Скандалът PRISM (US-984XN), тоест супероперацията на американското правителство за шпионаж на цялата интернетна мрежа, най-напред избухна в САЩ, а след това обхвана целия свят. Въпреки опитите да бъде потулен, това беше скандалът на началото на ХХІ век.

Благодарение на един бивш служител на американската Национална агенция за сигурност – NSA, Едуард Сноудън, който вероятно е получил информация в рамките на вътрешните борби с NSA, и след разкритията побърза да се изнесе в Хонг Конг, стана ясно, че още от 2007 г. в рамките на суперсекретната програма PRISM, подслушването на всеки човек, на всяко място, по всяко време, е било вече рутинна практика.

По-просто казано, в рамките на PRISM, Националната агенция за сигурност на САЩ и ФБР са се включвали директно в централните сървъри на американските и световни интернетни компании, откъдето са взимали всичко, което им е нужно – аудио, видео, снимки, имейли, документи, пароли за влизане и излизане, с което са получавали не само цялостна информация за всеки обект (дневно по 3 милиарда), но и са следели движението на всеки човек, на неговите контакти в реално и минало време. Това означава, че от 2007 г. на планетата нито един човек не е бил извън обхвата на този супер-шпионин.

В началото властите на САЩ се опитваха да лъжат, че става дума само за следене на чуждестранни граждани, намиращи се извън пределите на САЩ, и че Агенцията за национална сигурност ФБР са действали на основа на Закона за контрол на дейността на чуждестранните разузнавания (FISA) и Акта за защита на Америка (РАА), които позволяват да се следят чужденците извън пределите на САЩ, без санкция на съда.

Но много бързо стана ясно, че в тази операция са участвали най-големите американски и световни компютърни и интернетни високотехнологични фирми и компании, като Google, Microsoft, Yahoo, Facebook, AOL, Skype, YouTube, Apple, Paltalk, Verizon, AT&T и така нататък.

Това е скандалът на скандалите, супер-конспирацията.

Адвокатите на така нареченото информационно общество твърдят, че това е обективен процес, и че шестата технологична система води към всеобщо "чипизиране", всъщност чипизирането вече е направено, въпреки че още не са ни имплантирали чиповете в ръцете, мозъците или задниците. Защо?

Интернетизирането и смартфонизацията заедно с тоталното използване на мобилните мрежи от трето, четвърто и следващи поколения, ни дава веднага разположението на обекта, който търсим върху Google Earth. Но това удобство е невъзможно без най-важният елемент – определяне на позицията на ползвателя. Какъв е смисълът на картата, ако е неясно къде се намираме на нея. И именно тук отдавна действа глобалното следене.

Реално хората вече са чипизирани. Над тях е сянката на Големия брат.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ