Тема на месеца

Войната за информацията и рекламите се изостря. Еврокомисията заплаши Google с огромни глоби – над 6 милиарда долара за монополизиране на пазара. Нещата не са абсурдни, тъй като който разпределя информацията, той има и властта. А властта на Google в момента е глобална. И всичко минава през нейната търсачка в интернет.

Когато вписваш в прозорчето на Google названието на търсените козметици на пръв поглед правиш нещо напълно неутрално. Но това нe е истина, той като всяко твое запитване укрепва цивилизационното влияние на Запада и умножава богатството на САЩ. И въпреки че малко хора разбират интернетните търсачки като инструмент за цивилизационна експанзия вече е крайно време това да бъде променено. Ако искаш да управляваш света трябва да контролираш информацията, което в ерата на интернет означава да създадеш собствена търсачка.

Днес светът на интернет, или по-голямата му част, принадлежи на Google. Фирмата от Mountain View в САЩ, която предлага най-новия в света "гребен на сресване на мрежата" доминира тази услуга в повечето държави по света.

Ако вземем Eвропа, в повечето страни от ЕС Google е доминираща търсачка – поема и обслужва средно 90 процента от движението в мрежата на търсачките /за България този процент е по-висок – 97 процента/. Конкурентните като Microsoft с неговите търсачки Bing и Yahoo се опитват да се настанят на пазара, но засега безуспешно.

Междувременно Google профилира ресурсите в мрежата и действието на търсачката от гледна точка на своите собствени решения, като за рекламирането на конкуренцията я кара солена да плаща. Ако някой отпада от информационния пазар в Европа това означава, че е много по-лош.

Еврокомисията обаче има друго мнение и от пет години, заради фирми конкуренти на Google, изследва монополната политика на гиганта. През април комисията заплаши фирмата с глоба от 6 милиарда долара за такава дейност /но тази сума представлява само 10 процента от годишните обороти на гиганта/. Предлага и модифициране на алгоритмите за търсене в страните от ЕС.

За какво става дума?

Еврокомисията и конкурентите на Google твърдят, че монополистът от САЩ е престанал добросъвестно да изпълнява услугата за търсене. И, като най-важни представя резултатите, за които някой е платил, а не онези, които неутрално търсещият алгоритъм ще представи като най-важни. Например когато пишем "часовник за бягане" на първо място се показват фирмите, които са платили на Google да ги рекламира. Така е при всички търсения – който плаща е най-отгоре в листата на производителите или предлаганите услуги.

Още предишният комисар по въпросите на конкуренцията Жоаким Алмуня проверяваше дали Google дава предпочитание на собствени или свързани с нея марки и услуги. По този начин в центъра на вниманието се оказа алгоритъмът на търсачката, т.е. дали резултатите са неутрални, и ограниченията, които Google налага в договорите с рекламодателите по какъв начин могат да пренесат рекламната си кампания от Google към друга фирма, занимаваща се с цифров маркетинг. Алмуня предлагаше на конкурентите на Google мирно споразумение, но не успя.

Новият комисар – датчанката Маргарет Вестагер, получи този проблем в наследство и завъртя шайбата – доминиращите фирми не могат да злоупотребяват със своята позиция за създаване на представа на обвързаните пазари – заяви Вестагер.

Но Google има шанс да убеди комисията, че не прави това и обяви, че разследват и системата за мобилно оборудване. Формално, обвиненията засега не се отнасят за липсата на неутралност на целия алгоритъм, а само за ценовите сравнения, появяващи се тогава когато търсим конкретни продукти.

В този спор важно е нещо друго. От известно време в ЕС подхождат скептично към войната, разгаряща се на цифровия информационен пазар и третират Google и неговите търсачки, като инструмент за агресивна експанзия. Един ден преди Google да бъде обвинен от Еврокомисията, комисарят по цифровизирането Гюнтер Йотингер призна, че Европа е зависима от технологичните платформи извън съюза от чужди операционни системи и социални мрежи. Не съобщи наименованията на фирмите, но беше ясно за какво говори. Засега обаче нито една европейска фирма не е в състояние да предложи конкретна платформа, конкурент на Google. Освен това повечето обещаващи start-up технологии се появяват именно в САЩ. Свободнопазарният цифров капитализъм не е в отговора на ЕС. Даже конкуренцията на Google на европейския пазар, търсачките Bing и Yahoo са американски.

Страхът на Европа обаче расте. Пример е решението на Европарламента от есента на 2014 г. да се предотвратят маркетинговите злоупотреби с търсачките и да се разгледа "разделянето на търсачките от другите услуги". Това означава необходимостта от разделяне на Google на много по-малки фирми.

Дали страхът от Google е основателен? Със сигурност е така, но не е заради причините, които са давани от европолитиците. Не става дума за търговски, а за информационен монопол и за свързаните с него опасности. Някои европейски политици вече говорят за Google като за инструмент за цивилизационна експанзия на САЩ.

Дали са прави? Всяка фирма, контролираща движението на информацията в дадена общност от държави, получава и широки знания за тези държави. Благодарение на това американският Google играе ролята на надзирател на информационния обмен в ЕС. Истина е, че ЕС е съюзник на САЩ, но от геополитическа гледна точка е отделно звено на западната цивилизация.

Google не е това, за което се представя – твърди Джулиян Асандж, координаторът на Уикилийкс, порталът, даващ възможност за публикуване на тайни информации. Преди няколко години Асандж беше посетен от Ерик Шмид, директор на Google "Заедно с него дойде и Лиза Шийлдс от Съвета за международни отношения, свързан с Държавния департамент на САЩ." - си спомня Асандж в книгата "Когато Google среща Wikileaks". "След това бях посещаван и от други хора, свързани с правителството на САЩ."

Асандж твърди, че Google, въпреки че е частна фирма, реално е организационен колос, чийто цели отговарят на целите на геополитиката на САЩ. Заедно с ръста на монопола на търсачките и на други услуги фирмата разширява и контрола над световното население.

Днес Google за повечето хора е еквивалентът на интернет. Заедно с този контрол се разпростира все по-широко и цивилизационното влияние на САЩ. ЕС може и да преглътне този проблем, но Китай и Русия открито изразяват своето несъгласие и предприемат ответни мерки. И се борят за собствено цивилизационно влияние с помощта на търсачките.

През 1977 г. руснаците създадоха Yandex, която контролира вече около 65 процента от движението на търсачките в Русия.

В Китай около 65 процента участие в пазара има Baidu. Китайската търсачка се появи през 2000 г. и популярността й постоянно расте. Търсачката действа и в други държави – в Япония, неотдавна и в Бразилия.

Yandex и Baidu заедно контролират 11 процента от глобалното движение на търсачките. Въпросът в каква посока ще тръгне Европа – дали ще остане информационна колония на Google или ще избере свой собствен път.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ