Все пак ни четат

Този брой е вече 255-ти. Или само 255-ти. Или просто 255-ти.

Зависи. За някои е много, за други е малко, за трети е колкото трябва да бъде.

През отминалите след далечната 1994 г. /когато излезе първият брой на "Строго секретно"/ години ви научихме на много. Научихме се и ние.

255-те броя се равняват на 255 големи съвременни книги. Цяла библиотека. Такова нещо публицистиката в Европа и в света не познава не само като гледна точка, но и като издание, което излиза непрекъснато с един издател и единна насоченост.

Това показва, че и обратната връзка с читателите е била добра, щом като толкова години ни даваха възможност да сме на сцената. Каква по-висока оценка във време на безумие – да даваме принос за спасението на процеса на мисленето, за разлика от всички други медии, които от четвъртата власт се прехвърлиха в редиците на първата професия, т.е. проституцията.

Така станахме като Джордано Бруно, който преди векове е имал неблагоразумието да каже, че "онова, което другите виждат далеч пред себе си, ние отдавна сме оставили зад нас". Заради което основателно е бил изгорен от инквизицията. Да не знае много. Въпреки опитите, нас не успяха да подпалят.

Междувременно създадохме неосемантизма, т.е. изпълването на съществуващите кухи изрази с ново съдържание, на първо място с глаголите "мисля, разбирам, схващам", според максимата "да се вижда, а не да се гледа", "да се чува, а не да се слуша".

С отминалите 255 броя създадохме нова специалност – политическо, умствено и интелектуално езикознание. Станахме история без да искаме скоро да остаряваме. За съжаление, някога бяхме млади и хубави, сега сме само хубави.

Преди години написахме, че "Строго секретно" ще е другата гледна точка. Станахме не само другата, но и определящата.

А за онези, които се напъват да ни подражават и плагиатстват, ще напомним, че около бивола винаги има досадни мухи, които си мислят, че го водят на водопой.

Започваме вторите 255 броя. Всичко е пред нас. Тази мисъл ни тревожи...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ