Концепцията на газопровода "Турски поток" може съществено да се измени. Многобройните и противоречащи информации, постъпващи от различни източници – руски и европейски, говорят за закриване на проекта, за неговото забавяне, за отлагане, за преформатиране и т.н.

Едновременно продължават преговорите между Турция и Газпром за исканата от турската страна ценова отстъпка. А тъй като споразумението за "Турски поток" още не е подписано, турската страна се опитва да използва ситуацията за повече отстъпки и намаления.

Но трябва да се отчита, че Турция е заинтересована в транзита на руския газ. Газът от Ирак и Туркменистан продължава да е под въпрос. Същото се отнася и за газа от Иран след свалянето на санкциите. Добивът на азербайджанския газ е скъп и той може да бъде използван само за диверсифициране на доставките за Европа.

ЕС не е готов да подкрепи "Турски поток", но вече провали "Южен поток", така че въпросът за новия южен маршрут остава на дневен ред, още повече, че Газпром вече няколко пъти заяви, че след 2018 г. ще спре въобще транзита през Украйна. Изграждането на "Северен поток – 2" все още е в сферата на подписания меморандум, т.е. на намеренията, и е подсигуряване на Газпром срещу евентуален провал на "Турски поток".

Ясно е, че преговорите за "Турски поток" не са в "задънена улица", но се забавят и заради сложната политическа ситуация вътре и около Турция и очертаващите се предсрочни избори. Междувременно първоначалните планове на Газпром се промениха. Компанията планираше да започне полагането на тръбите в юни и да пусне първата нишка на "Турски поток" през декември 2016 г. От някои източници става ясно, че руската страна е изпратила на Турция два варианта за междуправителствено споразумение. Първият е строителство само на една нишка – за 15,75 милиарда кубометра, вторият е прокарването на всички предвидени четири нишки за доставки на 63 милиарда кубометра годишно.

Даже съкратеният вариант устройва Турция, която сега купува руски газ през Украйна. /Същото се отнася и за България./ Ако бъде прокарана първата нишка на "Турски поток" вносът на газ от Турция през Украйна ще отпадне. Това устройва Турция, която очевидно се нуждае от първата нишка на "Турски поток", тъй като разбира, че руският газ е евтин, конкурентен и надежден, докато доставките на газ от Ирак, Кипър, Иран и Централна Азия са призрачни проекти.

Но Турция, както и в миналото, не иска да бъде проста транзитна държава. Тя иска да бъде оператор на регионален хаб. С една дума Турция иска по-голяма роля в разпределението на газа и значителни ценови отстъпки.

Заради това и "погребението" на "Турски поток" или неговият провал са политически спекулации, които не отговарят на икономическите реалности.

Преувеличени са и опасенията, че, без прокарването на "Турски поток" и спирането на транзита през Украйна, Газпром няма да може да си изпълни задълженията спрямо Европа. За това не са необходими четирите нишки на "Турски поток".

На първо място трябва да се отчитат възможностите на "Северен поток". Сегашните две нишки на този дълъг 1200 км газопровод минават по дъното на Балтика и свързват директно Русия с Германия за 55 милиарда кубометра годишно, които сега се използват в 60 процента.

Второ, става дума за строителство на две допълнителни нишки към сега действащия "Северен поток – 1".

През юни Газпром подписа с холандско-британската Shell, немската E.On и австрийската OMV меморандум за строителството на тези две нишки. Вероятно към проекта ще се присъедини и френската компания Engie. След като се присъедини и немската Wintershаll ще може окончателно да се говори за формирането на руско-европейски консорциум като предварителната стойност на проекта е 9,9 милиарда евро.

Пускането на двете нишки на "Северен поток – 2" Газпром планира до края на 2019 г., т.е. до момента от окончателния отказ от украинския транзит.

Трябва да се отчита и друг фактор. Заради кризата в Европа потреблението на природен газ спада. Главата на Газпром Алексей Милер съобщи, че неговата компания може да добива годишно от недрата 617 милиарда кубометра, но през 2014 г. е реализирала само 444 милиарда. Непоисканата мощност е 173 милиарда кубометра.

Голяма пазарна ниша е Китай, към когото Русия насочи два мащабни проекта – "Силата на Сибир" и "Алтай". Но потенциалът на китайския пазар за руския доставчик не е много голям. Според китайската CNPC през 2020 г. Китай ще купува в чужбина 170 милиарда кубометра, от тях около 80 милиарда ще идват от Централна Азия, още 12 – от Мианмар, и 82 милиарда втечнен газ с танкери – газовози. Тези три източника напълно ще покриват нуждите на КНР от вносен газ. Ако тази оценка е вярна, "Силата на Сибир" и "Алтай" няма да са нужни на китайците или това ще става на много по-ниски от сегашните цени.

Глобалната газова дипломация продължава. Досега не "всички яйца са слагани в една кошница".

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ