(Продължение от предишния брой)

30 март 1985 г.

Уредихме да останем в Тела, Хондурас. През нощта излетях с хеликоптера за La Cieba. Там взех следните пътници:

• Оливър Норт – представляващ ЦРУ и вицепрезидента, Джордж Буш;
• Феликс Родригес – ЦРУ, като втори пилот;
• генерал Алварес - Хондурас;
• Ами Нир – ЦРУ /Моссад/.

Посетихме няколко селца по границата между Хондурас и Никарагуа, за да набележим пунктовете за доставки през април. Трите селца бяха Rus Rus, Waspan и Santa Anna.

Норт беше доволен. Генерал Алварес ме похвали като специалист. Полк. Норт каза, че никой не трябва да знае за мен, тъй като съм "национална тайна". Кацнахме в Santa Anna и се срещнахме с Енрике Бермудес и други шефове на контрите. Влязохме в барака където нещо се произвеждаше и миришеше

Оливър Норт ни каза: "Още една година и можем спокойно да се пенсионираме". След това спомена нещо за Бари Сийл и губернатора Бил Клинтън. "Разбира се, ако държим под контрол онези крадци от Арканзас". Това се отнасяше за 100-те милиона долара, които Бил Клинтън беше вероятно откраднал и чието изчезване бяхме обсъждали една седмица по-рано в Коста Рика.

Норт, Родригес и Ами Нир продължиха да вървят през дървената барака, инспектирайки производството на кокаина. Норт продължи: "...вицепрезидентът Джордж Буш е силно разтревожен от изчезването на тези пари. Сега Буш ще трябва да организира отново нещо в Колумбия."

Онова, за което Норт мислеше, свърши с убийството на Бари Сийл от картела Маделин в началото на 1986 г.

"А какво ще стане с генерал Нориега?" – попита Родригес.

"Все нещо ще измислим" – отговори Норт. И наистина Буш по-късно набута Нориега в затвора за... търговия с наркотици.

След това отново чух как Норт каза на Родригес, че вицепрезидентът Буш, губернаторът на Арканзас – Клинтън, и други са свързани с производството на кокаин.

След това се върнахме в Палмерола.

6 април 1985 г.

Доставихме шест хладилника, пълни с кокаин и надписани като медикаменти в Trihillo. Там чакаше и U.S.Forse C-130, летящ за Панама. Предадохме им хладилните камери с кокаина.

Попитах пилота: "Кой ще ги получи?". Той погледна плана на полета и каза, че Харари ще чака на летището.

9 април 1985 г.

Кацнахме в едно малко селце 40 км североизточно от Окотал в Никарагуа. Родригес беше там с шефа на контрите Енрике Бермудес. До голяма военна палатка видях отново резервоари за производството на кокаин. Родригес каза, че те били пленени от лагер на сандинистите. Аз обаче забелязах веднага, че цялото оборудване, включително палатката, беше произведено в САЩ. Вътре в палатката имаше няколко жени, които пакетираха кокаина.

Когато тръгнахме взехме отново няколко хладилници, натъпкани с кокаин. Закарах ги до Сан Лоренцо и ги оставих на един цивилен С-123. След което се върнах в базата.

10 април 1985 г.

Отново получих задача да закарам шест хладилника с кокаин до Сан Лоренцо. Отворих и шестте, за да проверя съдържанието им. Преброих пакетчетата в единия от тях – бяха 110. Когато кацнахв Сан Лоренцо предадох контейнерите отново на С-123, същият от предишиня ден. Забелязах познат човек, пилотът на С-123. Това беше Бари Сийл, стар приятел. Бари ме поздрави.

След това влязохме в едно кафене. екипажът също дойде, заради което трябваше да излезем, за да поговорим.

Попитах Бари какво знаеше за наркотрафика и за хората, които участваха в него.

Бари ми разказа най-напред в общи линии, и след това в подробности къде отиват наркотиците, които доставих в Сан Лоренцо на 9 и 10 април 1985 г.

"Контрите се нуждаят от оръжия за борбата срещу сандинистите. Когато ЦРУ се свърза с контрите в началото на 80-те години им обеща пълна подкрепа с оръжие, обучение и пари. Именно ЦРУ стимулира операциите на контрите срещу правителството в Манагуа.

Но САЩ не можаха да изпълнят обещанието си за парите. Това втрещи контрите. Тогава шефът на ЦРУ Уилям Кейси се срещна с Адолфо Колеро и беше решено, че контрите ще получат парите и оръжието срещу кокаин.

Кейси назначи полк. Оливър Норт за шеф на операцията. Норт, по поръчка на ЦРУ, наблюдава доставките на стоката, и друг човек – Рамон Наваро от картела Меделин, да обучи контрите в производството на кокаин.

Колеро правеше връзката на контрите с Вашингтон. Шефът на контрите Енрике Бермудес трябваше да изгради и обезпечи кухните за производството на кокаин.

Бермудес беше привлякъл трима други командири на контрите в операцията. Това бяха Фернандо, Франклин и Марлан.

Рамон Наваро доставяше кокаиновата паста и пресни кока-листи на контрите. САЩ дадоха оборудването. То беше доставено с хеликоптери СН-47 от форт Кемпбел и Кентъки от 159-и авиационен батальон.

Задачата на Бари Сийл беше да доставя крайния продукт и парите на места и лица, определени от Оливър Норт.

Бари ми даде местата за доставки и ме предупреди да внимавам с Оливър Норт. "Той ще продаде и майка си". Даде ми и списък с имената на американските политици и на други хора по света участници в наркотрафика.

Бари Сийл обясни как става това. Шестте хладилника, които докараха предишния ден ще бъдат закарани в Салвадор. От Салвадор те ще заминат за Южна калифорния. Там кокаинът ще бъде направен на така наречения "крак". Той ще бъде продаден и парите ще бъдат дадени на контрите.

11 април 1985 г.

Закараха персонал и доставки до няколко лагера на контрите.

Сред никарагуанците беше и отговарящият за лагерите за северните лагери Енрике Бермудес.

След това щях да го срещна още няколко пъти. За последен път го видях жив през 1991 г. до един хотел в Манагуа. Енрике беше предан командир по време на никарагуанската контрареволюция срещу правителството на Даниел Ортега. Той беше предан и на вицепрезидента на САЩ Джордж Буш, и на шефа на ЦРУ – Уилям Кейси.

След контрареволюцията Бермудес очакваше да получи висок пост. Но президентката Чамаро не беше доволна от него. Тя разбра, че той не притежаваше качества да влезе в нейния кабинет.

През 1991 г. Бермудес натисна Буш да го вкара в кабинета на Чамаро. Тя пак отказа. Тогава Бермудес заплаши Буш, че ако не получи онова, което иска, ще изобличи Буш, Норт и цялата компания, и кокаиновия бизнес в Хондурас.

По-късно, когато през 1991 г. Енрике Бермудес си вървеше по улицата покрай хотел "Интернационал" в Манагуа той беше застрелян в главата. Напуснах мястото на операцията докато той все още трепереше. Просто беше и съобщението, което изпратих в Белия дом: "Игрището е чисто".

13 април 1985 г.

Радригес поиска нов нощен полет до Waspam и Rus Rus и се срещнах с Родригес. Отидохме до лагерите на контрите и се върнахме с шест хладилника с кокаин. Складирахме ги в един стар хангар на летището в Тела. Родригес ми каза, че на сутринта ще дойде С-123 да ги вземе. След това ми каза, че тези 350 кг кокаин са били отмъкнати от международни наркотрафиканти, намиращи се в Колумбия. едва ли си вярваше.

19 април 1985 г.

Бях повикан от Родригес, който ми нареди да закарам картата, която бях направил за района на селцата Rus Rus и Waspam на 159-и батальон. Долетях до Ла Меса. Свърши ми горивото и трябваше да останем до сутринта. Отидохме в хотела. На сутринта бях в хеликоптера и тръгнах към нов паркинг и зарядка. изведнъж основните перки се откъснаха. Бях залят с хидравлична течност. Гърбът ми беше ранен. Върнах се в хотела за два дни. След това ме закараха в болницата където откриха, че имам фрактура на гръбнака.

Шест месеца по-късно Бил Купър и Баз Сайер бяха убити в Никарагуа. Техният убиец – Еужен Хасенфус, беше заловен от сандинистите.

Три месеца след смъртта на Купър и Сайер беше убит Бари Сийл в Луизиана, както обеща Оливър Норт по време на полета на 30 март 1985 г.

През март 1986 г. ме повика Норт и ме включи в специалната група за операции с кодовото наименование "Пегас". Платиха ми 43 394 долара през април 1986 г. беше ми казано, че ще работя директно за президента на САЩ. Явих се на новото работно място през май 1986 г.

Следващите години президентът Джордж Буш щеше да ми възлага неутрализирането /убийството/ на агент на Моссад – през 1989 г., на шефа на обединения щаб – през 1989 г., и на един лидер в Централна Америка – през 1991 г.

Амир Нир беше убит през 1988 г.

Генерал Густаво Алварес беше убит през 1989 г.

Енрике Бермудес – лидерът на контрите и шефът на кокаиновите кухни беше убит през 1991 г.

През 1992 г. ми заповядаха да неутрализирам, т.е. да убия, кандидата за президент Рос Перо. Предупредих, че съм записал цялата си дейност след 1985 г., ако нещо се случи на Перо и на мен. През 1994 г. бях повикан от Феликс Родригес, Оливър Норт и Уилям Колби. Беше ми заповядано да им предам хрониките или "нещо ще стане". Избрах да не им дам "Хрониките на Тейтъм".

Заключение

Още през 1985 г. подсигурих оригиналите на записките, които правех на гърба на плановете за полета. Започнах да ги търся през 1994 г. През 1995 г. ми се обади един официален представител на Хондурас и ми каза, че документите са в него. На 25 април 1995 г. ние се срещнахме тайно в Сан Педро Сула в Хондурас, където ми даде заверени копия на оригиналите. Разбрахме се, че ще държи оригиналите докато те не станат необходими във връзка с евентуално разследване на Буш, Клинтън, Норт, Родригес и други пряко включени в производството и трафика на кокаин.

Докато бях в Хондурас бяхме следени от един известен агент.

Забелязах го доста рано и успях да се скрия, за да направя споменатата среща.

След като се върнах в Маями колата им беше разбита и чантата ми открадната. Документите обаче не бяха в тази чанта. Те бяха залепени върху тялото ми.

Две седмици след като се върнахме в САЩ аз и жена ми бяхме задържани от ФБР. Те преобърнаха къщата, но не намериха нищо. След това бях арестуван. Причината за ФБР беше, че съм "бил пътувал извън страната".

През февруари 1996 г. двама федерални агенти ме посетиха докато бях в затвора в Тампа – Флорида, и ме предупредиха, че мога да бъда обвинен в държавна измяна. Ще бъда екзекутиран, или ще прекарам целия си живот в затвора, ако не им дам документите.

Седмица по-късно, през много странни обстоятелства, измяната стана първото обвинение, за което бях набутан в затвора.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ