Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
За причините на преврата
11.2015

Когато през далечната 1992 г. за първи път публикувах стенограмата на заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 9-ти ноември 1989 г. /не на пленума на 10-и ноември/, на което всъщност се разиграха и основните събития в онези драматични дни, не предполагах, че през изминалия оттогава период на мен ще се падне мисията да обяснявам какво и защо се случи.

Постепенно журналистите, заели се с подобна задача в Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и в самата Русия ставаха все по-малко или си "заминаха" и има опасност този безпрецедентен социален и геополитически преврат в СССР и Източна Европа да остане без обобщение. Или поне без опити за обобщение.

Първият по-обстоен анализ на станалото преди 26 години публикувах преди една година в "Строго секретно". Сега, с известни разширения, го повтарям, защото на фона на актуалните събития в Близкия Изток, Източна Европа, Русия и САЩ той е още по-актуален.

Всъщност процесът започна не преди 26, а преди 30 години, когато на политическата сцена на СССР беше качен един човек, който започна "перестройката" – първата цветна контрареволюция, повтаряща се оттогава до днес в различни варианти в различни държави.

Войните – горещи и студени, се водеха срещу СССР от няколко десетилетия. Безуспешно. Тогава противниците му се питаха направо да го обезглавят. И този път успяха.

Намериха един кариерист от Ставропол, който се оказа на най-неподходящото място в най-неподходящото време, което не подмина и България. Заради това превратите в Източна Европа, след това и в СССР, имаха общ генезис.

Цветната контрареволюция стана обобщение на сценария за държавен преврат и външно управление, осъществяван чрез изкуствено създавана политическа и икономическа нестабилност и шантаж на властта и обществото с открит терор.

Все още има хора, които твърдят, че причината за "перестройката" и последвалото разпадане на Източна европа и СССР беше "нежизненоспособността на социалистическите държави". Нищо подобно. От перспективите на времето беше доказано, че нямаше нито една обективна причина за последвалата катастрофа на социализма. Той беше ликвидиран отгоре, като Горбачов от началото беше само инструмент, който беше прехванат от Лондон, Вашингтон и Тел Авив.

Не е истина, че падането на СССР се дължеше на ниските цени на нефта, причинено от Саудитска Арабия и САЩ. Защото нефтът от СССР отиваше предимно за страните от СИВ по дългосрочно ценообразуване и съгласуване на плановете и цените на световния пазар имаха минимално влияние. Но самият Горбачов поиска заплащането за нефта в СИВ да премине към "твърда валута", което беше колосална глупост. Защото страните от СИВ пък поискаха заплащане за своя износ към СССР в "твърде валута", което доведе до фактическо разпадане на СИВ, скъсване на търговските и производствени връзки и съкращаването на производството.

СССР беше обречен. Огромната страна се управляваше от авантюрист и игнорант /такъв беше и Елцин/, който нищо не разбираше от икономика, промишленост, армия, служби и т.н. Всичко последвало беше следствие на болестта, а не самата болест.

Логично дойде и срещата на Горбачов и Буш – старши на 2-3 декември 1989 г. в Малта, на която Горбачов предаваше всичко, за което можеше да се сети. Предаваше не само СССР.

Малта – 89 беше сигнал за позорното поражение и предателство на СССР. Малта-89 беше и победа на така наречения "колективен Запад" или по-точно на онази негова част, която беше свързана с Третия и Четвъртия райх и с онези сили на Запад и в самия СССР, на които беше поставена задачата да унищожат историческа Русия като такава.

Преди това, на рубежа на 70-те и 80-те години, в САЩ и Англия дойдоха на власт марионетките на глобалната корпорокрация Рейгън и Тачър, които стартираха неолибералната контрареволюция и балансът на силите натежа към неоглобалистите, които започнаха агресивен курс към СССР и социализма.

На този фон елиминирането през 1989 г. на тогавашните партийно-държавни ръководства на страните от Източна Европа, в това число и в България, беше функция на ставащото в СССР.

В анализите през последните 25 години винаги съм се опитвал да абстрахирам от въпроса дали Тодор Живков трябваше да си отиде по-рано и защо толкова дълго остана на върха. Но в края на 1989 г. този въпрос беше извън скоби. Нещата се разиграваха на друга платформа. Защото през ноември 1989 г. срещу НРБ беше извършен преврат, ръководен от върхушката в Москва, а след това в САЩ, Англия и Израел.

Разбира се, противоречията вътре в Политбюро на ЦК на БКП растяха от години и накрая кристализираха в така наречената група чавдарци – Джуров, Йотов и Станишев, които в тогавашната обстановка можеха да влияят върху Живков. Особено Джуров. Заради това от Москва най-голямото давление беше именно върху тях, по няколко линии.

Това се използваше от Луканов, който уловил момента стана "момчето на Горбачов" в София, заедно с Петър Младенов. Това за Луканов беше и самоспасяване, тъй като над него отдавна висеше опасността за отстраняване заради различни финансови нарушения и "заиграване с чужди разузнавания", от които съветските бяха най-малкият грях. Вербовка на Луканов от американците със сигурност беше стигнала до Москва – чрез Олдридж Еймс. Но в Москва и КГБ това едва ли беше направило впечатление, тъй като Горбачов и шефът на КГБ Крючков правеха същото. (Може би имаше значение за убийството на Луканов).

Вече е известно, че на заседанието на Политбюро на 9 ноември 1989 г. Тодор Живков подаде оставка. Но имаше намерение да се опита да обърне нещата на Пленума на следващия ден. Междувременно обаче в Деловодството на ЦК на БКП изопачиха решението от заседанието на Политбюро, а на следващия ден, след почивката, въобще не дадоха думата на Живков. Край.

По-нататък нещата също са добре известни. България беше окончателно разгромена. Политическият й строй е напълно адекватен на нейния социален строй. България стана страната на победилата лумпен-мафия. Те са "господстващата класа" и се разпореждат с държавната власт като с трофей.

Мафията и лумпенът са питателната среда за криминала. Криминалната среда напълно подчини обществото и го експлоатира като колония, ограбвайки и източвайки последните му ресурси и жизнени сокове.

Това е автоинтоксикация, т.е. самоотравяне на организма с отрови, произвеждани вътре в него в резултат на фатални нарушения.

Контрареволюцията подели България на две класи – "окупатори" и "население". "Окупаторите" са формирование от всевъзможни лумпени и психари, крадлив "елит", организиран като мафия, която контролира държавата и преразпределя помежду си всичко, което произвежда едва дишащото "население", лишено от политическа защита и социална роля и сведено до обслужващ персонал на паразитиращия "елит".

Това е и основният конфликт, който ще става все по-остър и ще завърши с "нощта на дългите ножове". Социалният имунодефицит е по-опасен и от биологическия.

Революцията срещу контрареволюцията е неизбежна. Този път тя няма да е за "демокрация", а за деколонизация и декриминализация, т.е. национално освободително движение.

Не е вярно, че времето в такива случаи е най-добрият палач и гробар. Вярно е обаче, че именно на нас се падна да живеем в това време, в което за мисленето и смелостта се плаща най-висока цена.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 246, November 2015
Кулисите на преврата на 10-и ноември 1989 г.
Преди 26 години, на 10 ноември 1989 г., в София станаха събития, които промениха хода на нашата история.Защо Живков пода...
    А ти, помогна ли?
Вече 26 години всеки месец стотици хиляди читатели в България и в над 150 държави по света, в различни часови пояси, чет...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com