Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Какво ни очаква през 2016 г.
02.2016

Системната криза на Запада през 2016 г. ще се задълбочава. Англосаксонско-ционисткият проект за глобализиране е основната причина за всеобщия хаос. Разрушаването има вече необратим характер и сега всички главни световни центрове се стремят и укрепват временни конструкции за сигурност, призвани да смекчат удара в случай на рязък крах на света "по американски".

Световната криза е със системен характер и глобалната икономика и цялата система от международни отношения стигнаха до задънена улица. По инерция движението в предишното направление продължава, но всички разбират, че този път води доникъде. По-точно вече не иска да върви към светлото бъдеще, построено на основата на англосаксонския модел на глобализма.

Възможностите на атлантическия свят за защита на своя глобален проект са все по-слаби, което се използва от Китай и Русия.

Даже самият Запад, който до неотдавна се считаше за единствено "силен и правилен" вече не може да крие своята паника и безпомощност. Никой не вярва в неговата възможност да сплоти човечеството. Огромното мнозинство от хората разбраха, че идеята за глобализиране на западния, т.е. на атлантическия свят, е опасна и убийствена. Военната, икономическата и идеологическа мощ на САЩ и НАТО са недостатъчни за поддържане на сегашната система от международните отношения, която е изгодна само за наднационалните елити на глобализирането.

"Върховете не могат, низините не искат". Тази класическа схема е напълно приложима за сегашния световен ред. Изходът е или нова голяма война или консенсусно постепенно реформиране.

Войните вече вървят или тлеят и в тях, в една или друга форма, са въвлечени повече крупни световни държави, отколкото по време на Втората световна война. Но поне засега локалните войни не прерастват в открита Трета световна война. Причината отново е наличието на ядрено оръжие, чийто последствия ще бъдат толкова унищожителни, че никой от водещите играчи не иска да приближи или да разпали апокалипсиса. Сегашните военни конфликти по-скоро са начин да отложат или напротив - да приближат реформирането на световния ред.

Заради това действията на Русия и Китай на световната арена от една страна трябва да се разглеждат едновременно в две направления – от една страна те се опитват да оседлаят процеса на трансформиране на световния ред и да играят в него активна роля, а от друга – под давлението са на атлантическите сили, които искат да ги блокират и отслабят, да ги затворят в ъгъла и в себе си и да ги потопят във вътрешен хаос и гражданска война.

Двата процеса вървят едновременно, но възможностите, поне зсега, на Русия и Китай да оказват влияние върху скоростта на промените в световната икономика и финанси не са големи, и върху ситуацията на Запада – също. Но възможностите им да се съпротивляват на давлението са големи и растат, което обаче без разработката и представянето на собствена картина на бъдещето – своето и световното, особено при Русия, няма да доведе до победа. Заради това трябва да се очакват настъпателни действия и по двете направления.

На световната арена те ще разчитат на по-благоприятни тенденции и на засилването на вътрешните противоречия и проблеми, които са се натрупали на Запад. Възможностите на атлантическия свят за защита на своя глобален проект ще отслабват и Русия и Китай ще правят всичко възможно да се възползват от ситуацията за укрепване на своето положение и да разклащат позициите на глобализаторите.

През 2016 г. неизбежно ще се засилят противоречията между двете части на Запада – англосаксонските САЩ и Англия, и европейските страни, влизащи в ЕС. Договорът за трансатлантическото-търговско инвестиционно партньорство, който САЩ искат да бъде сключен до края на 2016 г., когато в Белия дом ще влезе нов президент, предизвиква съпротивата на съществена част от националните европейски елити, но те накрая ще бъдат подчинени. Създаването на общия пазар на САЩ и ЕС – икономическо НАТО, е изгодно преди всичко на наднационалните елити на англосаксонците и на самите САЩ, като тяхно главно оръжие за оцеляване. За отвличане на вниманието на Западна Европа те я тласкат към изостряне на отношенията с Русия, особено страните от Източна Европа, активиране на войната на Украйна и изнасяне на НАТО по границите на Русия.

Засега процесът за подготовка на TTIP върви успешно за атлантистите, тъй като в ключовите страни на ЕС се намират проатлантически сили, но техният краен успех не е гарантиран. Но което е по-важно, самият факт на налагането на TTIP води до ръст на антиатлантизма и антиглобализма в Европа, което ще изострои социалната ситуация, тъй като икономиката на ЕС ще страда от TTIP. Вероятността от идване на власт на национално-ориентирани сили расте, но едва ли ще издържи валутната криза, кризата с бежанците, терористичната опасност, санкциите срещу Русия и т.н. Сривът на авторитета на Меркел, ръстът на Националния фронт на Льо Пен във Франция и на евроскептицизма в Италия, кризата в Испания с предстоящото отделяне на Каталуня, готвеният в Англия референдум за излизане от ЕС, всичко това ще засилва турбулентността в Европа през 2016 г.

Санкциите срещу Русия през 2016 г. ще се запазят. В Украйна няма да бъде намерено решение, което ще се използва от САЩ за давление върху ЕС и НАТО.

За самите САЩ 2016 г. ще бъде вътрешнополитическа. Към властта върви и несистемният кандидат Доналд Тръмп, чиято победа не влиза в плановете на демократите и републиканците. Победа на Тръмп през ноември ще стане сериозен сигнал към американските елити, че на власт идват изолационисти, че американците не искат повече ролята на световен жандарм.

В центъра на вниманието на САЩ ще продължат да бъдат Близкият Изток и Китай – първият, като основа на нефтодолара, а вторият – като основен конкурент. Но и в двата случая американската стратегия вече не работи. Възпирането на Китай вече е невъзможно, а управлението на хаоса в Близкия Изток е още по-лошо. Военната операция на Русия в Сирия лиши САЩ и Израел от статута на диригент в района.

Изходът на войната с Халифата през 2016 г. ще зависи от вътрешносирийските преговори, които ще започнат през първата половина на 2016 г. и ще вървят паралелно с бойните действия. Едва ли до края на 2016 г. ще бъде съгласуван срокът на новите президентски избори. Това ще стане само, ако Асад към този момент ще контролира по-голямата част от сирийската територия.

Евентуалното отделяне на иракски Кюрдистан чрез някакъв референдум ще бъде окончателно разпадане на Ирак, започнато от САЩ. Ирак, с подкрепата на Иран, може да победи Халифата само, ако войната с него в Сирия е успешна.

Разгромът на Халифата ще доведе до ръст на тероризма в различни части на света – Либия, Европа, САЩ, Йерусалим, Мекка. Саудитска Арабия, вече е в критична ситуация.

Отмяната на санкциите срещу Иран не само ще засили позициите на Техеран на световната арена и близкоизточния военен театър, но и ще открие пътя му към ШОС, въпреки че САЩ ще се опитват да го изтласкат срещу Русия на нефтения пазар.

ШОС през 2016 г. ще се усили с Индия и Пакистан, а приемането на Иран ще бъде заявено на 2017 г.

С помощта на Техеран, Делхи и Ислямабад, Китай и Русия ще търсят регулиране на афганистанската криза чрез съюзяване на талибаните и сегашните афгански власти и прекъсване на наркотрафика към Европа и САЩ през Косово, Украйна и Турция.

Либия е обречена на нови военни действия. Западът се готви за нова операция срещу местните ислямисти. В операцията ще бъдат Франция, САЩ, Италия, Англия, въпреки че именно те свалиха Кадафи преди четири години и докараха на власт джихадистите.

На Балканите може да се разпадне още едно родено от Запада вмешателство – Босна и Херцеговина, заради излизането на Република Сръбска. Това може да стане детонатор на нов стадий на балканската криза.

Друга кризисна точка е Украйна. Тя ще остава под американски и натовски протекторат. През 2016 г. конфликтът в украинските елити ще нараства, но трудно е да се каже дали ще има нов Майдан, агресия срещу Донбас, разпадане на несъстоялата се държава, или марш на опълчението към Киев. В случай на нова война в Донбас, резултатът ще бъде колапса на цяла Украйна.

Основните тенденции за 2016 г. са ясни. Това ще бъде още една много остра година, кризисна и тежка. Може да стане и преломна, тъй като през нея още повече ще укрепнат онези сили, които се опитват да запазят световния мир, но не на всяка цена.

Значи, ще бъде и все по-близо моментът на формирането на нови правила чрез нов баланс на силите и интересите на основните световни цивилизации без единен център.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 249, February 2016
България – плацдарм на ЦРУ срещу съседите
На 19 януари гръцкият англоезичен вестник "Катимерини" публикува материал, в който се разкриха подробности за работата н...
    Кретенизъм в действие
В края на януари така нареченият "прецедент" Плевнелиев ни зарадва със съобщението, че "България е в първата петица по о...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com