Махалото на глобалния часовник тръгна в обратна посока, заедно с новия етап на геополитическия и финансов ураган.

Светът е в последната фаза на сегашната система – капитализмът. Той е в агония. Значи, пред нашите очи завършва и поредната антикапиталистическа революция в мащаба на цялата планета. Кризата е планетарна, революцията е глобална. Кой ще надделее не е ясно. Двубоят е исторически.

На българска почва обаче той се изразява в поредната нашенска шашкъния – президентски избори.

И сега, както в миналото, когато има такива избори ми се обаждат 2-3 инициативни комитети, съставени предимно от приятели, с въпроса "Защо не вземеш да станеш президент, докога ще се мотаеш?".

Други, които предимно не са ми приятели, казват, че няма начин да стана, тъй като с моите 69 години вече съм в категорията на "герантолозите".

Първите са ми симпатични, вторите – никак. Заради това ще започна от вторите.

Подигравките с герантологията се появиха в "късния СССР", но всъщност бяха глупост. Брежнев почина на 75 години. Беше сменен от Андропов, който беше на 68 години. В сегашните избори в САЩ Хилъри е на 69 години, Тръмп – на 70. Моето поколение. Отказалият се от надпреварата Байдън е на 74 години, Сандърс е на 75 години. Както казват американците "старите волове не бъркат браздата".

Роналд Рейгън стана президент на САЩ на 70 години и напусна Белия дом на 78 години. Примаков в Русия, с когото се познавахме от Африка, стана премиер на 69 години. Конрад Аденауер стана канцлер на ФРГ на 73 години и излезе в оставка на 87 години. Де Гол стана президент на Франция на 69 години и напусна този пост на 79 години. Чърчил за последно управляваше Англия на 76 години и си тръгна на 80 години. Каква герантология?

С моите 69 години съм в разцвета на силите за политик. Плюс още 10-15. Значи, мога и да не бързам. Знанията, в съчетание с опита дават мъдрост, няма опасност от сексуални скандали /ако се разразят - никой няма да повярва, а ако повярват – ще ми завиждат/.

Това е отговорът на споменатите "герантолози".

На първата група, която ми е по-симпатична, защото искат да ме правят президент, ще отговоря по два начина. Първо, както сочех и в миналото, само аз липсвам в този президентски бардак, и второ – реално, отдавна съм президент.

Според конституцията президентът е само дежурен по КПП, т.е. посреща и изпраща разни гости на летището и им казва "Добре дошли" и "Довиждане". Отвреме-навреме трябва да пътува по света и да не ни излага, и да подписва укази за назначения на посланици.

Ставам и за трите функции.

Зная толкова езици и имам толкова дипломи, че на летището ще се справя.

Мога и да се подписвам, за разлика от Кобургготски и Борисов.

И с пътуванията няма да има проблем, тъй като съм обиколил света няколко пъти няма да се загубя там, където никой не е чувал за такова нещо като "президент на България".

Имам много познати – известни личности по света, в това число няколко бивши и сегашни президенти, бивши и сегашни премиери, бивши и сегашни министри, генерални секретари и футболисти. Значи мога да си покажа и снимките с тях.

Ще се възползвам от случая да напиша и други биографични бележки. Поне в бъдеще не искам да чета невероятни тъпотии по свой адрес.

Роден съм през 1947 г. Родословното ми дърво – по двете линии – е проследено 7-8 поколения назад. Може би заради това Ванга ми изпращаше разни послания.

Родът ми по бащина линия идва от Априлци. Прадядо ми по бащина линия е участвал в Новоселското въстание. Дядо ми по бащина линия е бил емигрант в САЩ до 1920 г., миньор, войник, предприемач. Сбъркал и се върнал. Американците му плащаха пенсия до 1944 г. След това я присвоиха. Дядо ми по майчина линия е гърмял във въстанието от 1923 г. Като деца с брат ми намерихме чифтета на тавана и щяхме да се изпозастреляме.

Баща ми преди 1944 г. е политзатворник в Плевенския с доживотна присъда, подписана от татенцето на гастрольора Симеон Борисов. Не е имало фашизъм в България ли! Да ми се обадят!

След това баща ми беше в съветническата група по културата на Вълко Червенков, поради което пострада от съветническата група на Тодор Живков, което не пречеше на Живков, като затворник на "Секвоя", да ме вика да поговорим. Обичаше да говори с мен. За различни неща.

Майка ми беше журналист и кадровик на БТА още при Елена Гаврилова. След това в "София прес". Тогава нямаше различни управления, но все пак имаше досиета. Повечето са още живи.

Завърших английска гимназия с други подобни на мен отрепки и отрочета на високопоставени другари. Всъщност именно през нас мина пробивът на "западната пропаганда". Признавам си го.

По онова време нямаше наркотици, заради което спортувахме свирепо – футбол в ЦСКА, волейбол в ЦСКА и Левски при Митко Захариев и Гигов, тенис, всичко...

Завърших висше образование във Варшава отново в елитната Висша икономическа школа – международни икономически и всякакви други отношения. Оттогава имам дипломи, които се признават навсякъде по света. Работих и в Министерството на външната търговия в отдел "СИВ", секретен, за да не разбере Западът по какви цени купувахме нефта от СССР. По цените на доматите и чушките.

Войниклъка изкарах като военен журналист в "Народна армия". Завиждаше ми цялата армия.

След това Георги Боков лично ме взе в "Работническо дело" през 1974 г. Така се случи, че още тогава знаех 5-6 езика, което беше особено полезно в общуването с метранпажа в цеха с оловото. Не слушайте тези новите прес-титутки. "Дело" беше и ще остане големият вестник в историята на България. Какво знаят те за истинската журналистика!

Но "президентската" ми кариера тепърва започваше. През 1978-1982 г. бях кореспондент на вестника за Централна Европа със седалища в Прага, Виена и донякъде във Варшава. Оттам имах задължението да пиша анализите за Политбюро и лично за Живков и Балев, а оттам и за други Политбюра, централни комитети и прочие правителства.

След това, през 1985-1990 г. бях кореспондент в Африка, със седалище в Адис Абеба и Хараре. През 1985 г. като първи журналист от социалистическа държава влязох в ЮАР в рамките на голямата съвместна "операция Кейптаун".

Участвах и в най-различни икономически и интеграционни групи в ЦК и Министерски съвет и учех на ум и разум ренегатите появили се след десети ноември.

След 1990 г. трябваше да стана главен редактор на "Дело". Но Луканов заедно с Пирински, направиха всичко възможно да провалят това и изпратиха недоразумението Продев. Всъщност ми направиха услуга, защото създадох вестника, който четете вече 25 години и е единствената наистина независима медия в България и единствената европейска, четена в над 180 държави по света, т.е. станах и първият глобален журналист.

През 1995 г. създадохме политическо движение за неутрална България, защото още тогава знаехме докъде ще я докараме в НАТО. Движението имаше 500 000 декларирани симпатизанти. Днес ще са няколко пъти повече.

Женен съм, с нормални мъжки наклонности, иначе щях отдавна да съм в парламента.

Като журналист и издател в своята 45-годишна кариера съм написал толкова, колкото всички членове на европейските парламенти, заедно с техните президенти не са прочели през целия си живот. Изчислено беше, че с така нареченото "медийно разпръскване", с онова, което съм написал тези 45 години са се запознали около 1,3 милиарда души по света.

За да не скучая въведох геополитиката, геоикономиката, геофизиката и други "гео" като контра на неолиберализма, неофашизма, необандитизма и други "нео".

Е, кой е реалният президент! И всички наоколо се опитват да се правят на мен, да ми подражават, да плагиатстват. Отгоре на всичко съм и по-красив от Кобургготски, Борисов, пловдивското адвокатчето П. Стоянов, Гоце Първанов, Жорж с китарата, трудовака Роско и т. н.

И защо ми трябва да се бутам в този бардак, т.е. президентски избори, които се очертават да бъдат пореден идиотизмометър, с който се измерва нивото на идиотизма в тази страна, като се гласува за хора, които никога няма да осъзнаят физическата геометрия на причините и следствието в рамките на онова, което се нарича човешка история, и ще посрещат разни чужденци с думите "Добре дошли в България – родината на по-малкото зло и на висшата непоносимост, която постоянно се рециклира като фарс, заради което смехът и трагедията ще продължават до края на представлението".

Май по-добре ще бъде да изчакам следващите избори. Махалото тръгва в обратна посока