Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Русия излезе от Договора за обикновените въоръжени сили в Eвропа /ДОВСЕ/
04.2015

На 11 март Руската федерация прекрати своето участие в заседанията на Съвместната консултативна група по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа /ДОВСЕ/. По този начин обявеното от Москва през 2007 г. прекратяване на действията на ДОВСЕ стана пълно.

От Русия заявиха, че тази крачка на руската страна "не означава отказ от по-нататъшния диалог за контрол над обикновените въоръжения в Европа, ако и когато за това съзреят нашите партньори".

Конкретно пълното прекратяване от Русия на участието й в ДОВСЕ вероятно се дължеше на разполагането на американски танкове и бронирана техника в Латвия и на развитието на ситуацията в Украйна с разполагане на американска техника, войници, съветници и наемници.

По този начин един от най-важните договори за Европа в областта на въоръженията /наред с Договора за съкращаване на ракетите със среден и малък обхват/ беше погребан от Запада.

ДОВСЕ предвиждаше ограничение на пет категории обикновени въоръжения и техника – танкове, бойни бронирани машини, артилерия с калибър над 100 милиметра, бойни самолети и ударни хеликоптери. Договорът предвиждаше и обмен на информация и инспекторска дейност.

ДОВСЕ беше подписан на 19 ноември 1990 г. в Париж. В него взимаха участие 16 страни - членки на НАТО и 6 държави от Варшавския договор.

Договорът ограничаваше възможностите за разполагане на обикновените въоръжения покрай границите между страните на военните блокове, за да бъде намалена вероятността от внезапно нападение и от крупни бойни действия в Европа.

Оттогава станаха много събития, в резултат на които съотношението на силите в Европа се промени сериозно във вреда на Русия. Новите планове на НАТО не предвиждаха никакви компромисни крачки спрямо Русия за регулирането на числеността на войските в Европа, което правеше съответния отговор на Москва напълно възможен.

Ще припомним, че на 14 юли 2007 г. Русия замрази участието си в ДОВСЕ и в свързаните с него международни договори, сред които договорите от Будапеща от 1990 г., от Ташкент - 1992 г., от Виена - 1996 г., от Истанбул за адаптиране на ДОВСЕ - 1999 г., и редица други. Всички тези документи доразвиваха в променящата се ситуация основния договор, подписан в Париж на 19 ноември 1990 г. и влязъл в сила на 9 ноември 1992 г.

Районът на действието на ДОВСЕ е сухопътната територия от Атлантическия океан до Урал, включващ и Фарьорските и Азорски острови, Мадейра, Шпицберген, Канарите, Земята на Франц Йосиф и Нова земя. Както и цялата територия на запад от реката Урал и Каспийско море и Турция до точката на пресичането на турската граница на 39-я паралел.

ДОВСЕ се сключваше в началото на 90-те години между двата военно-политически блока - НАТО и Варшавският договор, и трябваше да установи стабилен баланс при обикновените въоръжения на равнища по-ниски от предишните.

Но скоро след това Варшавският договор изчезна. Същото се отнасяше и за СССР. Неговата наследница Русия изпълни всички изисквания на договора - за количествата танкове, оръдия и авиация. Останалите почти 30 държави и до днес не са ратифицирали обновената версия на договора.

Опасният момент беше, че ДОВСЕ, вместо да допринася за сигурността в Европа, започна да действа срещу нея. С тежкото си въоръжение НАТО превъзхождаше Русия три-четири пъти и фактически беше създаден потенциал за внезапен първи удар.

Според договореностите на ДОВСЕ от 1990 г., между Варшавския договор и НАТО количеството позволени въоръжения бяха следните: Варшавски договор - танкове 21 473, бронирани машини 32 702, артилерия 20 368, бойни самолети 6461, ударни хеликоптери 1189; НАТО - бойни танкове 24 093, бронирани машини 33 827, артилерия 19 831, бойни самолети 5118, ударни хеликоптери 1685.

Според договореностите от Истанбул през 1999 г., квотата на Русия беше определена на: бойни танкове 6400, бронирани машини 11 480, артилерия 6415, бойни самолети 3416 и бойни хеликоптери 890. Същевременно общата квота на НАТО беше определена по следния начин: бойни танкове 22 424, бронирани машини 36 570, артилерия 19 529, бойни самолети 7273 и хеликоптери 2282. С други думи, беше закрепено 3-кратно превъзходство на НАТО, тоест договорът узакони неравнопоставеност на Русия при обикновените оръжия.

За Русия тази нова версия имаше принципно значение, тъй като предишната редакция на договора съществено ограничаваше количеството бойна техника в така наречената флангова зона. В руската част на тази зона влизат и Ленинградският, и Севернокавказкият военни окръзи. На Северен Кавказ е неспокойно и се запазва необходимостта от поддържане на значителна военна групировка. Заради това руските военни искаха към установените тавани да имат във фланговата зона още 400 танка и 2420 бойни машини.

Но новата версия на договора от 1999 г., където тези разногласия бяха изгладени, нямаше юридическа сила, докато не бъде ратифициран от всички страни - участнички.

Заради това тогава външният министър Сергей Лавров заяви, че, "ако в близко време не бъдат предприети мерки за ратифициране на адаптирания договор от 1999 г. пред нас ще се появи опасността да загубим механизмите за контрол над въоръженията в Европа".

НАТО от своя страна задържаше решението на въпроса и Москва виждаше в това предлог да се отлага ратифицирането на договора, докато НАТО продължава да изгражда нови бази и да се придвижва на Изток.

Този проблем засягаше и военните бази на САЩ в България, Румъния и Полша, които също нарушават договора от 1990 г.

Ситуацията се усложняваше от приемането в НАТО на Литва, Латвия, Естония и Словения, които не са участници в договора.

Не става дума само за трикратното превъзходство на НАТО, но и за това че ДОВСЕ сериозно обвързваше ръцете на Русия в случай на криза.

Русия не можеше да увеличи въоръжените си сили на европейския театър без да наруши ДОВСЕ, което от своя страна може да стане за НАТО повод за война. Трикратното му превъзходство, според каноните на класическата военна теория, е достатъчно за гарантирана победа в настъпателна операция.

По този начин от договор, носещ стабилност, ДОВСЕ се превърна в договор, който може да послужи като барут за запалване на конфликт в Европа.

В първоначалния вариант ДОВСЕ устройваше САЩ, което не се отнасяше за адаптирания вариант. Първият договор им позволяваше безпрепятствено да се придвижват на Изток към границите на Русия, като реконфигурираха и своето военно присъствие от бази в Германия към бази в Румъния и България.

Всъщност споровете за ДОВСЕ са отдавна. Русия твърдеше, че Западът нарушава всички правила и договори и, че САЩ искат да я изтласкат от Черноморския и Каспииски район и да разпространят своите военни структури в Южен Кавказ.

След решението на Думата от 2014 г. за прекратяване на ДОВСЕ Москва напомни, че мораториумът е последното предупреждение към САЩ и НАТО да започнат сериозно да се отнасят към руските стратегически интереси.

Това веднага постави два други основни въпроса - за Договора за ракетите със средна и малка далечина (РСМД) и разполагането на ПРО на САЩ в Европа.

Москва трябва да търси стратегически отговор на превъзходството на НАТО, както в сила, така и в бойна техника. Отговорът може да е скъсването на още един горбачовски договор за забраната на средните и малки ракети от 1987 г. и създаване на "съкратени" "Топол"-и, тоест намалени с една степен ракети, със средна далечина и висока точност на боя, с ядрени и неядрени бойни глави, с развита система за космическо целеуказване. Вероятно ще започне и възраждането на далечната авиация с нейните свръхзвукови самолети Ту-160. Ще бъдат създадени и силни групировки от евростратегически изтребители Су-34. Ще приключи процесът на влизане на въоръжение на крилатата ракета с авиационно базиране Х-102.

Всички тези крачки ще са заплаха за бързо поразяване на ключовите центрове на атлантизма с удари по местата на съсредоточаване на техните елити.

Западната част на Русия ще бъде прикрита срещу въздушни операции на НАТО и САЩ чрез мрежа от станции за заглушаване на спътниковата навигационна система GPS – на САЩ, и Галилео – на Евросъюза. Тази евтина асиметрична техника беше успешно разработена и изпитана. Русия ще направи невъзможно насочването на крилатите ракети и високоточните бомби.


You have read 1 of your 40 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 239, April 2015
70 години от Ялта, забравена, но актуална
Преди 70 години – на 4-11 февруари 1945 г. – в Ялта /СССР/ се срещнаха Сталин, Чърчил и Рузвелт. Срещата стана само три...
    Хрониките на Чип Тейтъм разкриват кода на престъпленията и парите
"Тези документи бяха попълнени по времето на операциите, провеждани от въздушната база Палмерола – Хондурас между февруа...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com