Напоследък "някои среди" ни обвиняват, че отново сме станали "твърде остри" спрямо "елита". Напротив. Досега бяхме заинтересовани от тяхното присъствие, тъй като никой друг не може да направи повече от самите тях за дискредитирането на ставащото у нас през последните 25 години, станало символ на комедиен идиотизъм, наследствен олигофренизъм и постсоциалистически бандитизъм.

Но и на нас вече ни писна. Обвинението "твърде остри" е твърде слабо. Защото сега лозунгът е: "Да ги избием, преди те да са ни избили", и че " ситуацията е нова – народът срещу мафията".

Това означава, че за съжаление нашият хуманитарен призив – да ги изтрепем, може да е закъснял. Една малка група бандити и узурпатори е окупирала властта на България и унищожава обществените и държавни структури, които трябва да ни защитават. Обикновеният човек е изправен пред геноцид. Едно нищожно аутсайдерско малцинство унищожава мнозинството, наричайки това "демокрация". Така стигнахме до дилемата "или те нас, или ние тях".

Вижте какво става. Правителството е затънало в корупция и некадърност. Някакъв малоумник тича насам-натам и реже лентички, въпреки че единственото нещо, което може да прави е да купува тоалетна хартия за WC-то на Министерския съвет. Напредва процесът на новото варварство и на генетическото израждане – за предпочитане е да си тъп и мутроиден.

В парламента, за разлика от коня на Калигула, у нас може да влезе всяка свиня.

Наистина ни изтребват. България е в края на държавите от "третия сят" по очаквана средна продължителност на живота. Световната здравна организация ни постави на 150-то място сред всичките 191 държави.

Къде отиват нашите пари? Инфраструктурата е в отчаяно положение, пътищата, мостовете, водата, водохранилищата са опасни за живота.

Бедността докара 50 процента от българите под социалния минимум. Реалната безработица е около 20 процента. Човешкият капитал беше зачеркнат. Развитието беше спряно – срив в образованието, науката, спорта.

Брутният продукт спрямо 1990 г. се съкрати два пъти, два пъти намаляха и предприятията и организациите в селското стопанство. Нищо не върви нагоре освен престъпленията и броят на затворниците, както и наглостта на управляващите.

От друга страна, българската криза е резултат на глобалната криза на сегашната така наречена "цивилизация на глобалното потребление", която се движи към своя финал. Това е "криза на кризите", най-дълбоката и най-страшната в историята на човечеството.

Съчетанието на кризите доведе до демонтажа на народа в България. Механизмът на самоунищожението беше внедрен още преди 25 години. Днес той действа с пълна сила. Само за 25 години България и другите постсоциалистически държави бяха хвърлени обратно в архаичното състояние на ново варварство, в пропастта на управляван отвън регрес и хаос. Всичко беше унищожено – промишленост, производство, селско стопанство, образование, култура, демографски ресурси, интелектуален капитал.

Закономерно се появи и "елитът" на новата система – мародери, психопати, мутри, заграбили собствеността по пътя на грабежа и насилието. Диктуваха ни новите закони. Но тъй като външният враг не искаше да си цапа ръцете, намери вътрешни слуги и компрадори, на които беше отредена задачата да унищожат България. И вече 25 години те само плюскат и крадат. И се ръфат помежду си за онова, което е останало за доразграбване.

Възходът ни в този фарсов трагизъм е без прецедент и в Европа.

Страната ни преживява дълбока криза. По всички основни показатели се движим назад. България е болна. Каква е диагнозата?

Това не е криза, през каквито България е минавала в миналото. Това е жестока изява на унищожението на една държава и демонтажа на нейния народ.

И в миналото е имало случаи, когато народи са били демонтирани, за да унищожат тяхната памет и воля. Това винаги е било причина за национални катастрофи и даже за изчезването на големи империи и народи.

Именно за това става дума във войната срещу България. Тя се води чрез демонтирането на народа, като основното средство е "елитът" в рамките на системния бандитски капитализъм.

Ставащото в съвременния свят, в това число и в България, е или масова лудост, или предсмъртна агония. Предупрежденията следват с нарастваща интензивност.

Това е грандиозна война в мащаба на цялата планета, защото и кризата е планетарна. Двубоят е колосален, исторически, космически.

Заради това казваме, че кризата е системна и може да бъде решена само с унищожение на системата и на създадения от нея "елит".

Въведохме термина "капиталипсис". Това означава апокалипсис на капитализма. Ясно е, че трябва да бъде нанесен удар на симбиозата между олигархията и системата, която характеризира така наречената съвременна цивилизация. Човечеството трябва да се избави от тази система-паразит.

В момента тя навлиза в своята критична фаза, тоест по-нататъшният й крах ще става със скоростта на термоядрена реакция.

Именно това наричаме капиталипсис – унищожение на капиталистическата система в апокалиптични пропорции със скоростта на термоядрена реакция. Радваме се, че и други започват да я използват.

Капиталипсисът предстои. Започна като финансов, прерасна в икономически и кулминира като социално-политически.

Намираме се в момент, който променя основните принципи на нашето функциониране.

След 1989 г. дойде безпрецедентна в историята на България деградация. Погледнете кой присъства в политиката – игноранти, примитиви, престъпници, шарлатани, идиоти. В каква епоха живеем? На мракобесието, на изключване от живота на цели обществени групи. Вече има цели държави бордеи. Едната от тях е България – бордеят и гетото на Европа.

Тази система ражда неопределими по еволюционен път противоречия. Предлагат ви избор между холерата и чумата. Това е вашето "право на избор".

Демонтажът на народа се води целенасочено, с използване на силови, престъпни и криминални технологии. В условията на постсоциализма най-важна се оказа икономическата война, която лиши народа от неговата обществена собственост чрез приватизирането на земята и промишлеността и откраднатите лични спестявания. Това доведе до срив на народното стопанство и загуба на социалния статут от огромни маси работещи, технически персонал и квалифицирани селски работници.

В същата посока действа и информационната и психологическата война, чиято цел е да бъде разрушено културното ядро на народа. Настъпи демонтаж на историческата памет, подиграни или осмени бяха народните символи, идиоти си присвоиха национализма и патриотизма, разпалват се антидържавни настроения и неприязън към институциите, властта, армията, училищата, болниците.

По този начин беше демонтирана централната матрица на българския народ. От народа остана население или маса от хора, които нямат надличностно съзнание и колективна воля, загубили са способността за логично мислене и откриване на причинно-следствените връзки.

Заради това в момента народът е болен и лишен от дееспособност. Но даже в това състояние продължават да му нанасят удари. Появи се патологична социална система.

Ясно е, че демонтираното общество, в което е по-голямата част от населението се чувства ограбено и обидено, не е конкурентно и жизнеспособно. То ще изчезне и загине, или сегашната ситуация трябва да бъде променена радикално.

Така стигаме до въпроса за легитимността на този "елит". Отговорът е, че той е нелегитимен във всяко едно отношение, преди всичко заради своя бандитски генезис в рамките на бандитската система.

Заради това България е в агония. Имунната й система е на нулево равнище. Остава само вирусът да я изкара на улицата. Всъщност тя вече е на улицата, но никой не смее да каже истинската дума. Отчаянието е пълно. България е освирепяла, гладна, бедна, в безпътица и без перспектива. Тя иска възмездие.

Основният извод е, че политическата и социалната система не може повече да функционира по този начин. Наложеният модел е безумие, което поставя под въпрос държавността.

Какво трябва да се прави, когато хората, които би трябвало да ви защитават, ви ограбват и не ви дават възможност да живеете по начин, който считате за нормален?

Какво трябва да се прави, когато празният бюджет на държава може да бъде балансиран само с нови дългове, защото няма производство?

Какво трябва да се прави, когато така наречената "власт" не може да съществува, ако не краде от вас?

Какво трябва да се прави, когато нямате никакво доверие в който и да било съдия, прокурор или полицай?

Какво трябва да се прави, когато самозванците, нарекли се "елит", "класа" и "лидери" са психопати, бандити и мутри?

Какво трябва да се прави, когато основополагащият принцип на демокрацията "един човек – един глас" беше унищожен, изопачен и присвоен така, че никой не може да провери истинските резултати?

Какво трябва да се прави, когато тези терористи откраднаха цялата държава?

Какво трябва да се прави, когато 91 на сто от българите нямат никакво политическо представителство?

Какво трябва да се прави, когато в обществото на парите няма начин да стигнете до тях, тъй като е забранено вашето право на труд?

Какво трябва да се прави, когато добрите и умни българи напускат страната и се обръщат назад със злоба?

Какво трябва да се прави в обществото, в което законите са два вида – за богатите и за бедните?

Какво трябва да се прави в системата, която е изгнила до корен и е задушена от онези, които искат да запазят грабежа и да го легитимират с власт за следващите поколения?

Какво трябва да се прави, когато огромното мнозинство от хората отпадат още в началото и остават доживотно в механизмите на заробването?

Това, което преди години в България се знаеше само на думи, днес е реалност.

Защо България се превърна в една несъстояла се държава? Защо през последните 25 години тя излезе от основното русло на еволюцията? Защо е вцепенена от страх и безсилие? Защо други страни могат да осъществят пробив, а ние – не?

Защо българското общество влезе в такава апатия и пагубно равнодушие заради шепа примитиви? Защо очаква някой друг да му свърши работата, въпреки че никой по света не се интересува от това, което става в България и едва ли ще се заинтересува през следващите 100 години?

Какво правят онези интелектуалци, които се оправдават, че са искали да бъде иначе, но пак се е получило същото, за да измият гузната си съвест? Защо не се появиха автентични лидери? Защо никой не поставя простата задача за ръст и ускорено движение на наличните ресурси от хора, пари, идеи и стоки по целия национален организъм, съчетан с "производството" на национални цели и национални структури?

Гражданското разпадане е налице. Започна разпадането на държавността.

Политическият икономически и обществен живот е разделен на "ние" и "те". Последните са "банда мошеници, крадци, далавераджии".

Ситуацията е "те" или "ние". Спиралата на взаимната омраза ще продължава да се налива, докато не се скъса. "Те" вече са в паника. България е срещу тях и те – срещу нея.

Истината е следната – след 25 години "демокрация", на българите им се повръща от всичко – мизерията, престъпната политическа класа, грабежа, мафията.

Предишният лозунг беше заменен от "цялата власт – на бандитите".

Държавата престана да бъде партньор – корупция, примитивизъм, некомпетентност, подкупни съдилища и прокуратура, политизирани тайни служби, няколко хиляди престъпници на свобода, порочна данъчна система, разигравани под масата търгове. С една дума, мафия.

Така завърши българският вариант на "либералната революция", а на нейно място избухна криминалният феодален мафиотски капитализъм.

Започна взривът на социалното народно недоволство. Това е взривът срещу актуалната система, която е антисоциална и антинародна.

Ставащото в момента са първите пробни балони. След тях ще дойдат следващите, но даже и първите могат да се превърнат в социална лавина.

По принцип революциите си приличат. В своето развитие преминават през три етапа – моралното делегитимиране на съществуващата власт, масовият политически протести свалянето а стария режим.

Моралното делегитимиране също е революция, но психологическа. Тя винаги предшества политическата революция. Преди да свалят властта, хората трябва масово да я презират. Именно това сега става в България. Процесът се засили с идването на власт на сегашния криминален режим.

Въпреки общоприетите критерии, революцията не винаги се предшества от дълбока социално-икономическа криза и масово обедняване. Много революции стават на фона на относително социално благополучие, както в Западна Европа.

Революциите обикновено започват внезапно. Денят и часът на нито една досега не е бил предсказан. Началото обикновено е някакъв нищожен на пръв поглед повод, който дава тласък на грандиозна социална и политическа динамика.

Поводът може да е всичко – уличен протест, неголям митинг, фермерски трактори, поредна жертва на етническа престъпност, прегазване на жена с дете на пешеходна пътека…

И изведнъж неголямата група от хора се превръща в многохилядна тълпа, която се движи към центъра на града и административните сгради и мете по пътя полицейските кордони.

Всичко става бързо. Едва сме чули за неголемите безредици и центровете на големите градове са пълни с хилядни демонстрации, към които се присъединява полицията и армията. Така се раждат нациите.

Но тук е основният въпрос – кой ще оглави тази революция?

Без лидери и без идеология няма народ, а има само озверяла и бедна тълпа от полудели пазарни потребители, които ще приличат на движението на египетската, либийската, туниската кокошка с отрязана глава и ще се съпровожда от аплодисментите на Запада.

И всяко ускорение на събитията ще ускорява гибелта на страната. Така е при всеки смъртно болен организъм.

Какво да се прави? Засега е нужно да нараства давлението върху тези "социални и политически уроди". Нужно е масовото давление върху тази власт, която е функция на системата. Значи, преди всичко трябва да се унищожи сегашната система. Това е целта. Към нея, както се казва всички средства са позволени.

Ситуацията е нова – народът срещу мафията.