Глобалният геополитически конфликт навлезе в 2015 г. по два основни вектора – военният и енергийният.

Първият се изрази в новата военна доктрина на Русия. Вторият се изразява в цените на нефта и газа и тяхното влияние върху световната енергетика и нейното бъдеще.

Във военната област САЩ бързат, защото искат войната да бъде само в Европа.

В енергийната също бързат защото знаят, че изпадат от световната сцена след смъртта на нефтодолара.

В отговор на новите заплахи – разширението на НАТО на Изток, появата на ПРО на САЩ в Полша и Румъния, новите "цветни революции" на постсъветското пространство, Русия коригира доктрината за национална сигурност в края на 2014 г. Нейните автори определиха 14 основни заплахи за страната. В предишната редакция те бяха 11.

Предишната военна доктрина, приета по време на президентството на Дмитрий Медведев, не отговаряше нито на интересите на националната сигурност на Русия, нито на реалната военно-политическа ситуация в света.

Сегашната украинска криза разкри тези недостатъци. САЩ искат да сблъскат въоръжените сили на Русия и Украйна и тогава, имайки предвид неотдавна приетият закон от Киев, че са извънблоков съюзник, САЩ ще се считат в състояние на въоръжен конфликт с Русия. Това означава, че територията на Украйна ще бъде предоставена за натовски бази. САЩ ще изградят там площадки за своята ПРО. Но сами да воюват в Украйна или другаде в Европа американците не искат. Те свикнаха, че когато някъде вървят войни, в Америка не падат снаряди. И американците бързат в Украйна, защото искат войната да бъде само в Европа, с чужди жертви.

Срещу това е и новата военна доктрина н Русия. Освен стратегическата ядрена триада Русия има и неядрен фактор на възпиране. За първи път в документа се появи и правомерността за използване на сила и за отразяване на агресия срещу Русия и съюзниците. За първи път се появи и използването на високоточно оръжие.

САЩ действат според принципа на Айзенхауер: "Щом не може да решите един проблем, увеличете го". Но не могат да увеличават проблемите до безкрайност. Какво решиха – Ирак, Афганистан, Либия, Сирия, Украйна, финансовата си криза, националният банкрут, крахът? Нищо.

Същото се отнася и за енергетиката и сегашния срив на цените на нефта.

САЩ са в последната фаза на агонията на своята система. Изходът от нея е или окончателен срив на системата, или нова световна война.

За да се спасят, САЩ трябва да спасят основата на своето доминиране – долара. За да спасят долара, те трябва да спасят така наречения нефтодолар и нефтения пазар, на който транзакциите са в долари. За да се спаси нефтодоларът, трябва да се спаси съюзникът на САЩ в Близкия Изток – Саудитска Арабия. За да се спаси Саудитска Арабия, трябва да бъдат елиминирани или ликвидирани другите основни нефтени износители – Русия, Иран и Венецуела. За да бъдат елиминирани тези три държави, трябва да бъде постигнато доминиране на саудитския нефт на световния пазар или чрез увеличаване на неговите количества за сметка на съкращаването на износния нефт от Русия, Иран и Венецуела, или чрез срив на цените на нефта до такова равнище, което ще направи нерентабилен добивът и износът на нефт от Русия, Иран и Венецуела.

Това е същността на сегашния момент на глобалната война - агонията на САЩ и тяхната доларова система и сривът на цените не нефта, с цел да се спаси нефтодоларът.

Основният противник е Русия. Заради това войната на САЩ е война срещу Русия, след това срещу Иран и Венецуела.

САЩ са в колосален упадък. Нищо не им върви. В своята паника те са като шофьор на мощен автомобил, който е загубил управление и не знае как да намали скоростта. Вместо това се движи все по-бързо срещу насрещната стена. Катастрофата ще убие шофьора, но ще причини и огромни бедствия за останалия свят.

Що се отнася до цените на нефта – никой не може да увеличи добива до такава степен, че да повлияе върху цената на нефта за толкова кратък период. Това могат да направят само САЩ. Класическите закони на пазара при нефта вече не работят. САЩ играят ва банк, "или – или". Целта е една – не само подчинението, но и унищожението на Русия. Огнищата на пожара се разпалват по целия свят с невиждана скорост. Системата е подложена на разпадане по пълната програма.

За кой бие нефтената камбана и кой ще излезе от тунела на светло?

Едва ли някой в момента може да отговори на тези въпроси.

САЩ, чрез саудитите, искат да разчистят терена от най-слабите и неустойчиви участници, като прехванат на първо място африканския дял от пазара - Нигерия, Либия и Алжир, и да разчистят Персийския залив – Иран. Става дума именно за САЩ, защото саудитите не участват в срива на цените на нефта. Тяхната роля е да поддържат добива на нефт и да не допускат дефицит на пазара, играейки доминираща роля в ОПЕК.

Саудитите фактически нямат достъп до международния пазар, където става ценообразуването на нефтените контракти /с това се занимават американски и европейски структури/. Но между САЩ и Саудитска Арабия действа най-силният в световната история военностратегически съюз. Заради това нито едно политическо решение, особено на този пазар, не става без съгласието на САЩ. Значи, всички анализи, че саудитите реализират някакъв заговор срещу САЩ са глупости. Нищо подобно. Това са съгласувани действия.

Глупост е и тезата, че в света има свръхпредлагане на нефт. Не е така. Добива се толкова, колкото е контрактувано на дългосрочна основа. Разбира се, има моменти, когато се добива повече отколкото са купени, т.е. производителите правят запаси от нефт. Но тези възможности са ограничени от нефтохранилищата, които са скъпи. Сега ситуацията с баланса на предлагането и търсенето не се отличава от онова, което беше преди 1 година или преди 10 години. Започнаха да добиват повече, но и търсенето нарасна, особено в Азия. Истина е също така, че на пазара се появиха допълнителни мощности от САЩ, от около 4,5 млн. барела, но това не влияе на цените, а на бъдещите инвестиции. А отпадналото потребление на САЩ беше прехванато от Азия. Така че ОПЕК в момента изнася толкова нефт, колкото и преди 3 години, когато цената беше 120 долара за барел.

Поредна журналистическа глупост е твърдението, че Китай забавя своя ръст и престава да купува нефт. Обратното. Декември беше рекорден за цялата история на Китай в хиляди тонове, т.е. Китай се запасява с евтин нефт докато дават. Всъщност това е една от целите на Саудитска Арабия - да се заложи като по-евтин доставчик за сметка на Русия и в Азия.

Това означава, че сривът се режисира от американските политици и картели и се контролира от американските оператори на борсите.

САЩ играят нефтена руска рулетка. Те жертват своя енергиен шистов сектор, където себестойността на един барел е между 45 и 70 долара. Задачата е да унищожат Русия, Иран и Венецуела. Три в едно. Действат едновременно на три фронта.

Защо Русия, Венецуела и Иран? Това са най-големите в света износители на нефт, които САЩ не успяха да подчинят.

Потреблението и добивът на нефт в света надминава 92 млн. барела дневно, но във външнотърговските операции участват около 43-45 млн. барела, т.е. почти половината. САЩ държат пряко или косвено всички ключови страни – производители, освен Русия, Иран и Венецуела.

Най-сложна е ситуацията с Венецуела. Ако цената на нефта падне до 35 долара за барел към края на първото тримесечие във Венецуела ще започне социална катастрофа. Венецуела изнася за САЩ около 360 милиона барела годишно, т.е. по един милион дневно. САЩ от края на 2013 г. правят всичко възможно да свалят правителството на чавистите, начело с Мадуро, и да приватизират ресурсите на Венецуела.

Следва Иран. Атаката срещу Иран започна през 2011 г. и се засили през 2012 г. Санкции, търговско ембарго, блокиране на сметки, затваряне на капиталовите пазари, забрана за касово обслужване. Иран издържа, но цени под 45 долара могат да му създадат нови проблеми, въпреки че декларира готовност и за 25 долара.

И накрая Русия. Тук нещата са най-важни и най-сложни. Ясно е, че САЩ и Англия искат да унищожат икономически Русия, като атаката е във военната и енергийната област.

Постоянно се разпространява митът, че Русия икономически е много слаба и не може да слезе от нефтогазовата игла, т.е. от тясната си износна ориентация. Това е една лъжа.

Реално Русия в момента не е по-слаба от САЩ. Според последни оценки през 2013 г. брутният продукт на Русия беше 2,2 трилиона долара, а на САЩ около 12 трилиона. Взимайки обаче предвид надценяването на долара от около 5 пъти, и мътната статистика на САЩ, това означава, че в реален израз брутните продукти на Русия и САЩ са приблизително еднакви, а по паритета покупателна сила руският национален доход може и да е по-висок от американския. Всъщност днес САЩ не произвеждат нищо освен печатането на зелени хартийки.

Що се отнася до споменатата енергийна игла и тук нещата са лъжливи. През 2013 г. Русия е изнесла нефт, нефтопродукти и газ общо за 356 млрд. долара, като общата сума на износа е била 523 млрд. Това означава, че делът на нефта, нефтопродуктите и газа в брутния продукт на Русия е само 16,9 на сто, а не 49, както е през 2000 г. Да, ударът от падането на цените на нефта ще бъде болезнен, ще трябва да си съкращава вноса, но това са загуби, неизбежни по пътя на икономическата независимост.

През същия период от 2000 г. до 2013 г. промишленото производство на Русия нарасна с 58 процента, като беше извършен дълбоко модернизиране. Производството на хранителни стоки за същия период нарасна 2 пъти. Производството на автомобили от 2003 г. до 2013 г. също така 2 пъти. Прирастът на износа, без нефта и газа, възлезе на 250 процента.

Делът на доходите от нефта и газа в държавния бюджет не е 50 процента, а само 27 на сто. Причината е, че на Запад не могат да различат федералния бюджет от консолидирания. Делът на ангажираните в бюрокрацията на Русия не е висок и продължава да намалява. Голяма част от чиновниците са лекари и учители. По бюрократите Русия е на равнището на САЩ и Япония. Мащабно се инвестира в други ключови сектори – авиацията, корабостроенето, високите технологии, фармацевтиката. Във военнопромишления комплекс и въоръженията Русия през последните 2 години изпревари САЩ както по количество, така и по качество на оръжията.

Основният проблем обаче е друг – всичко това става в рамките на наложената на Русия след 1990 г. "либерална" икономика, заради което и тя може да затъне в пропастта на системната криза на Запада.

Заради това ставащото сега е и опит за излизане на Русия от тази система.

А при нефтодолара е война на живот и смърт. Сега Русия ще трябва да предложи вместо нефтодолари нещо друго. Например рубли. Но тук има две препятствия. Първото практически вече е преодоляно. За да се укрепи рублата трябва да бъде обезпечена със злато. Според последни данни запасът на Русия е над 1000 тона, като общото увеличение за една година е 15 процента. Това е рекорд.

Отговарят, че САЩ имат над 8000 тона злато. Имат, но никой не ги е видял. Последният одит е правен през 1953 г. Даже, ако ги имат, в преизчисление на паричната маса излизат около 5 цента на долар, т.е. доларът е надценен над 20 пъти.

Второто е най-интересното. За да купуват от Русия енергоресурси в бъдеще страните – клиенти трябва да имат рубли и могат да ги получат, ако продават на Русия нещо срещу рублите. Рублата ще се укрепи, както търговският и платежният баланс.

Разбират ли в САЩ ситуацията? Разбират, но нямат друг изход. Какво им остава – банкрут, смяна на властта в Русия или пряка военна агресия.

САЩ обаче не искат да банкрутират. Със смяната на властта в Русия също не им върви. Колкото повече се опитват, толкова по-силна става позицията на Путин.

С военната агресия също не върви. Всяка наземна операция в Русия е обречена на провал. САЩ се опитват сега да навлязат през Украйна, както някога Наполеон и Хитлер. Но и най-големите юнаци не можаха да стигнат до Сибир. Армията на Русия е във възход. Идеята да изпреварваш ядрен удар на САЩ е пълна глупост.Ответният удар на Русия ще бъде унищожителен. Но тогава оцелелите ще завиждат на умрелите. Значи и военната заплаха е безперспективна.

Връщайки се към цените на нефта и движението им надолу какво може да очаква, ако те паднат до тримесечни цени от 45-50 долара за барел:

• ще бъдат спрени като нерентабилни 100 процента от всички арктически проекти, които са скъпи;
• 95 на сто от шистовите нефтогазови проекти в САЩ и другаде по света, т.е. пълен стоп на шистите;
• над 87 на сто то дълбоководния добив и шелфовите нефтени проекти;
• над 75 на сто от труднодостъпния нефт;
• около 15 на сто от традиционния добив при условие за нулеви данъци за нефтените компании. При цена от 45 долара над 65 на сто от световния нефтен добив ще стане губещ.

Каква е ситуацията при Русия? Например при Роснефт при средни цени от 105 долара на барел половината взимаше държавата – износни мита, акцизи, данъци и т.н. Пълната себестойност на добива и продажбата на Роснефт е около 35 долара за барел.

Самият добив е не повече от 7-10 долара, т.е. ако се стегне пояса Роснефт може да не събере и при 25-27 долара за барел, но без данъци. При 50 долара за барел 80 на сто от руския нефтодобив става губещ. Това обаче се отнася и за 80 процента т американските и европейски компании.

Падането на доходите на износителите от срива от 105-110 до 45-50 долара за барел възлиза годишно на около 1 трилион долара. Това означава, че САЩ обявиха за главите на Мадуро, Рухани и Путин 1 трилион долара, като поставиха под заплаха от банкрут почти целия световен нефтогазов отрасъл.

Разбира се Путин, Рухани и Мадуро са обявили също някаква цена за главите на Обама, Камерън и Нетаняху.

Осъзнавате ли мащаба на залозите?