Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Новата идея на ЕС – повече социализъм
10.2016

Повече социализъм. Това е новата идея на Еврокомисията за бъдещето на ЕС след британския изход. Идеята няма нищо общо с инфантилностите на нашенския Станишев, който незнайно по какви причини, след като се провали в България оглавява ПЕС.

Идеята беше предложена от бившия премиер на Италия Енрико Летта, който каза "Нуждаем се от нов старт. Съюзът трябва да върне сигурността на европейците и да покаже, че не е само за онези, които спечелиха от процеса на глобализирането".

Този бивш политик, който тръгна към академичната кариера не е сам. Идеята беше подкрепена от шефа на ЕС Жан Клод Юнкер, който след няколкоседмично мълчание предизвикано от шока с британското излизане от ЕС намери изведнъж лекарството за растящото недоверие на европейците към бюрократите в Брюксел, тяхната корупция, неангажираност, бездействие и некадърност. Заради това реакцията на Еврокомисията не беше насочена към ограничаване на растящата бюрокрация и към увеличаване на конкурентоспособността на съюзната икономика. ЕС флиртуваше с тази концепция преди британския референдум, разчитайки да позалъже гласоподавателите на острова.

Сега обаче няма такава нужда. Великобритания, която наред с Германия е най-много насочена към свободния пазар в ЕС, с единия крак е извън общността. Рискът от вето срещу плановете за създаване на централизирана икономика, ръководена с помощта на директиви на Комисията, в която свободният пазар ще бъде по-малко важен от регулираните заплати и гаранцияте за социалните придобивки и привилегии, е много по-малък. Което означава, че прибягването към по-голяма доза социализъм може да стане не само опит за излизане от безизходицата, но и за връщане на симпатиите на милионите разсърдени европейци, губещи доверие в ЕС и насочващи се към движенията "анти", т.е. към така наречените "популисти".

В общи линии такава ще бъде и новата стратегия на Жан Клод Юнкер, който има намерение да позакърпи нарушеното доверие на европейците в "обединена Европа".

Доколко са напреднали тези дейности може да се види от факта, че веднага след референдума в Англия Еврокомисията допринесе за подписването на споразумение за сътрудничество между правителствата на страните-членки, бизнес-организациите и профсъюзите, които ще дадат на обществените организации по-голям дял във взимането на политическите и юридически решения на ЕС.

Европейската профсъюзна конфедерация определи това като исторически момент и поврат в досегашната политика на Еврокомисията. В резултат на това сътрудничество с профсъюзите и обществените организации ще бъдат укрепени трудовите права в ЕС, засилена борбата с дискриминацията и въведено законодателство, регулиращо минималните заплати. Всеки от тези постулати, може да бъде счетен за опит за намеса в компетенциите на правителствата и националните парламенти. Това е и една от причините, заради които този план беше скрит в чекмеджетата на централата в Брюксел преди британския референдум, за да не дават аргументи на онези политици на острова, които представяха Брюксел като сбирка на криптосоциалисти, опитващи се с помощта на бюрократични регулации да ограничат свободната конкуренция и икономическите свободи. След поражението на ЕС във Великобритания новият така наречен "социален пакет" се оказа идеален материал за нов старт.

Главният съюзник на Юнкер в Комисията е Мариан Тисен, белгийската комисарка по въпросите на трудовото ангажиране и обществени въпроси, която от началото на своя мандат води война с британските консерватори, защищаващи тезата, че ЕС няма право да диктува на националните правителства как да формират своята социална политика, отнасяща се за заплатите, отпуските по майчинство, равнопоставеността или пенсиите. Нейните планове за реформиране на съюзния трудов пазар, така че да се съчетае свободата на движение с необходимостта от защита срещу по-евтината работна сила от Източна Европа – така нареченият нов ЕС, срещнаха сериозна съпротива. Тисен искаше да приложи идеята на правителството на Германия, което се опита да принуди транспортните фирми от Полша, Чехия и Унгария да плащат на своите работници според немските заплати за времето, което работят, преминавайки през територията на Германия. Еврокомисията реши да разшири тази наредба върху всички работници, делегирани от централно-европейски и южноевропейски фирми за работа в страните от "стария ЕС", принуждавайки ги да плащат локалните заплати и социални осигуровки.

Но правителствата на 11 държави, представляващи Централна и Южна Европа, виждат в тези планове не опит за защита на трудовите права, а само обикновен протекционизъм с цел да предпази западноевропейския трудов пазар от източните европейци. Ясно е, че в конкуренцията на немския или френския трудов пазар фирмите от Унгария, Чехия или Полша ще фалират, ако трябва да плащат на своите работници според западноевропейските нормативи и критерии.

Въпреки това в края на юли тази идея се върна в непроменена форма, подкрепена силно от правителството на Франция, чийто шеф Мануел Валс нарече сегашната ситуация на европейския трудов пазар "социален дъмпинг".

Досега на опитите за ограничаване на свободната конкуренция в континентална Европа ефективно се противопоставяха англичаните, които имаха много по-голямо влияние върху ЕС, отколкото цяла Централна Европа. Сега, в навечерието на развода между Лондон и Брюксел, Еврокомисията отхвърли обвиненията в намеса в компетенциите на националните правителства. Делегирането на специалисти по принцип е надграничен проблем, намиращ се в моите компетенции – заяви комисарката Тисен, аргументирайки, че предлаганото от нея общо за целия ЕС решение не е някаква фикс идея на Комисията, а произтичането от съдържанието на Лисабонския договор, както и от Хартата на основните права на ЕС.

Това върви заедно с анонсираната от Жан Клод Юнкер офанзива на Еврокомисията не само в сферата на трудовите права, но и в борбата с дискриминацията. Засега и дума не може да става за ревизиране на тези наредби. Те са тясно свързани с Лисабонския договор и тяхната промяна ще се нуждае от започване на нови болезнени преговори, които ще са убийство за целия ЕС.

Парадоксалното е, че само преди няколко седмици социализмът в ЕС изглеждаше окончателно погребан от "фризьора" на левия президент на Франция Франсоа Оланд, за чийто услуги френският данъкоплатец плащаше по 10 000 евро месечно. Но това беше само една от причините, заради които европейските леви партии падат надолу в анкетите и сдават една след друга позициите в полза на популистите, които доста по-добре работят с тезите за социална справедливост. Но неочакваната подкрепа от страна на Еврокомисията за новия социализъм /за което разбира се няма един ред в проституиращите чрез мафията на ГЕРБ български журналисти/ доведе до ренесанс на исканията за нови социални придобивки. И те се връщат на дневен ред.

От появяващите се информации се вижда, че продължават търканията за въвеждане на нови регулации без необходимостта от разпалване на война за компетенциите с правителствата на отделните страни-членки.

Брюксел предлага решенията за минималните заплати да бъдат вземани заедно от правителствата на страните-членки без да се обсъждат в Европарламента, където дългите и безсмислени дебати са само губене на време.

Големи надежди са свързани и с популисткия завой в Европа, където все повече партии /както и тези, които са на власт/ ще си осигурят подкрепата за реализация на социалните искания на избирателите.

Жан Клод Юнкер твърди, че реализацията на левите постулати ще бъде допълнение към либералния курс, насочен към събуждане на европейската икономика и в глобализирания свят. Но дали опитите за централно въвеждане на минимална заплата за такива страни като например Люксембург и България ще могат въобще да се реализират.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 256, October 2016
Пред голяма война или голям вулкан
За огромно съжаление прогнозите ни се сбъдват. Най-мрачните. Въпреки че вътрешно ги отричаме, лудостта си има своя, по-с...
    Групата, която атакува Ирина Бокова
Излезлите подробности за организиране на атаката срещу Ирина Бокова като кандидат за генерален секретар на ООН очертават...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com