Взетото от Русия решение да свали забраната за доставка на зенитно-ракетните комплекси С-300 за Иран ще има важни последици за целия близкоизточен район и преди всичко за позицията на Иран, САЩ, Израел и Саудитска Арабия.

На първо място доставките на С-300 за Иран ще доведат до фундаментални промени на съотношението на силите в района.

На второ място, ако Иран разполага със С-300, това ще означава забрана на достъпа до дадения район за въоръжените сили на противника – в случая на Израел и САЩ.

На трето място доставките на руски С-300 за Иран ни връщат към епохата на глобалната геополитическа конкуренция.

Разбира се, на първо място е военният аспект на С-300, благодарение на който Иран стана практически неуязвим за ВВС не само на Израел, но и на САЩ.

На този фон редица коментари предизвика изявлението на президента на САЩ Обама, който се съмнява, че С-300 може да бъде сериозна преграда на атаки срещу Иран. "Нашият отбранителен бюджет възлиза на почти 600 млрд. долара, а на иранците е по-малък от 17 милиарда. Даже ако получат няколко С-300 можем да ги заобиколим, ако има нужда."

Ще припомним, че още през септември 2010 г. при президента Медведев, Москва доброволно взе решение да спре изпълнението на контракта за доставка на С-300 за Иран, който беше влязъл в сила. Заради неизпълнението на сделката Иран внесе в Женева иск срещу Русия за 4 милиарда долара. Може да се предположи, че не става дума само за тази милиарди. По-скоро последната капка, която преля чашата на търпението на Кремъл беше законодателно оформеното от Конгреса на САЩ решение да започне доставката на въоръжение за Украйна. На този фон решението на Путин за размразяване на сделката с Иран беше просто безалтернативно.

Ще припомним, че мобилният комплекс С-300-ПМУ Фаворит, който първоначално беше предлаган на Иран може да следи едновременно 100 обекта и да обстрелва синхронно 12 цели. Времето на неговото въвеждане в боя е само 5 минути.

С-300 ще работи в тандем със закупените вече от Иран системи Тор-М1 с близък радиус на действие, които могат да атакуват цели на противника до 12 км и на височина 6 км. С-300 защитава обектите от атаки от далечните подстъпи, а Тор-М1 прикрива самия дивизион, ако самолетите на противника преодолеят основната защита. Само три американски самолета могат да направят това от пето поколение В-2 Spirit, F-22 Raptor и F-35. Израелските ВВС нямат такива самолети.

Така С-300 превръща цели области в безполетни зони за самолетите F-16 или F/A-18 Hоrnet. И нито един самолет на въоръжение на САЩ не може да остава в зоната на действие на С-300 дълго време. Тогава за какво говореше Обама?

Пет дивизиона от системата С-300 ПМУ-1, които ще получи Иран, представляват оптималната структура, т.е. един полк. Главата е командният пункт. В бойна обстановка той управлява работата на целия полк, разпределя целите между дивизионите. Под негово управление се намират всичките пет дивизиона. Обикновено всеки дивизион има от 8 до 12 пускови установки. Действат във височинния диапазон от 24 метра до 25 км, по-късните модификации имат разширени възможности от 10 метра до 30 км.

Да направим проста аритметична оценка. Ако Русия достави на Иран пет подразделения /такава цифра фигурира в договора от 2007 г./ и във всеки има по 12 пускови установки, се получава 60. На всяка пускова установка има по 4 зенитни управляеми ракети, т.е. общо Иран ще получи 240 изделия в полкови комплект.

Тъй като разходът на ракетите за един атакуващ обект са минимум две ракети, тези 240 трябва да разделим на 2 и ще получим 120 цели. Даже чисто психологически всеки летец ще се замисли какво го очаква и едва ли при такава огнева плътност от близко разстояние ще може да атакува обекта. При средна ефективност на една стрелба /примерно от 0,9 очакваното число на унищожените самолети ще бъде над 100 единици/. Всяко подразделение може едновременно да унищожава по 6 цели. Общо се получават 30 цели. Когато летецът подхожда към обекта и вижда море от огън той няма да има никакви шансове и ще мисли как да се спаси преди да бъде унищожен.

По този начин Израел и САЩ вече няма да могат да нанасят своите авиоудари. Впрочем САЩ имат и крилати ракети, например Томахаук. Общо крилатите ракети на Пентагона в района са около 4000 разположени на различни носители, в това число на самолетоносачи. Но това вече предполага безпилотна, а не пилотирана атака. Петте дивизиона ще прикриват обекти според принципа на кръговата ешелонизирана отбрана със съсредоточаване на усилията на определен участък. Заради това американците ще трябва да създават крилата армата, за да поразят нужната цел. А това ще струва много на САЩ и Израел. Стойността на един пуск на крилата ракета Томахаук е 1,5 милиона долара. Умножете го по няколко хиляди.

Появява се въпросът дали Русия може да достави на Иран допълнителна групировка С-300.

По принцип може да стане декомпозиране на групировката в зависимост от поставените задачи.

Първата декомпозиция е прикриването на Техеран, Исфахан или ядрения център. Втората част на декомпозицията е осигуряване на живота на самата групировка. Въпреки отбранителния характер на комплекса той трябва да се прикрива с настъпателно оръжие, което може да унищожава летища, бази, самолетоносачи и т.н. Иран има такова настъпателно оръжие. Например китайските противокорабни ракети, с които от далечно разстояние може да се атакуват военни кораби.

На въоръжение Иран има и С-601 и други ракети, които носят бойна глава от половин тон с далечина над 150 км.

Ракетата С-802 носи 165-килограмова бойна глава с далечина на полета 200 км. Това може да е сериозен проблем за самолетоносачите.

Но най-важното оръжие на Иран е ракетата Москит. Това е разработка от времето на СССР от края на Студената война.

Тази ракета тежи 4,5 тона и може да носи бойна глава с тегло 320 кг до 100 км, точността на попадението й е 99 процента.

По какъв начин С-300 ще бъдат доставени на Иран? Това може да стане през Каспийско море и по въздух. Освен това САЩ и Израел не знаят как в реални бойни условия действа С-300, тъй като западната авиация никога не се е срещала със С-300.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ