Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Някои данни за перспективния енергиен ресурс – урановият
01.2015

Зад войните и конфликтите за нефта и газа не се обръща внимание на друг много по-важен енергоресурс – уранът. Това е дългосрочната стратегия, това е супергоривото на бъдещето.

В началото да се върнем към близкото минало.

Петък, 11 март 2001 г., чудовищно земетресение от 9-та степен по Рихтер удари морското дъно на 40 мили североизточно от остров Хонсю в Япония. Мощта на труса измести целия остров с 2,5 метра източно и измени оста на Земята с около 12 см. Трусът генерира цунами, която достигна височина над 40 метра. Стотици хиляди хора побягнаха, 16 000 трупа бяха открити, 2500 все още липсват.

По пътя на цунами бяха и генераторите, които захранваха на атомната електроцентрала "Фукушима Даиичи" системата за охлаждане. Те спряха да работят и охлаждането беше прекратено. Последва топене на ядрото на реактора. Според скалата на Международните ядрени събития това беше 7-ма степен, постигана преди това само от "Чернобил".

След бедствието във Фукушима, чието почистване ще се нуждае от десетилетия, цената на урановия жълт кейк падна с повече от 60 процента – до 56 долара за 1 килограм. Борсовите акции на урановите мини се сринаха с 65 до 80 процента. Япония затвори всичките си 52 реактора заради съображения за сигурност. Последва Южна Корея със своите 23 реактора, които след това бяха върнати към работа.

Фукушима роди мощни антиядрени протести по целия свят. За протестиращите земетресението разкри "ужасяващия скелет" на ядрената енергия. Германия съобщи, че ще затвори 17 свои реактора до 2022 година. Други държави трябваше да я последват. Но не последваха.

Днес не по-малко от 71 реактора са строени в 12 държави, други 163 са планирани, 329 са предвиждани. Това е енергията на бъдещето.

Много държави без ядрени мощности скоро ще построят своите първи реактори в това число Турция, Казахстан, Индонезия, Виетнам, Египет, Саудитска Арабия и в Персийския залив . И само България спира своите реактори и проваля строежа на нови.

Връщайки се към темата, че много държави с действащи атомни централи взеха time-out за оценка на тяхната сигурност и всички от тях продължиха да работят. Уранът продължава да е единственото гориво, което може да произвежда електричество при минимални цени, без да отделя вредни газове и други тровещи околната среда въглеводороди.

В САЩ, които не са пуснали един нов реактор след 1977 г., до 2020 г. трябва да влязат в експлоатация 6 нови реактора, 4 от заявки от 2007 г. САЩ са най-големият производител на ядрена енергия. На тях се падат около 30 процента от цялото световно производство. Техните 65 централи с действащи над 100 реактора генерират над 20 процента от цялата електроенергия на страната.

Франция е държавата с най-голяма зависимост от урана. 75 процента от нейното електричество идват от ядрената енергия.

Китай, чийто жители са покривани със смога на въглищата, също тръгна по бързата писта на ядрената енергия. Китайците вече имат 17 действащи реактора и 29 в строеж. Страната иска да увеличи своя ядрен капацитет 4 пъти до 2020 г. И със сигурност ще го направи даже по-рано.

Индия има 20 атомни централи и строи още 7.

Няколко държави в Африка, където над 90 процента от населението живеят без електричество, започват да изучават ядрената възможност.

Новите мощности ще бъдат много по-сигурни, особено след като Фукушима разкри слабите места на стария дизайн, предимно американски.

Ще припомним, че реакторите във Фукушима бяха строени преди 40 години извън днешните изисквания. Трагедията стана малко преди спирането на Фукушима заради старост.

Докато Германия можеше и да се справи без ядрени реактори /което обаче става все по-съмнително заради проблемите с газа и нефта заради войната в Украйна/, нито една друга държава няма намерение да се отказва от производството на електричество от атомните централи. Просто няма алтернатива. Това означава, че търсенето за урана ще расте заедно с ръста на световната икономика и замърсяването на околната среда от парниковите газове. А това означава огромни печалби и политическо влияние за страната, която ще постигне доминиране в урановата промишленост.

Световната ядрена асоциация предвижда ръст на търсенето от 33 процента между 2010 и 2020 г. и още по-голям ръст през следващото десетилетие до 2030 г. През 2011 г. светът потребяваше 80 милиона килограма жълт уранов кейк. До 2024 г., т.е. след 10 години, светът ще потребява годишно над 100 млн.кг, разбира се, ако ги намери.

Същевременно обаче се появява уранов дефицит. През 2012 г. светът потребяваше 25 процента повече отколкото идваше от мините. Дефицит от 20 млн.кг, които по сегашни цени възлизат на 1,8 милиарда долара. Дефицитът най-вероятно ще расте до 27 млн.кг до 2020 г.

Урановите мини не са многобройни и не се увеличават. Само 20 държави имат по една и 50 процента от световното производство идва от 10 мини в 6 държави.

В САЩ 100 реактора изгарят гориво за 22 млн.кг уран годишно, за да произведат електричество. Доставките от американските уранови мини са само около 2 млн.кг, само 9 процента от онова, което е необходимо за работата на атомните централи.

Или друга гледна точка. Прогнозираните нужди за американските атомни електроцентрали между днес и 2021 г. ще бъдат около 140 млн. кг жълт кейк. Целият резерв ядрени ресурси на САЩ възлизат само на 60 млн.кг. В дългосрочна перспектива алтернативата е увеличаване на добива. Но въвеждането на нова уранова мина е много по-трудно отколкото на всеки друг енергиен ресурс. Ако се вземат предвид инженерните предизвикателства, изискванията на околната среда и на сигурността са необходими около 10 години за завършване на процеса от решението до производството. Това означава, че новите мини не се въвеждаха толкова бързо, за да задоволят нуждите на растящото потребление. И светът вече използва повече отколкото копае от земята. И така беше през последните 20 години.

Ако всяка уранова мина, предложена в миналото, беше одобрена, построена и въведена навреме, доставките можеха и да отговарят на търсенето. Но сегашните цени на урана са твърде ниски, за д стимулират която и да било компания да построи тези потенциални мини. И никой няма намерение да рискува в очакване на по-високи цени в бъдещето.

Дефицитът ще расте и Русия вече е готова да го превърне в река от приходи и в ново средство на геополитиката.

За да се разбере ситуацията е необходим по-детайлен анализ.

Горивният уранов цикъл започва с добива на урана от земята и подлагането му на химически процес, който извлича урановия оксид /U308/. Изсушеният продукт се прави на прах, наричан жълт кейк. Можете да се досетите за неговия цвят. От урановите атоми в този кейк над 99 процента са U-238, слабо радиоактивен изотоп, който не може да поддържа верижна реакция за атомните централи, бомби или за други цели. Останалите атоми, около 0,7 процента са U-235 /с три неутрона по-малко/, който е по-радиоактивен изотоп и в малки количества може да поддържа верижна реакция.

За да се превърне жълтият кейк в нещо полезно, достатъчно количество от U-238 трябва да бъде отделено така, че концентрацията на U-235 в останалия материал е:

  • 3 до 8 процента за използване в атомните централи;
  • 20 процента за използване за опити и медицински реактори;
  • 20 до 90 процента за използване в компактните реактори в атомните подводници;
  • 90 процента за използване в ядрени оръжия.

За да се премине от 0,7- процентовата концентрация на урана, дадена му от природата, до по-високо ниво, кейкът минава през химически, физически и газов обогатителен процес. Обогатеният газ химически се превръща в прах-пудра от уранов диоксид. Прахът се компресира в пелети, нагрявани докато се превърнат в твърда керамика. След това отиват за гориво за определен вид реактори.

Достатъчното снабдяване с уран като гориво за реакторите по света се дължи само на така нареченото вторично снабдяване, което запълва дупката между потреблението и началния добив в мините. По-голямата част от това вторично снабдяване се осигурява от Русия.

След краха на СССР, Русия наследи над 2 млн.кг оръжеен уран и огромни мощности за обработка и производство на материала. Започвайки от 1993 г. те бяха обединени в рамките на договора "Мегатони за мегавати" между Русия и САЩ. През последвалите 20 години 600 000 кг руски оръжеен уран /90 процента U-235/ еквивалент на 20 000 ядрени бойни глави беше блендиран до 17 млн.кг реакторен уран /3 процента U-235/ с обратно обогатяване. Продуктът беше продаван на САЩ.

"Мегатони за мегавати" помогна да бъде запълнен дефицитът за две десетилетия. Но сега е история. Изтече през ноември 2013 г. което сложи край на годишна доставка на 12 млн.кг уран, 55 процента от които бяха използвани от САЩ.

През периода на договора Русия поддържаше и поток от вторично производство заедно с Areva /Канада/ и Urenco – европейски консорциум. Днес и това вторично производство е история.

Сега САЩ допринасят с вторично производство много скромно. По време на ерата на "Мегатони за мегавати" само една американска компания имаше оборудване за обратно обогатяване на оръжейния уран до горивно равнище, но нейният капацитет е по-малко от 9000 кг на година. Капацитетът на Русия е пет пъти по-голям.

И така, докато САЩ имаха достатъчно оръжеен уран, за да зареждат своите атомни електроцентрали, те нямаха достатъчно минно захранване, за да произвеждат същия продукт. За да ускорят процеса САЩ ще трябва да изпращат материала до Русия за конверсия в гориво.

Днес Русия произвежда обогатен уран от собствени запаси оръжеен уран. Допълнително расте и добивът от руските мини като производител на уранов кейк. При рудата Русия е на шесто място в света. Но, ако бившите съветски републики обединят своето производство – Казахстан, Узбекистан и Русия, те ще дават половината от глобалното производство на уран.

Като производител на обогатен уран Русия е номер 1. Тя дава над 40 процента от световния обогатен уран предимно за атомни електроцентрали.

Русия е шеста в света по минодобив на уран. Казахстан е водещ световен производител на уран с 38 процента и е с тесни връзки с Русия. По този начин Русия вече има в своите ръце 47 процента от първичното производство.

Това поставя основните потребители на ураново гориво в огромна зависимост. През 2012 г. например Русия подписа договор с Япония, която въпреки Фукушима, не може да се откаже от атомната енергия, който гарантира обогатителния процес за японските мощности.

Русия ще продължи да доставя на САЩ ураново гориво, но този път на собствени условия. Договорът "Мегатони" не позволяваше на Русия да продава директно на американски мощности, а само на американската обогатителна корпорация /USEC/ доста под пазарната цена. Заради това Русия не направи никакви опити да продължи договора след 2013 г.

През 2012 г. Tenex, руският ядрен горивен износител, подписа 6-годишни договори за доставка на реакторно гориво за 1 млрд. долара за американски мощности. Подписа и оказването на обогатителни услуги на USEC за 9 години. Годишните доставки в рамките на този нов договор с USEC ще бъдат около половината от "Мегатони". Няма ценови тавана и няма условия откъде ще дойде уранът.

Русия също така има дългосрочни контракти за урана със страните, в които Росатом строи нови реактори.

Росатом е гигант в глобалния атомен сектор. Компанията строи повече атомни централи по света, отколкото който и да било друг – в Китай, Виетнам, Индонезия и Турция. 21-те проекта, които Росатом има в портфейла струват над 50 милиарда долара. Иран планира да купи поне осем нови руски реактора, като руснаците са готови да ги построят и да доставят горивото.

Повечето от тези нови обекти идват с доживотен договор за доставка на гориво. Това означава, че Русия става full-service ядрен доставчик номер 1.

Росатом също така дава уранов износ за други клиенти годишно за 3 милиарда долара. Една пета отиват за тихоокеанския пазар, който расте толкова бързо, че Русия в момента изгражда нов транспортен разпределителен уранов възел във Владивосток.

Русия има уранови договори с Япония, Франция, Индия, Южна Корея, Канада. Руската фирма АРМЗ има съвместно производство с държавната фирма на Казахстан, която е световният най-голям производител на уран.

Русия гледа и към Намибия, която притежава 5 процента от световните уранови резерви. Тя трябва да стане износител номер 2 на жълт кейк до 2018 г., след Казахстан.

Египет също има място в руските планове.

Урановият фронт става все по-важен за човечеството.


You have read 1 of your 40 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 236, January 2015
Жив ли е Борис Березовски и той ли е зад войната в Украйна
Не само ние, но и други "внимателни хора" подозират, че Борис Березовски е жив и, че именно той стои зад преврата в Киев...
    Надпревара при хиперзвуковите оръжия
Образците на хиперзвуковите оръжейни системи, които достигат скорост 6-8 маха, трябва да се появят до края на 2020 г. То...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com