Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Никой не искаше войната. Тя беше неизбежна.
12.2014

След време, ако има останали живи, някой ще напише "Нищо особено не се беше случило. Всичко вървеше нормално. Никой не искаше войната. Войната беше неизбежна.".

Тази война е започнала отдавна и сега навлиза в своя горещ стадий – етап на пряко противостоене на двете свръхсили САЩ и Русия. Доколкото си спомням, а помня доста, ситуацията е по-опасна от Карибската криза от 60-те години, която в сравнение с днешния свят беше детски играчки на пясъка.

Срещата на Г-20 в Австралия беше последният шанс да се спре плъзгането към войната. Не се случи. Трябва да се готвим за най-лошото.

За да станат нещата още по-лоши хунтата в Киев обяви блокада за Донбас. По този начин конфликтът САЩ – Русия беше институционализиран. Западът готви втори акт на войната в Украйна.

Обама, който е в тотална паника, сравни Русия с вируса на Ебола. Забрави даже за главорезите от Ислямската държава в Сирия. За него те са по-малка заплаха от Путин. Такива глупости не си спомням и от най-студеното време на Студената война. Такава е логиката на САЩ. На тях не е нужен диалог или компромис. На тях е нужно Русия да бъде подчинена. На САЩ е нужна война, война навсякъде и между всички. Желателно е да е ограничено-ядрена. Най-добре с чужди ръце. И те я палят където могат. Надеждите са все по-малко.

Западният свят от 15 години е в жестока криза, крах и опит на реструктуризиране, т.е. за спасение, на трупа на съвременния капитализъм. В такава ситуация най-добре е да си измислят пореден външен враг, когото да обявят за "виновник за всичко". Избраха персонално Путин. И колкото по-лошо ще става в САЩ и Европа, толкова по-силно ще е наглото давление върху Русия и лично Путин.

Ставащото в исторически план е краят на глобализирането на капитализма. След като роди глобалната икономика върху долара, сега САЩ я унищожават, за да се спасят. Договореностите не са възможни.

Нещата стигнаха толкова далеч, че всякакви преговори на Русия със САЩ са безсмислени и контррапродуктивни, защото са възприемани на Запад като слабост на Москва.

Всъщност, равноправни отношения между Русия и Запада след 1990 г. не е имало. Имаше необоснована мечта на новия руски елит, че Западът ще ги приеме като равноправни партньори. Това обаче нямаше как да се случи, тъй като Русия на Запад беше възприемана като победена страна.

Присъединяването на Крим към Русия стана онази точка, след която предишните й отношения със Запада вече са невъзможни. Западът за първи път след края на Студената война беше изправен пред опасен прецедент. Той не може да прости на Русия и на Путин, че действат, изхождайки от собствени национални интереси. След 1990 г. такива можеха да имат само САЩ.

Западът не може да приеме, че Русия ще води самостоятелна политика, защото на Запад от столетия разглеждат Русия като основен геополитически противник, независимо какъв е режимът там монархичен, комунистически, тоталитарен или либерален.

Именно това посочи Путин в последните си изказвания – Русия никога няма да бъде подчинена от САЩ. Край. Оттук нататък правете сметка какво, къде, как и с кого правите.

Последва откритата вече заповед от САЩ за елиминиране на Путин. От някои източници се разбира, че е даден "лиценз за убийството на Путин". Географията на кандидатите е широка – от Канада, през Англия, Израел до Австралия и вътре в Русия, сред онези, които са хранени с хамбургерите на Държавния департамент на САЩ. Ловният сезон е открит.

Присъединяването на Крим беше наречено "анексия", по аналогия с Кувейт, анексиран от Саддам Хюсеин. Аналогията между Путин и Саддам също е прозрачна. Този сценарий САЩ използват и сега. Картите са открити, всичко е ясно. Времето "отпуснато" на Путин е две-три години. През тях трябва да бъде затворен огненият пояс около Русия, трябва да има въстания, преврати, регионализми, сепаратизми, национализми, ислямизми, вълнения на гражданите и разбира се предателство в елита около Путин. Част от тази линия е и сегашното рязко сваляне на цените на нефта за да бъде унищожен бюджетът на Русия. Атакуват се и слабите места във властовия вертикал в Кремъл и около него, както ставаше в Ирак, Либия или Сирия.

Но Русия не е Ирак, нито Сирия, нито Либия. Путин не е нито Саддам, нито Кадафи, нито Асад и няма намерение да отстъпва.

В тази стратегия на САЩ са и събитията в Украйна. Включването на Русия в този процес му даде нова динамика, но не измени вектора към разпалване на война от САЩ на територията на Русия.

Но именно в този момент тръгна противоположният процес. Присъединяването на Крим към Русия даде последствия и в Донбас. Така войната навлиза в решаващ стадий. Става дума за глобален конфликт за ресурси, пресичащ границите на Америка, Европа и Азия, достигащ вече и до Арктика. Тази война трудно се дефинира, защото е хибридна – икономическа, политическа, военна, културна, духовна. В по-широк смисъл това е война за Русия. Ще последва и война за Китай.

Международната система преминава през най-значителните изменения след падането на Световния ред от Ялта и Потсдам. Това се вписва и в най-голямата криза в историята на Запада. Никакви причини и права. Действа само правото на по-силния, на което може да се противопостави само сила. И най-главното: това е война, която никой на никого не е обявявал. Затъването в хаоса продължава.

Правейки исторически паралел между 1937 г. и 2014 г. сходствата са доста. Тогава Сталин /както сега Путин/ не искаше война и се опитваше да избегне конфронтацията с Германия /сега Путин със САЩ/. Но и сега, както през 1937 г. е ясно, че пропадането е неизбежно.

Засега вероятността от ядрен конфликт не е висока благодарение на… ядреното оръжие и гарантираното взаимно унищожение на САЩ и Русия. Но ако се намери някой идиот да натисне копчето или пък друг, който да си помисли, че с обикновени оръжия бързият глобален удар ще остане без възмездие? Опасността ще виси над главите ни докато върхушката на САЩ не се откаже от своите забежки към глобално доминиране. Провалите в Близкия Изток, Афганистан, Ирак, давлението на вътрешните проблеми и кризата във външната политика на Вашингтон провокира агресивността на американската върхушка, и от друга страна я отслабват.

Винаги съм твърдял, че има две железни правила в международната политика:

  1. Независимо какво се говори винаги става дума за пари.
  2. Политиката наистина е концентриран израз на икономиката.

Заради това на споменатата среща на Г-20 в Австралия страните от БРИКС отново поставиха на дневен ред темата за пълна реформа на Международния валутен фонд. През април беше договорено до края на 2014 г. САЩ да предадат контрола над МВФ. Отговорът им не закъсня – войната в Украйна и главорезите от ислямската държава в Сирия.

Нищо чудно, че Путин със своята позиция, ражда истерия в англосаксонските елити. Всъщност Русия посреща новата вълна от глобалната турболенция в нелоша форма, по-добра от тази на САЩ. 1/ Търговският баланс на Русия е на плюс. Русия продава повече на света, отколкото купува от него. 2/ Енергийният баланс на Русия е на плюс. Значи, Русия има повече енергоносители отколкото са нужни на нейната икономика. За разлика от САЩ, Европа и Япония. 3/ Продоволственият баланс на Русия е на плюс. Русия е най-големият износител на зърно на планетата. По-просто казано в условията на криза хората ще минат без айфони, но без нефт и зърно няма да могат.

Или както споменах след време някой може и да напише "Никой не искаше войната. Войната беше неизбежна."


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 235, December 2014
Политическата война при нефта
Цените на нефта тръгнаха надолу и заедно с тях спекулациите за причините - кой и защо е виновен, и какви ще са цените в ...
    Добрите и лошите новини са успоредни
В края на 2014 г. и началото на 2015 г. по традиция ще споделим някои добри и лоши новини.Добрата новина е, че ни се раз...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com