Наблюдавам висшата политика в САЩ от около 50 години, но не си спомням по-мръсна президентска кампания между двама кандидати – Доналд Тръмп и Хилъри Клинтън – въпреки че на пръв поглед са от една "конюшня".

Ще ви припомня и моите оценки за сегашния президент Барак Обама, които от перспективата на времето, се оказаха доста точни.

Що се касае до сегашните кандидати, за част от американската публика Тръмп беше "сексистка мъжка свиня", а за друга част, Хилъри е "лъжец и убиец", т. е. адвокат.

Тръмп обеща, ако стане президент да я изпрати в затвора, а Хилъри за всеки случай си преведе 1,8 милиарда долара в катарска банка.

На американската публика и досега не е ясно коя от горните формулировки е по-лоша – "мъжка свиня" или "убиец-адвокат".

Моята лична оценка за Хилъри с течение на времето беше потвърдена и в общи линии съвпадаше с горната, но за Тръмп започна да се променя, особено след неговото изказване за битката му срещу политмафията в САЩ и Новия световен ред, въпреки че генезисът му е от тях.

Преди една година, когато така нареченият американски изборен зверилник започваше, беше ясно, че "конюшнята" на Буш-Клинтън залага, че на финала на 8 ноември 2016 г. американците ще избират между Джеб Буш и Хилъри Клинтън, тъй като парите и мафията в САЩ продължават да решават всичко.

За тази цел и за елиминиране на сериозен съперник от Републиканската партия Буш-Клинтън избраха ексцентричния Доналд Тръмп, който беше на опашката сред претендентите, на 19-то място. Неговата роля в сценария беше определена от демократите, които още през април 2015 г. се замислиха как да спечелят и тези избори. И стигнаха до гениалната идея за медийна спирала, изкачваща маргинални кандидати от Републиканската партия, за да могат още на началния етап да отстранят от надпреварата силните републикански претенденти за Белия дом.

В началото бяха избрани трима маргинали – Тед Круз, Доналд Тръмп и Бен Карсон и започна тяхното медийно изкачване. Тъй като Круз и Карсон се оказаха доста "скучни" акцентът се пренесе върху Тръмп, който беше считан за шут.

Но Буш-Чейни-Клинтън сбъркаха. Тръмп се оказа спящ "Кинг Конг", за да стигне до финала срещу "годзиалта" Хилъри. /Дали на американците наистина им е писнало от Буш-Клинтън и техните престъпления./

Така или иначе, вместо да изпълнява ролята на шут, след като през февруари на първичните избори Джеб Буш излетя с трясък, Тръмп започна да се катери нагоре и да печели един щат след друг. След това изненада и Круз и Карсон.

Така се случи непредвиденото. Тръмп наистина успя да спечели републиканците, въпреки че започна като независим.

Започна верижна реакция. Кандидатът, който в началото трябваше да бъде марионетка, постепенно стана политически и медийно самодостатъчен.

Това постави огромни въпроси пред така нареченото американска "дълбока държава" – хибридното чудовище от публични и частни институции, които реално управляват държавата, а не чучелото, поставено от тях в Белия дом или марионетките, изпратени в Капитолия. Това е секретната конспирираща кабала, държава в държавата, която стои на тъмно, а нейните слуги действат на светло. Тя не може да бъде определена с думата establishment, защото американската "дълбока държава" е класа и структура сама за себе си.

"Дълбоката държава" е хибридна структура, в която влизат Департаментът на отбраната, Държавният департамент, Департаментът за държавна сигурност, ЦРУ, Департаментът на правосъдието, Департаментът на финансите, няколко ключови съдилища. Те заложиха на Хилъри, която обаче е много болна. Може вече и да не е сред живите. Но реалната или "двойната" Хилъри трябва да влезе в Белия дом, а след това ще си лежи в някаква болница или двойничката й ще пътува по света, а САЩ ще ги управляват онези, от "дълбоката държава".

И именно в тази ситуация политическият образ на Доналд Тръмп започна да еволюира, за да се стигне до оценката, че той се противопоставя на "дълбоката държава" в САЩ и че е последният шанс за обикновените американци да запазят своята конституция и права, че само той може да постигне помирение с Русия, че "Хилъри е война, а Тръмп е мир".

Атаката на щаба на Хилъри беше доста примитивна и показателна: "Доналд Тръмп е агент на Кремъл, има сметка в Сбербанката, където му изплащат заплатата от Кремъл, милиардите си е направил от търговията с ненавижданите руснаци..."

Всъщност нищо ново още от времената на "лова на вещици". С една дума Тръмп е "предател и безумец" и само Хилъри може да спаси САЩ и света от гибел.

Заради това директорът на ЦРУ Майкл Хаден още в началото на годината за всеки случай съобщи, че американските военни ще откажат да изпълняват заповедите на Тръмп – президент, въпреки че сред военнослужещите са два пъти повече онези, които искат именно Тръмп за президент, а не Хилъри. Логиката е понятна – декларираното от Тръмп намерение да не влиза в повече конфликти по света и да се изтегли от сегашните, дава на военните възможност да спасят своя живот.

На този фон за първи път през последните 50 години се стигна до най-мръсните дебати между Хилъри и Тръмп с отваряне на гардеробите с труповете при Хилъри и с престъпленията на Бил Клинтън. Разбира, се зад Хилъри застанаха така наречените основни мерки, т.е. платените прес-титутки, които заливаха с помия и с лъжливи анкети Тръп. Стигна се и до оценката на една от телевизиите, че "американският елит не обхваща напълно "явлението Тръмп" и неговия електорат, защото този "стокилограмов мутант, нов вид на десен популист, е експериментална кръстоска на Ким Кардашиян и Бенито Мусолини и вместо да падне още на старта на надпревара продължава да функционира и да расте в сила". Такава формулировка не бих могъл даже аз да съчиня.

Когато четете тези редове може би вече ще е ясно кой ще е следващият обитател на Белия дом – болната Хилъри или "аутсайдерът" Тръмп, когато "дълбоката държава" изтърва и вече не може да спре.

"Дълбоката държава" на САЩ, държаща се на двата стълба – на императива за национална сигурност и изключителност на САЩ, и на корпоративната хегемония, разпростираща се чрез доларовото глобализиране върху целия свят. До неотдавна тя изглеждаше непоклатима, като тези избори биха могли само временно да внесат пертурбация в нейната траектория.

Но историята има своя начин да сваля олтарите на силните. В историята държавните системи с прекомерни претенции към властта реагират по два начина.

Първата стратегия е желанието на управляващия елит да повтаря, че всичко е наред, че статуквото отразява доброто бъдеще на нацията, ръководена от Бог и че онези, които искат промяна са предатели и подривни елементи.

Втората стратегия се олицетворява в различна степен от различни политици, като Сталин, Рузвелт, Де Гол, Мао, Дън Сяо-пин, Путин... Със сигурност те не бяха /или не са/ революционери, а по-скоро консервативни, но са разбрали, че политиката и обществото, в което живеят са остарели и не могат да се адаптират към новото време.

САЩ в момента са в екзистенционална криза. Това е нефункционираща политическа и икономическа система, която не може да се реформира, с фалирала икономика, изпреварени от Китай и догонвани от Русия. Досегашната догма на управление на САЩ вече не може нищо повече да предложи.

Американците трябва сами да унищожат тази "дълбока държава" и да започнат втората американска революция.

На този фон използваната от мен метафора "Кинг Конг срещу Годзила" е неточна. Но, така или иначе, срещу "годзилата" Хилъри – което със сигурност не е комплимент, се изправя "Кинг Конг" – Тръмп, което е доста пресилен и авансов комплимент за него.

Залагайте въпреки че в момента е ясно, че "годзилата" може да спечели само ако фалшифицира изборите.

Как ще завърши американският изборен зверилник ще разберем скоро. Или няма...