с редица страни за разчети в национални валути без американския долар, преди всичко при нефта и газа.
6. Сключени бяха договори с редица страни за валутни суапове.
7. Създадена беше Банка за разчетите на БРИКС, която ще бъде аналог на МВФ.
8. Внедрява се руско-китайски аналог на SWIFT.
9. Върви бързо превъоръжаване на руската армия с оръжия от следващо поколение.
10. Арестувани бяха някои олигарси и чиновници за корупция.
11. Опълчението на Новорусия разби украинската "наказателна групировка" и получи огромни количества трофейна техника.
12. Растат запасите от злато и паладий.
13. Започна активна политика за вносозаменяемост.
14. Русия откри огромен нефтен залеж в Арктика.
15. Взимат се мерки за излизане от доларовата зона и постигане на финансов суверенитет.

От тази гледна точка Путин не е предавал никого и нищо. Той играе дълга партия срещу дългата война на САЩ и Израел, като бавно, но уверено затваря Вашингтон в лабиринта на политическите и геополитически противоречия.

Оттам САЩ имат два изхода: 1/ или ще отидат на "мирно споразумение" с целия останал свят, което ще им позволи да се измъкнат от лабиринта все пак живи, или, 2/ ще ги изнасят от лабиринта с краката напред под звуците на погребалния марш.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ