Всеки човек има една дата – рождена, от която започва отброяването от началото към края. Междинният етап се определя като процес на остаряване на организма. И колкото по-нататък, толкова по- "memento mоri" – или, както се казва, "моментално и ...в морето". Последният момент на този свят всеки се опитва да отложи максимално, защото за "онзи" засега има само недоказани хипотези. В крайна сметка обаче това е и висшата справедливост в живота – краят е еднакъв за всички. Но смъртта не е край на живота, т.е. на паметта.

Започвам с този кратък увод, за да отбележа, че доста изненадващо, не само за мен, навършвам 68 години, което, в актуалните условия си е истински подвиг и, че ще се опитам да остана "наоколо", още поне с написаното.

За мен времето напоследък върви със скоростта на светлината, значи, то наистина е относителна величина. Заради това казвам на сина ми, който може би е един от най-големите съвременни финансисти, да не бърза като мен.

Но аз трябва да бързам, защото краят е все по-близо и защото като свидетел на времето ми се паднаха твърде много мисии. И като изпълнителен човек гледам да ги свърша.

Мисията е ясна – да се обясни причинно-следствената връзка на станалото и чакащото ни. Парадоксът е, че започнах при социализма и вероятно ще завърша при капитализма, но въпреки тази изненада устоях и никога няма да легитимират съвременната "демокрация", т.е. бардака около нас.

Задачата е сериозна. Някога Ванга ми даваше 77 години. Надявам се да е сбъркала. Всъщност сега за първи път ще споделя, че Ванга преди да си отиде ми изпрати послание, в което акцентираше върху втората сричка от името ми – "ра". Но, тъй като съм атеист се отнасях към посланието скептично. Напоследък обаче за всеки случай започвам да добавям пред "атеист" "вярващ", каквото и да означава, съчетанието "вярващ атеист", още повече, че излизаме от силанума – тишината и мълчанието, и навлизаме в поредната война на човека за бъдещето.

Става дума за Третата световна, която върви поне от 15 години с разликата, че бойните действия не изглеждат така, както хората си ги представят от историческия опит. Впрочем, несъвпадението на очакванията с реалностите си са още от времето на англо-бурската война от 1899 г. и нестандартната руско-японска война от 1905 г. Първата световна пък беше демонстрация на кризата на класическата военна наука.

Същата история се случва и с Третата световна. Очакваха тотален ядрен армагедон, но получиха разни цветни революции. Но и тук се вижда, че войната е продължение на политиката с други методи – с военни. Основата на политиката е икономиката, а на двете – геополитиката, която започнах да въвеждам още преди 25 години разбира се, не бях пръв, но може би един от първите, които се сетиха за какво става дума.

На тази основа се оказах пророк, който предрече съсипията на тази малка балканска държава, наричана България. Сам да си отрежеш главата от глупост наистина е сериозно постижение. И се завтекоха от Русия към Америка. Но както се казва, "може да направиш копие от лайно, но не можеш да го изостриш". Американският век завърши преди да е започнал. Парите за банкета свършиха. Американците подцениха Русия, но преди всичко Китай. И фронтът тръгна отново на Запад, не само към Берлин, но и към Париж, Брюксел и Капитолия.

Именно това е войната за бъдещето и в областта на информацията.

Тъй като работя с информация вече 45 години, мога да твърдя, че, ако все пак има нещо добро в случващото се през последните 25 години това е думата "информация". Информацията се превръща в нова ера на човечеството. Досега неговата истинска история беше прикрита, замазана, излъгана. Но изведнъж бентът падна и информацията се отприщи. Изплува онази - истинската, неманипулируемата. Неслучайно казват, че не са важни какви уши имаш, а какво е между ушите.

Така постепенно заех позицията на живия класик, когото никой не смее да ругае, но всички тайно хранят надеждата, че ще отпътува завинаги по-бързо.

Така или иначе, всички сме затворници в телата на остаряващи маймуни. Това е превозното средство във времето, измислено за нас от природата. Но по-добре е да се идентифицираме не с умиращите маймуни, а с безсмъртния дух.

От илюзията, че тази истина стига до всички, обаче съм се отказал отдавна. Да се говори на недокоснатите от духа празни мозъци с езика на критичната аналитичност е, като да се хвърлят перли пред прасета.

Заради това много ми харесва тенденцията да се живее до 100 години в пълна работоспособност и, че хората не са умиращи маймуни, а са продукт на вечния дух.

На бюрото ми и в електронната поща отдавна лежат заявки за разни интервюта от вестници, агенции, предимно от чужбина. Трудно намирам време да им отговоря. Още нямам чувството, че е дошъл часът на обобщението – детството, родителите, семейството, житейските пътеки, журналистиката, светът... Отговарям, че все още не съм готов с обобщението, че глобалната лъжа е фундаментална, че така наречената демокрация, няма нищо общо с нейното всеобщо разбиране.

На първо място, онези, които се позовават на демокрацията се делят на две групи – глупаци, които вярват в нея, и неглупаци, които мамят глупаците. Последните правят това цинично и нагло, тъй като знаят добре, че демокрацията не е нищо друго освен власт на парите. Но на глупаците от векове внушават, че демокрацията означава власт на народа, че е производна на думата "демос", т.е. народ. Но "демос" не е народ. Демос означава само онази част от народа, която е имала право на глас в Гърция, т.е. робовладелците и върхушката. А народът си е бил охлос т.е. демокрацията няма нищо общо с народа. Именно така се появяват религиите, които са основният враг на разума.

Моралът от тази история е следният. България е онова място на света, където живеят най-много глупаци и бандити на глава от населението. И всеки път, когато пиша тези редове, нищо че съм атеист, чувам Господ как започва тихо да плаче.

Заради това не давам интервюта. По принцип пророците не дават интервюта. И се надявам, че някога Ванга, когато казваше "77 години" забрави да добави "минимум".

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ